Р Е Ш Е Н И Е № 216 София, 22.08.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1579 по описа за 2011г. и приема следното: Производството е по чл.290 и следв. ГПК по касационната жалба на адвокат Б. като процесуален представител на Н. И. Н. от София срещу въззивното решение на СГС от 20.ІV.2011г. по гр.д. № 13362/2010г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 974/08.VІІІ.2012г. по процесуалноправния въпрос за неразглеждане от въззивния съд на всички наведени от ищеца, в т.ч. и с писмени доказателства, основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Ответницата по касационната жалба А. П. Д.-Н. от София е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 05.VІІ.2010г. по гр.д. № 14841/2009г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Н. Ив.Н. срещу А. П.Д. – Н. иск с правно основание чл.49 ал.1 СК за прекратяване на брака между страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на жената и е присъдил в тежест на ищеца разноски. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че в хода на производството по делото не е доказано дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Не са кредитирани показанията на св.Н. – сестра на ищеца, тъй като те са изолирани и не кореспондират с тези на останалите свидетели и с другите гласни и писмени доказателства по делото, които не установяват нито дълбоко разстройство на брака, нито вина на ответницата за това. Взето е предвид изявлението на ищеца пред съда, че „спи със съпругата си в една стая и на едно легло”,, от което е направен извод, че съпрузите не са преустановили съпружеските си отношения и не са се отчуждили един от друг. Прието е и че не е установено между тях да липсва разбирателство и отношенията им да са трайно и необратимо влошени. Не са обсъдени и взети предвид саморъчно написани изявления на ответницата и съдебно удостоверение, издадено от СГС, от което се установява образувано в този съд гр.д. № 10378/2010г. от Н.Н. срещу ответницата по настоящото дело по иск за присъждане на 45000лв., на данните в които ищецът също е основал претенцията си за развод. По поставения процесуалноправен въпрос като основание за допускане на касационно обжалване ВКС намира, че неподлагането на преценка от въззивния съд и на представените от ищеца саморъчно написани от ответницата изявления и съдебно удостоверение, издадено от СГС, установяващо образувано дело по предявен от Н.Н. срещу ответницата иск за присъждане на 45000лв., на данните в които документи също е основана претенцията за развод, е в противоречие с трайната и непротиворечива съдебна практика за разглеждане на всички наведени от ищеца до приключване на устните състезания основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, съобразена с разпоредбите на чл.260 ал.1 ГПК /отм./, респективно чл.322 ал.1 от сега действащия ГПК. Касационната жалба, съдържаща оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност, е неоснователна. Въззивното решение като краен резултат е правилно. Действително в противоречие с практиката на съдилищата въззивният съд не е подложил на преценка въведените от ищеца в течение на производството преди приключване на устните състезания по делото основания за твърдението му за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съдържащи се в представените от него саморъчно написани от ответницата на 04.ІІ.2007г. изявления, „че няма да се успокои, докато не види Н. и цялата му подла, жалка, страхлива, нещастна фамилия да се гърчи от болка. А аз знам от какво ще ги заболи. Взимам живота си в ръце и тежко на който ми се изпречи на пътя. Нито децата, нито внуците им ще пожаля”, написани по повод отпътуването на сина й за Френския легион, и съдебно удостоверение, издадено от СГС, установяващо образувано дело по предявен от Н.Н. срещу ответницата иск за присъждане на 45000лв. Допуснатото по този начин процесуално нарушение, обаче, не се е отразило на правилността на крайния резултат по спора. Несъмнено установено е по делото, че съдържащите се в писмените изявления на ответницата обстоятелства са станали известни на ищеца поне месец преди представянето им в с.з. на 18.V.2010г., както и че ищецът е завел срещу Н. гр.д. № 10378/2010г. за присъждане на посочената сума, която тя била изтеглила от влога му с предоставено й пълномощно. С оглед изявлението на ищеца в с.з. на 18.V.2010г. по реда на чл.176 ГПК, че спи в една стая и в едно легло със съпругата си, и че данни това да се е променило до приключване на устните състезания пред въззивния съд не са твърдяни и установени, се налага извод, че тези обстоятелства не са се отразили на отношенията между съпрузите негативно до степен, обосноваваща дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, само наличието на каквото представлява предвиденото в закона основание за прекратяването му. Неоснователни са оплакванията на касатора относно преценката на съда на събраните по делото доказателства. Показанията на св.С., че ищецът подозирал, че го крадат, имайки предвид съпругата му и сина й, и че когато му се обадил за Н. през 2009г., той му се оплакал, че напуснал съпругата си и живее доста зле, не обосновават различни от приетите от въззивния съд изводи, тъй като тези показания са изцяло основани на твърденията на ищеца пред свидетеля, а не са резултат на преки негови впечатления. Правилно не са кредитирани и показанията на св.Н. с оглед нейната заинтересованост от изхода на спора /тя е сестра на ищеца/ и изолираността им. Изнесеното от тази свидетелка, че със средствата от наем на апартамент на страните ответницата следвало да заплаща задълженията към „Т.” за семейното жилище, не кореспондират на установеното по делото обстоятелство, че през 2006г. са запорирани дяловете на фирмата на ищеца поради неизплатени задължения. Обоснован и законосъобразен е крайният извод в атакуваното решение, че с представените доказателства не се обосновава наличието на трайно и необратимо влошени отношения между страните. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора не се следват разноски. На основанише чл.78 ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 500лв. разноски за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на СГС, ГО, ІІ брачен въззивен състав, № 3079/20.V.2011г. по гр.д № 13362/2010г. ОСЪЖДА Н. И. Н. от София да заплати на А. П. Д.-Н. от с.гр. 500лв. разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: