2 Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 15.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 5172/2008 година по описа на ІІ г.о. на ВКС Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. С. от [населено място] чрез адв. С. П. от Бургаската адв.колегия срещу въззивното решение на Б. окръжен съд от 20.VІ.2008 г. постановено по в.гр.д.№ 781/2007 г. в частта, с която е оставено в сила решението на Б. районен съд по гр.д. № 1419/2006 г. за осъждането на жалбоподателя да заплати на “П.”-АД- Б. сумата 637.13 лв за надвишение на лимита на телефонни разговори, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на насрещния иск за заплащане от жалбоподателя на сумата 4024.88 лв, представляващи надвишение на определения лимит от гориво за служебен автомобил, ведно със законната лихва и вместо това е пререшен спора, като той е осъден да заплати и посочената сума. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по недопустими искове, че правната им квалификация би следвало да е по чл. 210 ал.2 от КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1046/13.VІІІ.2009 г. по настоящото дело от състав на ІV г.о. на ВКС поради наличие на противоречива съдебна практика при решаване на идентичен правен спор с влязъл в сила съдебен акт от 2.ІІІ.2007 г. на Б. окръжен съд по гр.д.№ 12/2007 г. със страни ПМУ-АД – Б. и друг негов работник М. В. с произнасяне по спор относно надвишаване лимити на гориво на служебен автомобил и на разговори по мобилен телефон. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. С. С. е предявил иск срещу работодателя си “П.”-АД – Б. за неплатено трудово възнаграждение в размер на 1008 .99 лв след прекратяване на трудовото си правоотношение на основание чл. 325 т.1 от КТ, по който иск е образувано гр.д.№ 1419/2006 г. на Б. районен съд. По него е приет за съвместно разглеждане насрещния иск на [фирма] [населено място] срещу ищеца С. С. за надвишени лимити на мобилен телефон и за гориво на служебния автомобил, както и за липсващи – невърнати 2 броя контейнери, с общ размер 5706.22 лв. С решението на Б. районен съд по гр.д.№ 1419/2006 г. е уважен искът на ищеца в предявения размер за неизплатеното му трудово възнаграждение за месеците януари и февруари 2006 г., а насрещния иск на П.- АД срещу ищеца е уважен само относно сумата 637.13 лв, представляваща надвишение на лимита за телефонни разговори за периода от 16.ІV.2004 г. до 15.ІІ.2006 г. В останалата част насрещната претенция е отхвърлена за стойността на липсващите два броя контейнери за сумата 1000 лв, както и за сумата 4024.88 лв вреди от надвишаване лимита за гориво. С решението на Б. окръжен съд от 20.VІ.2008 г. по гр.д.№ 781/2007 г. е отменено решението на районния съд по насрещния иск на П. - АД срещу ищеца С. за заплащане на сумата 4024.88 лв надвишение на определения лимит за гориво на служебен автомобил за периода от 16.ІV.2004 г. до 15.ІІ.2006 г. и вместо това е уважена претенцията в посочения размер. В останалата част по двете жалби решението е оставено в сила. Претенцията за надвишаване лимита за гориво и лимита за разговори по мобилен телефон е разгледана с правно основание чл. 59 от ЗЗД – неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на работодателя. Прието е, че не се касае до причинена вреда от работника при или по повод изпълнение на трудовите задължения по чл. 126 т.8 от КТ, за да отговаря по чл. 210 от КТ – ограничената имуществена отговорност на работника спрямо работодателя. Спорът по гр.д.№ 12/2007 г. на Б. окръжен съд, представляващо установената от ВКС в определението по допускане противоречива съдебна практика, е решен в противен смисъл, като претенциите за надвишените лимити за разговори по мобилен телефон и гориво за служебен автомобил са отхвърлени по съображение, че в случая намира приложение ограничената имуществена отговорност по чл. 210 от КТ на работника спрямо работодателя, за реализирането на която има специален ред в КТ, който изключва общия исков ред. Това решение на Б. окръжен съд е влязло в сила като неподлежащо на касационно обжалване преди влизане в сила на новия ГПК – чл. 218а ал.1 б.”а” и ал.2 от ГПК(отм.). Върховният касационен съд, състав на 4 г.о. в изпълнение на правомощията си по чл. 291 т.1 от ГПК, приема, че счита за правилна практиката, в съответствие с която е разрешен спора по обжалваното с настоящата касационна жалба решение на Б. окръжен съд № 262 от 20.VІ.2008 г. по гр.д.№ 781/2007 г. В него законосъобразно е квалифицирана правно предявената насрещна претенция на П. – АД срещу ищеца С. като такава по чл. 59 от ЗЗД, тъй като се касае до извъндоговорни отношения, които не са породени от сключения между страните по делото трудов договор. Налице е неоснователно обогатяване поради липса на друг валиден източник на възникване на облигационна връзка между страните. Законосъобразно е прието, че отговорността за надвишените лимити на гориво за служебен автомобил и за телефонни разговори по мобилен телефон е с правно основание чл. 59 от ЗЗД. В случая правилно е прието, че е неприложима ограничената имуществена отговорност по чл. 210 от КТ, защото не се касае до причинена вреда при или по повод изпълнение на трудови задължения. С оглед на изложеното и при съвпадане на правните изводи на настоящия състав на ВКС с изложените такива в обжалваното решение на Б. окръжен съд, съгласно разпоредбата на чл. 293 ал.1 от ГПК последното следва да се остави в сила. Разноски не се присъждат поради липса на данни такива да са направени за настоящата инстанция от насрещния ищец “П.” – АД – Б.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 262 от 20.VІ.2008 г. на Б. окръжен съд постановено по в.гр.д.№ 781/2007 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: