6 Р Е Ш Е Н И Е №117 гр. София, 14 октомври 2020 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 542/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Р. А. А. срещу решение № 514/19.12.2019г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 1190/2019г. по описа на същия съд. В жалбата се ангажират всички касационни основания. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение. Алтернативно се претендира отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд или намаляване размера на наложеното наказание. Изтъкват се доводи за пороци при оценката и анализа на доказателствените материали, довели до невярно заключение относно авторството на деянието. Оспорва се заключението на съда за последователност в показанията на св. Д., Ш. и Й.. Съдът неправилно се доверил на показанията на св. Д., дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, без да се отчете факта на задържането му към този момент, обстоятелството, че в него е намерено наркотично вещество, както и че в съдебно заседание не е посочил подсъдимия като лице, което познава. Отсъствала убедителна аргументация за невъзприемане показанията на свидетели, подкрепящи обясненията на подсъдимия. Освен това липсвали обективни данни (напр. дактилоскопни следи и др.), които ясно да указват на съпричастност на подсъдимия към намерените в апартамента наркотични вещества. Като последица от пороците при формиране на вътрешното убеждение се явявало и неправилното осъждане на подсъдимия по предявеното обвинение, с което бил нарушен материалния закон. Конкретни доводи за несправедливост на наложеното наказание не се сочат. В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата с всички посочени в нея доводи и искания. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 23 от 28.03.2019г. по нохд № 4390/2017г., Софийски градски съд признал подс. В. Д. А. за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, алт.1, пр.5 във връзка с чл.18, ал.1, пр.1 от НК, като във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на 1/една / година и 6/шест/ месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл.66, ал1 от НК отложил с изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане присъдата в сила. Със същата присъда съдът е признал подс. Х. Н. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, алт.1, пр.4 във връзка с чл. 20, ал. 2, като на осн. чл. 55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание 1/една/ година и 6/шест/ месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал1 от НК отложил с изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане присъдата в сила. На осн. чл. 59, ал.1 от НК зачел времето, през което подс. М. бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”. С присъдата подсъдимият жалбоподател Р. А. А. е признат за виновен в това, че на 03.04.2017г., в [населено място], ж.к „С. р.”, [жилищен адрес] в съучастие с Х. Н. М., като съизвършител, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп, кокаин и амфетамин на обща стойност 16 368,42лв., поради което на осн. чл.354а, ал.1, изр.1, алт.1, пр. 4 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, както и на глоба в размер на 7000 /седем/ хиляди лева. На осн. чл. 68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наложеното на подс. Р. А. наказание лишаване от свобода за срок от 3/три/ месеца по нохд № 224/2014г. на РС - Костинброд, като постановил същото да се изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване. Зачел предварителното задържане на подсъдимия. Произнесъл се по веществените доказателства и разноските по делото. По жалба на подс . Р. А. е образувано внохд № 1190/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, финализирало с атакуваното понастоящем пред ВКС решение. С него първоинстанционната присъда е изменена в частта относно разноските и относно определения първоначален режим на приведеното условно наказание на подс. Р. А., като е постановено същият да е „общ”. В останалата част първоинстанционния съдебен акт е потвърден. Жалбата е подадена в законния срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да приеме за установено, че подс. А. е държал съвместно с подс. М. (в жилище, обитавано от него) различни по вид и количество наркотични вещества с цел разпространението им, инстанциите по същество всъщност са се позовали на косвени доказателства, приемайки че те съставляват система от факти, свързани по такъв начин помежду си и с главния факт, че водят до този единствено възможен и несъмнен извод. Решаващите за осъждането на подс. А. доказателства са установени от показанията на св. Д., Ш., Й., протокол за претърсване и изземване на жилище, обитавано от подс. М. (гр. София,[жк], [жилищен адрес]), протокол за обиск на подс. А. и протокол за следствен експеримент. Резонно защитата е насочена към оспорване на дадената от контролирания съд оценка на показанията на св. Д., Ш. и А. и генерално – към извода, че косвените доказателства са достатъчни за признаване на подс. А. за виновен по повдигнатото обвинение. Възраженията не могат да се споделят. Изводите за авторството на деянието не са основани на предположения, а на задълбочен и цялостен анализ на доказателствените материали и на правилна преценка за достоверността на показанията на св. Д. /включително и на показанията му на досъдебното производство/, Г. Н., И., М., У., И., Д., Й., Ш., Й. и В.. Съдът внимателно е проследил корелацията на гласните доказателствени средства с писмените доказателства и доказателствени средства - протоколи за претърсване и изземване, протокол за следствен експеримент и експертните заключения. Така основният въпрос за авторството на деянието е разрешен в съответствие с изискванията на чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК, като в мотивите към съдебния акт се съдържат подробни и ясни съображения относно оценката и анализа на доказателствения материал. Утвърждавайки фактическите и правни изводи на първоинстанционният съд, въззивният съд не се е задоволил да преповтори съображенията му, а сам е извършил оценъчна дейност, обсъждайки пунктуално съдържащите се в доказателствения материал противоречия. Изтъкнал е убедителна аргументация поради какви причини не възприема тезата на защитата за недоказаност на обвинението, и в частност недоказаност на обстоятелството, че подсъдимият А. е осъществявал/ съвместно с подсъдимия М./ фактическа власт върху наркотичните вещества - предмет на престъплението. С основание е прието, че показанията на св. Ш. и св. Й. не могат да се дискредитират нито поради обстоятелството, че са полицейски служители, нито поради претендираната от защитата празнота в показанията на св. Ш. относно това, че не е видял подс. А. да напуска адреса в[жк]на инкриминираната дата по време на полицейската акция. На първо място, в показанията си пред първоинстанционния съд, св. Ш. е пояснил, че не е видял подс. А. да напуска адреса, тъй като поради настъпване на вечерните часове, наблюдението е станало затруднено. На следващо място, показанията на полицейските служители Ш. и Й. правилно са били ценени като достоверни и разкриващи достатъчно подробна и ясна информация относно естеството на оперативната информация, начина на полицейските операции, обстоятелствата по наблюдението и задържането на тримата подсъдими. Към аргумента за тяхната последователност, несъмнено следва да се добави и този за липсата на обективни данни за преднамереност и/или предубеденост, поради което съдилищата не са имали основание да се отнесат към изнесеното от свидетелите с недоверие. Лишено от подкрепа е оплакването за неправилен анализ и оценка на показанията на св. А. Д.. Възражението е подкрепено с аргументи, че свидетелят при разпита си пред съда не е посочил подсъдимия като лицето „Р.“, за което е давал информация в показанията си на досъдебното производство, че е снабдявало другия подсъдими - В. А. с наркотични вещества. Наред с това, показанията на свидетеля на досъдебното производство били компрометирани, тъй като той бил фактически задържан с наркотично вещество и искал да облекчи положението си. Тези възражения са били направени пред въззивния съд, който убедително ги е отхвърлил. Прецизно са развити съображенията за това – след прочитане показанията му на досъдебното производство свидетелят ги е потвърдил като верни, включително и по отношение значима за наказателното производство информация; посочил е името „Р.” и „Х.” и адреса в града, включително като квартал и номер на блока, като е пояснил и вида на закупуваните наркотични вещества; подробно е описал външността на „Р.” и „Х.”; показанията му кореспондират с показанията на св. Ш. и Й. относно съдържанието на оперативната информация, с която са разполагали; макар и с известна приблизителност (доколкото свидетелят не е посочил № на апартамента), на адреса действително са констатирани наркотични вещества и електронна везна; липсва обективна причина свидетелят да облекчава положението си, тъй като при задържането му в него не са открити незаконни вещества и субстанции; сам по себе си фактът на задържането му, без наличие на други обстоятелства (насилие, натиск, манипулация и пр.) не обуславя извод за тенденциозност в показанията му; част от показанията му се подкрепят от показанията на св. Й.. ВКС, споделяйки напълно съображенията на контролирания съд, също не намира основания, поради които да счете, че показанията на св. Д. са компрометирани. Освен това същите съвсем не са единственият източник на уличаващи подсъдимия доказателства, а съдържащата се в тях информация не е изолирана и намира обективна опора в останалия доказателствен материал. Неоснователно се твърди, че съдът е игнорирал съдържащата се в обясненията на подс. А. и М., както и в показанията на св. В. В. информация, която е в полза на защитната теза, че подсъдимият А. не само няма отношение към държането на предмета на престъплението с цел разпространение, но и на инкриминираната дата не е бил в района на жилището, в което той е бил открит при проведената по-късно вечерта полицейска операция. Съдът, макар и пестеливо, е изтъкнал съображения, че обясненията на подсъдимите А. и М. са опровергани от останалите доказателствени източници, а показанията на св. В. не се намират в конфронтация с тях, доколкото са твърде общи и касаят времеви период, който не изключва казаното от св. Ш.. С оглед изложеното касационният съд счита, че не са допуснати процесуални нарушения, а още по - малко съществени такива от контролираната инстанция при анализа и оценката на доказателствения материал, на основата на който е направен извод, че подсъдимият А., в съучастие като съизвършител с подс. М. е държал високорисковото наркотично вещество - предмет на престъплението, с цел разпространение. Изводът на съда, че подс. А. е автор на престъпното деяние, се основава върху няколко обстоятелства – че е имал ключ за жилището, в което са намерени наркотичните вещества; че не е пребивал инцидентно на адреса, като по-рано на инкриминираната дата се е намирал на него, че е налице връзка между него и ползвателя на жилището; че е налице съответствие между първо име и адрес на лице, снабдяващо други лица с наркотични вещества с първото име и адреса, на който е отишъл подсъдимия вечерта на задържането му. Съвкупността на тези обстоятелства, взети в тяхната връзка, обуславя несъмнения извод, изключващ всички останали, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. В касационната жалба не се изтъкват аргументи за материална незаконосъобразност на съдебния акт и за несправедливостта на наложеното наказание, като оплакването за допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК очевидно се обосновава като последица от неправилно установяване на значимата фактология, поради което не се налага подробното им обсъждане. Достатъчно е да се посочи, че при правилно установената от съдилищата фактология реализираното от жалбоподателя законосъобразно е квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, алт.1, пр. 4 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. На подсъдимия са наложени наказания в размер, близък до минималните (2 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер от 7000 лева, при предвиден в санкцията минимум от 2 години лишаване от свобода и глоба от 5000 лева). По делото правилно не са констатирани множество смекчаващи или изключителни обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и налагане на наказание под предвидения в санкцията минимум. Активирането на наказанието по предходното осъждане е законосъобразно, предвид наличието на предпоставките по чл. 68, ал. 1 от НК. При така посоченото и при липсата на пороци в дейността на съда по индивидуализация на наказанието, касационният съд намери, че не са налице основания за корекция на наложените наказания чрез намаляване размера им. В заключение, настоящата инстанция не констатира основания за отмяна или изменение на въззивния съдебен акт, поради което счете че същият следва да бъде оставен в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 514/ 19.12.2019г., постановено по внохд № 1190/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, ІІ състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: