Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. София, 15.06.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1249 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.47, ал.1, т.5, пр.2 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 15.02.2021 г. по арбитражно дело №13/2007 г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата, в частта, с която Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ е осъдено да заплати на „Станилов“ ЕООД, „Хайлит & Вьорнер бау“ ГмбХ и „Старт инженеринг“ АД в качеството им на съдружници в консорциум „Валтер –Хайлит СС“: 1. Сумата от 519 000.88 евро, обезщетение за вреди, произтичащи от разходи, направени в периода от 12.02.2004 г. – 20.08.2004 г., поради грешки и пропуски в тръжната документация и в проектите за строителство на сметище П., заедно с договорна лихва в размер на 87 871.09 евро за забава в плащането на главницата за времето от 28.03.2005 г. до 10.09.2007 г., както и договорна лихва в размер на годишния сконтов процент плюс 3 пункта върху сконтовия процент на ЕЦБ, считано от 20.09.2007 г. до окончателното плащане на главницата. 2. Сумата от 124 589.92 евро, обезщетение за вреди, произтичащи от разходи, направени в периода от 23.02.2005 г. – 17.06.2005 г., поради неосигурен достъп до обекта, заедно с договорна лихва в размер на 16 442.41 евро за забава в плащането на главницата за времето от 07.11.2005 г. до 10.09.2007 г., както и договорна лихва в размер на годишния сконтов процент плюс 3 пункта върху сконтовия процент на ЕЦБ, считано от 20.09.2007 г. до окончателното плащане на главницата. 3. Сумата от 141 624.37 евро, обезщетение за вреди, произтичащи от разходи, направени в периода от 18.06.2005 г. – 30.11.2006 г., поради неприемане на строителния обект след разваляне на договора, заедно с договорна лихва в размер на 2983.95 евро за забава в плащането на главницата за времето от 10.06.2007 г. до 10.09.2007 г., както и договорна лихва в размер на годишния сконтов процент плюс 3 пункта върху сконтовия процент на ЕЦБ, считано от 20.09.2007 г. до окончателното плащане на главницата. 4. Сумата от 213 254 лв. разноски по делото.
Ищецът МОСВ обосновава искането си за отмяна на посоченото арбитражно решение с твърдения, че решаващият орган /разглеждащ спора след частичната отмяна на първоначално постановеното от АС решение по същото дело, с решение №59 от 06.10.2015 г. по т.д.№2/2015 г. на ВКС/, се е произнесъл по нередовна искова молба, извън предмета на делото и различен от предявения по делото. Посочва, че е допуснато разглеждане на множество нередовно предявени искове /обобщени неправилно в три иска за трите периода/, без ясно дефинирани петитуми за всяка една от множеството претенции, основания, цена и субект, претендиращ вредите за всяка от претенциите, респективно множеството предявени искове не са разгледани като отделни. Излага съображения, че е налице и противоречие, и несъответствие между заявените петитум и фактически основания – от една страна се претендира обезщетение за вреди от разумно направени разходи, а от друга се поддържа, че исковете са за реално изпълнение, респективно по-скоро са били предявени искове за неплатена цена /каквато квалификация на претенциите са дали и ищците/, а не както е приел РО с решението – за обезщетение за вреди. Навежда доводи, че в рамките на първите два обобщени иска категорично не са предявявани /нито с исковата молба, нито с уточняващите молби/ претенции за обезщетение на разходи за специализиран персонал, съответно за сума в размер на 222 867.23 евро по първия и 80 727.36 евро по втория иск, присъдени с решението на арбитражния съд. Поддържа, че по третия иск е налице произнасяне по претенция с размер 356 428 евро в повече от заявения от ищците с петитума на исковата молба, без да е допуснато изменение на иска и без да е внесена дължимата арбитражна такса /при сумиране на претенциите по третия иск, посочени в уточняващата молба, претендираната сума, по която се е произнесъл РО, е в размер на 1 979 877.80 евро, а не в размер на 1 623 449.82 евро, колкото е заявения петитум в исковата молба/. Сочи, че в същия смисъл е становището на арбитъра А. Д., подписал арбитражното решение с особено мнение, като предвид изложеното иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.47, ал.1, т.5, пр.2 от ЗМТА да отмени арбитражното решение. В съдебно заседание ищецът МОСВ чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба по подробни съображения в писмени бележки.
Ответниците „Станилов“ ЕООД, „Хайлит & Вьорнер бау“ ГмбХ и „Старт инженеринг“ АД чрез процесуалните си представители излагат подробни съображения за неоснователност на иска поради отсъствие на поддържаното от ищеца основание, които съображение се поддържат и в съдебно заседание. Претендират присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1, т.5, пр.2 от ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже, че решението съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Налице е произнасяне извън предмета на спора, когато арбитражният съд е присъдил нещо различно или повече от предмета на спора - претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, очертано в исковата молба чрез основанието /твърдяните факти и обстоятелства, от които произтича правото/ и искането, отправено до решаващия орган /който не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на иска, а я определя въз основа на твърдяните факти и отправеното искане/. С оглед изложеното произнасяне по въпроси извън предмета на спора е налице, когато в противоречие с диспозитивното начало решението е постановено въз основа на невъведени от ищеца в исковата молба обстоятелства от значение за възникване на спорното материално право или е налице произнасяне по невъведено от ищеца искане или по искова молба, в която спорният предмет не е индивидуализиран.
В процесния случай в исковата молба, с която е сезиран арбитражния съд и в молбите уточнения от 27.04.2016 г., 25.05.2016 г. и 11.07.2016 г., ищците са навели факти и обстоятелства относно: 1. Неточно изпълнение на задълженията на ответника по процесния договор, както следва: за периода 12.01.2004 г. – 20.08.2014 г., изразяващо се в наличие на грешки и пропуски в тръжната документация и в проектите за строителство, за периода 23.02.2005 г. – 17.06.2005 г. - в неосигуряване на достъп до процесния обект и за периода 18.06.2005 г . – 31.01.2007 г. - в неприемане на строителния обект след разваляне на договора; 2. Наличие на претърпени за посочените периоди вреди от конкретните неизпълнения, съответно за първия период – в размер на 1 451 625.43 евро, за втория – в размер на 1 317 000.18 евро и за третия – в размер на 1 623 449.82 евро, от които 10% пропуснати ползи, а останалите претърпяни загуби /разходи за персонал, обезщетения по КТ, разходи за механизация, оборудване, амортизационни разходи и допълнителни/режийни разходи върху разходите за персонал/, подробно описани в табличен вид /по вид, период и размер/, чрез препращане към Приложения 1 – 1.7, 2 – 2.5 и 3 – 3.6 към молбата /законът не съдържа пречка исковата молба да препраща към други документи, стига те да са представени като приложения към нея/. Предвид така очертаните твърдения, ищците са поискали от решаващия орган да постанови решение, с което да присъди обезщетения за вреди, като арбитражният съд, разглеждащ спора след частичната отмяна на първоначално постановеното от АС при БТПП решение по същото дело, с решение №59 от 06.10.2015 г. по т.д.№2/2015 г. на ВКС, се е произнесъл с решението в обжалваната част по искове /вземайки предвид и разясненията, дадени в посоченото решение на ВКС, според които меродавни за характеристиката на търсеното от ищците обезщетение, независимо от дадената му от тях квалификация, са заявените в исковата молба обстоятелства/, които са с ясно дефинирано основание и петитум, респективно не се установява наличие на твърдяната тяхна нередовност. Процесните искови претенции, по които се е произнесъл решаващият орган с решението в обжалваната част, са уточнени в достатъчна степен, като ищците са изложили правопораждащите юридически факти, от които произтичат направените искания, очертали са в какво се изразяват претендираните вреди /претърпяни загуби/, настъпили вследствие на описаните по вид неизпълнения на всяко едно конкретно задължение на ответника за конкретния период, като са посочили и вида на всеки един разход, стойността на всеки от тях и периода, за който са направени тези разходи. Възприето от арбитражния съд становище, че броят на исковете следва от всяко едно твърдяно неизпълнение, респективно, че за вредите /претърпяни загуби/ от това неизпълнение е предявен един иск, не противоречи на процесуалния закон, а и в случая е релевантно, че арбитражният съд е разгледал и се е произнесъл по всяка една от претенциите. Не се установяват и твърденията за наличие на противоречие и несъответствие между заявените от ищците петитум и фактически основания. Както бе посочено по-горе процесните претенции са уточнени в пълна степен, като наведените от ищците в молбата уточнения от 11.07.2016 г. съображения за правната квалификация, която следва да бъде дадена /въз основа на които ищецът по настоящия иск черпи доводи за наличие на противоречие между обстоятелствена част и петитум/, не влияе върху редовността на предявените искове - решаващият орган на Арбитражния съд не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на иска, а следва да я определи на базата на посочените от ищеца в исковата молба обстоятелства и заявеното искане/петитум.
На следващо място неоснователни се явяват и доводите, че в рамките на първите два иска категорично не са предявявани /нито с исковата молба, нито с уточняващите молби/ претенции за обезщетение на разходи за специализиран персонал, съответно за сума в размер на 222 867.23 евро по първия и 80 727.36 евро по втория иск, присъдени с решението на арбитражния съд. Посочените суми са присъдени от арбитражния съд, като е видно от решението, че за да достигне до извод за основателност на претенциите по първия и втория иск в тези части, решаващият състав е кредитирал преработеното заключение на назначената по делото експертиза, според което ищците са направили разходи за специализиран персонал за техническо ръководство на обекта /л.38 и л.40 от преработено заключение на тричленна технико-икономическа съдебна експертиза/, в посочените в решението размери. Видно е обаче от приложенията към молбата уточнение от 11.07.2016 г. /л.л.117, 120, 123,126, 129, 132, 136, 140, 144, 148 и 152 от делото пред ВКС/, че ищците са направили искане за присъждане на обезщетение за разходи за възнаграждения за техническо ръководство на обекта /мениджър, заместник мениджър, технически асистент инженер, технически ръководител/, като претенцията за това обезщетение по първия иск възлиза в размер на 225 509 евро, а по втория – в размер на 173 794 евро. В този смисъл е несъмнено, че присъдената сума е била своевременно заявена, като използваното от вещото лице обобщение „специализиран персонал“, възприето и в решението на арбитражния съд по отношение на претендираното от ищеца обезщетение за разходи за възнаграждение за техническо ръководство на обекта, представлява единствено терминологично разминаване в обозначението на една и съща претенция.
Настоящият състав не споделя и доводите относно произнасяне по третия главен иск по претенция с размер 356 428 евро в повече от заявения от ищците с петитума на исковата молба, без да е допуснато изменение на иска и без да е внесена дължимата арбитражна такса. Действително при сумиране на претенциите по третия иск, обективирани в уточняващата молба, претендираната сума, по която се е произнесъл решаващият орган, е в размер на 1 979 877.80 евро, а не в размер на 1 623 449.82 евро, колкото е заявения петитум в исковата молба. Следва да се посочи обаче, че с молбата уточнение от 11.07.2016 г. е увеличен единствено размера, но не и основанието на претенцията. Правните последици от изменението на предявения иск, чрез увеличаване на размера му, настъпват със своевременното предявяване на частта от спорното право, която първоначално не е била заявена от ищеца с исковата молба, като за настъпването на тези последици не е необходимо произнасянето на сезирания арбитражен съд с нарочен акт /какъвто е необходим в хипотезата, при която исканото изменение не се допуска/. Когато ищецът предприеме изменение на иска, чрез намаляване на размера му, било поради частично оттегляне или частичен отказ, предмет на делото остава само частта от иска, за която няма оттегляне или отказ, като за другата част съдът следва да постанови определение за частично прекратяване на производството. Независимо от изложеното, с оглед яснотата в предмета на делото, в съдебната практика се е наложило разбирането, че при всички случаи на изменение на размера на иска, съдът следва да се произнесе по допустимостта му с изрично определение. Същевременно обаче не съществува съмнение, че липсата на изрично произнасяне на съда по допускане на изменението, не опорочава решението по изменения иск, ако са били налице предпоставките за изменение, както е било и в процесния случай.
В този смисъл и тъй като не се установява арбитражният съд да се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора - решението е постановено въз основа на въведените от ищците в исковата молба обстоятелства от значение за възникване на спорното материално право, по направените от тях искания и по искова молба, в която спорният предмет е индивидуализиран съобразно изискваният на процесуалния закон, предявеният иск по чл.47, ал.1, т.5, пр.2 от ЗМТА се явяват неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор, ищецът дължи на ответника „Станилов“ ЕООД и на ответника „Хайлит & Вьорнер бау“ ГмбХ заплащане на суми в размер на по 18 720 лв., а на ответника „Старт инженеринг“ АД – сума в размер на 7836 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Министерство на околната среда и водите срещу „Станилов“ ЕООД[ЕИК], „Хайлит & Вьорнер бау“ ГмбХ, Федерална република Германия, Мюнхен и „Старт инженеринг“ АД[ЕИК] иск по чл.47, ал.1, т.5, пр.2 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 15.02.2021 г. по арбитражно дело №13/2007 г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата, в частта, с която Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ е осъдено да заплати на „Станилов“ ЕООД, „Хайлит & Вьорнер бау“ ГмбХ и „Старт инженеринг“ АД в качеството им на съдружници в консорциум „Валтер –Хайлит СС“: 1. Сумата от 519 000.88 евро, обезщетение за вреди, произтичащи от разходи, направени в периода от 12.02.2004 г. – 20.08.2004 г., поради грешки и пропуски в тръжната документация и в проектите за строителство на сметище П., заедно с договорна лихва в размер на 87 871.09 евро за забава в плащането на главницата за времето от 28.03.2005 г. до 10.09.2007 г., както и договорна лихва в размер на годишния сконтов процент плюс 3 пункта върху сконтовия процент на ЕЦБ, считано от 20.09.2007 г. до окончателното плащане на главницата. 2. Сумата от 124 589.92 евро, обезщетение за вреди, произтичащи от разходи, направени в периода от 23.02.2005 г. – 17.06.2005 г., поради неосигурен достъп до обекта, заедно с договорна лихва в размер на 16 442.41 евро за забава в плащането на главницата за времето от 07.11.2005 г. до 10.09.2007 г., както и договорна лихва в размер на годишния сконтов процент плюс 3 пункта върху сконтовия процент на ЕЦБ, считано от 20.09.2007 г. до окончателното плащане на главницата. 3. Сумата от 141 624.37 евро, обезщетение за вреди, произтичащи от разходи, направени в периода от 18.06.2005 г. – 30.11.2006 г., поради неприемане на строителния обект след разваляне на договора, заедно с договорна лихва в размер на 2983.95 евро за забава в плащането на главницата за времето от 10.06.2007 г. до 10.09.2007 г., както и договорна лихва в размер на годишния сконтов процент плюс 3 пункта върху сконтовия процент на ЕЦБ, считано от 20.09.2007 г. до окончателното плащане на главницата. 4. Сумата от 213 254 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на „Станилов“ ЕООД[ЕИК] сумата от 18 720 лв., разноски пред ВКС.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на „Хайлит & Вьорнер бау“ ГмбХ, Федерална република Германия, Мюнхен сумата от 18 720 лв., разноски пред ВКС.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на „Старт инженеринг“ АД[ЕИК] сумата от 7836 лв., разноски пред ВКС.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|