Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 116   гр. София, 06 март 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев       изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 67 по описа за 2009 г   Производството е образувано по искане на осъдения И. С. Н., депозирано на 16.01.2009 г, за възобновяване на наказателно дело НОХД № 15170/05 по описа на Софийски районен съд, по което е постановена присъда от 29.10.07, потвърдена с решение на Софийски градски съд № 98 от 21.07.2008, по ВНОХД № 1557/08. С първоинстанционната присъда, молителят е признат за виновен в това, че на 12.01.2001 г, в гр. С., с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил и поддържал заблуждение у Г. Н. Х. , и с това му е причинил имотна вреда, в размер на 15 000 германски марки, равняващи се на 15 000 лв, като причинената вреда е в големи размери, с оглед на което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, като е оправдан по чл. 211 НК, за това, със същото деяние да е причинил вреда в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, и е осъден, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати обезщетение за имуществени вреди, в размер на 15 000 лв, заедно със законните последици. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изложени са доводи за неправилност на въззивния акт, за порочна интерпретация на доказателствената съвкупност, довела до неверния извод, че се касае за престъпление измама, макар да е налице неизпълнение на гражданско-правен договор, за игнориране на важни оправдателни доказателства, изводими от обясненията на подсъдимия, от показанията на св. В св. Павлов, от писмените доказателства, установяващи факта на регистрация на подсъдимия като едноличен търговец, осъществявал сделки по внос на автомобили от чужбина. Излагат се аргументи за недопустимост на гражданския иск, предявен извън петгодишния давностен срок по ЗЗД, при направено надлежно възражение за изтекла давност, по който въпрос липсва отговор във въззивното решение. Към настоящата инстанция се правят алтернативни искания: да бъдат отменени съдебните актове и подсъдимият да бъде оправдан поради несъставомерност на деянието, като бъде отхвърлен и гражданският иск, или, да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното наказание, при условията на чл. 55 НК, или, да бъдат отменени съдебните актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция.   В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата и осъденият пледират за уважаване на искането. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: направено е от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, по отношение на съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно.   По делото е установено, че на 12.01.2001 г, в гр. С., е сключен договор, по силата на който ЕТ „С”-И. Н. , собственост на подс. Н. , се задължил да достави на „М” ЕООД, представлявано от св. Г, товарен автомобил „М”, за сумата 20 000 швейцарски франка. Определен е 30-дневен срок за изпълнение, като възложителят предал на изпълнителя капаро, в размер на 15 000 германски марки, с левова равностойност 15 000 лв. В уговорения срок автомобилът не е доставен, а капарото не е върнато.   От релевантните факти, приети от двете съдебни инстанции, следва, че е налице неизпълнение на задължение, произтичащо от гражданско-правен договор, а не престъпление измама. За да приемат, че е осъществено престъпление, съдилищата са се позовали на клаузите на договора и на неговото неизпълнение, от страна на подсъдимия, правейки погрешното заключение, че той е действал с измамлива цел. В инкриминирания период подсъдимият е развивал търговска дейност по доставка на автомобили от чужбина и реално е доставил такива на други лица. При това положение, изводът, че е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалия, че ще му достави автомобил от Швейцария, мотивирайки го да извърши акт на имуществено разпореждане, с което го ощетил със сумата, в размер на 15 000 лв, не намира опора в събраните доказателства. За да е налице измама, следва да е несъмнено, че, още към момента на поемане на задължението, подсъдимият не е имал намерение да го изпълни, докато, в случая, самото неизпълнение на договора е квалифицирано като измама. Доколкото обаче липсват доказателства за действия с измамлива цел, а такава цел не може да се предполага, деянието не покрива признаците на наказателната измама, а подсъдимият е осъден за несъставомерно деяние, за което следва да бъде оправдан. По тези съображения, искането се явява основателно и следва да бъде уважено. Налице са предпоставките на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, за отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда, в осъдителната й част, по реда на възобновяването, и оправдаване на подсъдимия, както и за отхвърляне на гражданския иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД. От друга страна, искът е предявен извън петгодишния срок по ЗЗД, при постъпило надлежно възражение за изтекла погасителна давност, в какъвто случай, искът се явява и недопустим / ТР № 5/2005, ОСГК и ОСТК ВКС /. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, решение на Софийски градски съд № 98 от 21.07.08 г, по ВНОХД № 1557/08, и осъдителната част на присъда на Софийски районен съд от 29.10.07, по НОХД № 15170/05. ОПРАВДАВА подсъдимия И. С. Н. по обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК: за това, на 12.01.2001 г, в гр. С., с цел да набави имотна облага за себе си, да е възбудил и поддържал заблуждение у Г. Н. Х. , и с това да му е причинил имотна вреда, в размер на 15 000 германски марки, с левова равностойност 15 000 лв, като причинената вреда е в големи размери. ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Х. срещу И. С. Н. граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди, в размер на 15 000 лв. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: