1 Р Е Ш Е Н И Е № 59 София, 15 февруари 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и седми януари ........... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................ ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Явор Гебов ......................., като изслуша докладваното от съдията .. С. М. ............................ КНОХД № .. 809 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от страна на подсъдимия Т. и особения представител на гражданския ищец и частен обвинител Л. П. срещу решение № 199 от 25.10.10 год. по ВНОХД № 355/10 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда № 70 от 16.06.10 год. по НОХД № 1682/09 год. на ОС гр.Пловдив]. От страна на подсъдимия решението се атакува в наказателната и гражданската му част. Визират се всички основания по чл. 354 НПК. Алтернативно се иска оправдаване по повдигнатото обвинение или намаляване на наложеното наказание и присъдените обезщетения на пострадалите. Подсъдимият и защитата му не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Особеният представител на П. атакува акта като явно несправедлив в наказателната и гражданската част. Конкретно се иска завишаване на наказанието лишаване от правоуправление на МПС и увеличаване на размера на присъденото обезщетение. Страната не се явява, редовно призована. Не се явяват и останалите страни по делото, също редовно призовани. Постъпили са писмени бележки от повереника на гражданския ищец и частен обвинител С. Г.. С тях се иска оставяне в сила на решението. Прокурорът пледира за неоснователност на двете жалби. Върховният касационен съд, като взе предвид сочените в жалбите основания и доводи и становището на прокурора и повереника на пострадалия Г., намира следното. С присъдата Т. е признат за виновен в това, че на 13.03.09 год. в[населено място], при управление на л.а. „В. 21011”, с рег. № РВ 4801 АК, собственост на А. А., е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 3, пр. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Х. Я. и средни телесни повреди на Л. П., С. С. и С. Г., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол 2,33 промила, поради което и на осн. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б”, чл. 54 и чл. 343г НК е осъден на ПЕТ години лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС за същия срок. Осъден е да заплати на: Д. Я., майка на Х. Я., сумите от 60 000.00 лв. – неимуществени вреди, 1 446.80 лв. – имуществени такива и 3 450.00 лв. разноски; С. С. сумите 25 000.00 лв. – неимуществени вреди, 1 431.16 лв. – имуществени вреди и 1 478 лв. разноски; Л. П. сумите 60 000.00 лв. – неимуществени вреди и 6 600.00 лв. – имуществени вреди; С. Г. 30 000.00 лв. – неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането. Съдът се е произнесъл по типа затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, разноските по делото и веществените доказателства. С атакуваното решение присъдата е изменена. Прецизирана е правната квалификация и е увеличено присъденото на Д. Я. обезщетение от 60 000.00 лв. на 80 000.00 лв. В останалата му част първоинстанционният акт е потвърден. И двете касационни жалби по основания и доводи преповтарят въззивните. Апелативният съд е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК. Потвърждавайки присъдата в частта, касаеща настоящите касатори, задълбочено и законосъобразно е посочил в решението си основанията, поради които не приема доводите в жалбите и от съдебното заседание. Развил е своите съображения по въпросите за извършеното престъпление, авторството му, характера и размера на вредите и всички останали, имащи значение за отговорността на подсъдимия. Изводите му не са произволни, а са изградени на базата на внимателна проверка на доказателствата, ръководейки се от основния принцип за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При разглеждане на делото от инстанциите по фактите, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пред настоящата инстанция отново се оспорва авторството на деянието. Доколкото касационното производство не е такова по фактите, а в него се проверява единствено законосъобразното разкриване на обективната истина, доводът е неоснователен. Апелативният съд е приел, че Т. е автор на престъплението на базата на съвкупна оценка на свидетелските показания на Е., Яланджийски, Г., К., Г., Т. и С. със заключенията на комплексните медицински и автотехнически експертизи, изградили извода, че подсъдимият е управлявал МПС, а починалия Я. е седял на предна дясна седалка, оборвайки и твърдението за размяна на местата по време на сблъсъка. В процеса на доказване са останали изолирани обясненията на подсъдимия и свидетеля Н. Н., а допуснатата от експертите фактическа неточност е преодоляна от самите тях. Не са нарушени и разпоредбите на Наредба № 30/01 год. Въззивният съд на л. 25-26 от решението подробно е отговорил на доводите в тази насока. Преценил е, че допуснатите неточности в протокола не опорочават изследването, а наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия с концентрация 2.33 промила се доказва със заключението на химическата експертиза и показанията на свидетеля Т.. Твърдения за фалшификация на изследването и резултатите от него не са обект на касационната проверка. На следващо място се твърди, че не е дооценено съпричиняването на престъпния резултат и от водача на специализирания автомобил. Апелативният съд изключително подробно е отразил съображенията си по този въпрос на л. 26 от мотивите, приемайки липса на виновно поведение от свидетеля Г.. Изводите на съда за законосъобразни и в синхрон със съдебната практика. По силата на чл. 18, ал. 1, т. 2 ППЗДвП сметосъбирачът е бил обозначен с жълта проблясваща светлина, означаващо МПС със специфичен режим на движение, представляващо препятствие или опасност за движението по пътя. Скоростта му е била 9 км/ч и е бил видим за останалите участници в района на произшествието. Водачът му е дал своевремен ляв пътепоказател. Подсъдимият е могъл обективно да го възприеме от 100.00 м. и да изпълни задълженията си, като намали скоростта си на движение от 90 км/ч на по-ниска, за да спре при необходимост, което не е направил. Именно движението с превишена скорост в населеното място, пияното състояние на водача и несъобразяването му с възникналата опасност по пътя са в пряка причинно - следствена връзка с вредоносния резултат, а не неправомерно поведение на свидетеля Г.. Не отговаря на истина твърдението, че съдът не е отчел обстоятелството, че и пострадалите, возещи се в колата, управлявана от пияния Т., също са допринесли за вредоносния резултат. На л. 27 от мотивите на решението изрично е подчертано, че това не е без значение за наказателната отговорност и е възприето като смекчаващо обстоятелство наред с трудовата ангажираност на подсъдимия и тежкото му здравословно състояние. От друга страна обремененото му съдебно минало, поведението му като водач в миналото, сравнително високата концентрация на алкохол в кръвта му, конкретната тежест на деянието и динамиката на този вид престъпления обосновават справедливост на наложените наказания, поради което не са налице други неотчетени обстоятелства, водещи до промяна на размера на санкциите. Справедливи са и присъдените обезщетения. От страна на подсъдимия не се изтъкват конкретни доводи, свързани с искането за намаляването им по размер. Особеният представител на П. изтъква в жалбата, че неправилно съдилищата по фактите са приели, че нараняванията са шест, а в действителност те са седем. Счита, че неправилно са разделил конкретните суми по отделните увреждания, определяйки по 10 000.00 лв. за всяка телесна повреда. Този довод следва да се сподели, тъй като обезвредата следва да се преценява с оглед цялостното здравословно състояние на организма след претърпените вреди в резултат на деликта, а не по отделни увреждания и техния общ брой. От друга страна обаче, присъденото обезщетение в размер на 60 000.00 лв. е съобразено със съдебната практика, поради което не са налице предпоставки за увеличаването му. При тези съображения жалбите са неоснователни и решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199 от 25.10.10 год. по НОХД № 355/10 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................