Ключови фрази


1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 622

гр. София, 02.08.2022 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОЯ АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3625 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Н. Н. Б., чрез адв. Е. Ф. срещу решение № 1069/16.06.2021 г. по в. гр.дело № 1029/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 260821/09.03.2021 г. по гр.дело № 11934/2020 г. на Варненския районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от Н. Н. Б. срещу „Електроразпределение Север” АД [населено място] отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл.124,ал.1 ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумата 5723.06 лв., стойност на начислена ел.енергия за периода 27.01.2017 г. – 20.07.2020 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], № 67,ет.1,ап.3. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният отрицателен установителен иск се уважи.
В изложението са поставени въпросите: 1. Следва ли на предположение да бъде изграден извода за нулеви показатели на СТИ след като в Констативният протокол за монтаж е посочено, че е нулев показателят само на явният регистър, като липсват отразяване на показателите за „скрития” и „сумарния регистър”? 2. Начина на изчисляване на корекционната сума, противоречи ли на Договора за присъединяване на потребителя, в който се определя тарифирането на измереното количество енергия. Следва ли да може да се отчете при корекцията енергията преминала в отделните тарифи-дневна и нощна? 3. Противоречи ли на уговорките между страните и регулираните от КЕВР тарифи и способи на отчитане на преминалата ел.енергия ответникът претендира цена за технологични разходи по отчетена в „скрит” /невизуализиран/ регистър енергия? 4. Отчитането в скрития регистър в противоречие ли е с подзаконовите нормативни актове, след като показанията се отчитат в „скрит” регистър и няма как потребителят да бъде информиран за консумираната от него ел.енергия и за цената, която дължи за нея. 5. Има ли законова делегация за издаване на Правила за измерване и корекция на електрическа енергия/обн.Д.в.бр. 98 от 12.11.2013 г.//ПИКЕЕ/, което да предвижда и реда и начина на преизчисляване на количеството електрическа енергия? 6. Има ли право доставчикът на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл.98а,ал.2,т.6 и чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ/обн.Д.в.бр.98/12.11.2013 г./, както и при сега действащите ПИКЕЕ /обн.Д.в.бр.35/30.04.2019 г./, при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не е предвиден изричен ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл.98а,ал.2,т.6 ЗЕ? 7. Следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ/Обн.Д.в. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия? Въпросите от първи до четвърти са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Пети, шести и седми въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба „Електроразпределение Север” АД, чрез адв. Л. М. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение по гражданско дело, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК.
От фактическа страна е прието за безспорно по делото, че ищцата е потребител на електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3, с аб. № [№].
От КП № 5200522/20.07.2020 год. е установено, че на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № (№), монтиран посочения обект на потребление на ищцата, при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 3655 кВтч; 1.8.2 – 7513 кВтч; 1.8.3 – 30255кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч и 1.8.0 – 41424 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 689913 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в отсъствието на ищцата, в присъствието на един свидетел (съсед) – Е. И. К., с посочен точен адрес, подписала протокола без забележки.
Прието е, че според извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза, материализирана в протокол № 611/27.08.2020 год. при софтуерно „четене“ на паметта на електромера е констатирана външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3 – 30 255 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията, но не съответства на технически характеристики.
Посочено е, че съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от 30 255 кВтч за периода 27.01.2017 год. – 20.07.2020. год. Посочено е, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с № [№]/28.08.2020 год. за сумата от 5723, 06 лева.
Съдът е приел за установено от констативен протокол № 11202440/26.01.2017 год., че на посочената дата на обекта на ищцата с аб. № №] е монтиран електромера с фабричен номер (№) с нулеви показания по нощна и дневна тарифи.
От заключението съдебно – техническата експертиза, изслушано в първата инстанция е прието за установено, че процесният електромер е произведен 2016 год., като през същата година е преминал задължителна проверка за метрологична годност в БИМ. На 26.01.2017 год. е монтиран на обекта на потребление на ищцата. Извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем на потребената от обекта ел. енергия по двата видими регистъра – 1.8.1 – за нощна тарифа и 1.8.2 – за дневна тарифа. Софуерното въздействие целим да се пренасочат показания вследствие на консумация на ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони (регистри) към скрития регистър 1.8.3. Електромерът е измерил цялото количество потребена от обекта ел. енергия. Ел. енергията, натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 30255 кВтч е измерена от процесния електромер. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на процесния електромер се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по – точно – в тарифната схема. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса. Начисленото количество ел. енергия от 30 255 кВтч е точно остойностено, в съответствие с утвърдените от КЕВР за процесния период цени по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ.
От правна страна е прието за безспорно по делото, че ищцата е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищцата има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Посочено е, че ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год., в сила от 04.05.2019 год., възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична експертиза измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване.
Приел е, че ПИКЕЕ са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвидената в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ законова делегация, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Приел е още, че цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съдът се е позовал на чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ, ДВ бр.74/2006 г., в сила от 01.07.2007г., според които крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
Посочил е, че в чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год. приложими в случая, е предвидено, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
Въззивният съд е приел, че в чл. 49 от ПИКЕЕ – 2019 г. е уредена процедурата по коригиране на сметка при неточно измерване или неизмерване ел.енергия, вкл. и при измерена в невизуализирани регистри ел. енергия. Посочил е, че ал. 1 на цитирания текст предвижда, че при извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2 (какъвто не е настоящият случай) операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. В ал. 2 на чл. 49 ПИКЕЕ са посочени и реквизитите на протокола – констативният протокол по ал. 1 се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и един свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв.
Съдът е приел, че в чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е установен и срокът на корекцията – за период след монтажа на СТИ.
Прието е, с оглед събраните по делото доказателства, че в случая ответникът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране на сметката за потребление на ел. енергия на ищцата в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ. Прието е още, че проверката и демонтажът на процесното СТИ са извършени по предвидения ред, като затова е съставен протокол, отговарящ на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ -подписан е от съставителя и от един свидетел, който не е служител на оператора. В тази връзка следва съдът е отбелязал, че корекцията на сметката не се основава на единствено на констатациите, вписани в протокола за извършената на 20.07.2020 год. проверка, а и на тези, отразени в протокола от метрологичната експертиза, в съответствие с изискването на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ.
Приел е, че в конкретния случай от метрологичната експертиза на БИМ, РО Русе Варна, обсъдена във връзка със заключението на вещото лице по СТЕ е установено, че са налице измерени количества ел. енергия от 30255 кВтч в невизуализиран (неактивиран за търговски отчет) регистър, с оглед на което е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ. Относно периода на корекцията, с оглед на представения по делото констативен протокол от 26.01.2017 год., съдът е намерил, че периодът на корекцията е определен в съответствие с чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. Взето е предвид, че е спазена и процедурата на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ и ищцата е уведомена за извършената корекция, съгласно представените доказателства по делото на РС-Варна.
При тези съображения въззивният съд е формирал извод, че ответникът е доказал по безспорен начин правото си да получи от ищцата сумата от 5723, 06 лева.
Преценени са за неоснователни доводите на ищцата за липса на основание за коригиране на сметката им за ел. енергия за минал период. За да направи извода съдът е приел, че основанието за коригиране на сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, които са нормативни актове и са задължителни за страните.
Приети са за неоснователни доводите на ищцата, че коригирането на сметките на потребителите за ел. енергия само въз основа на евентуално неточно измерване на доставената ел. енергия от средство за търговско измерване, което е собственост на електроразпределителното дружество, без да е доказано виновно поведение на потребителя, било недопустимо. В тази насока е приел, че въпросът за виновно поведение на потребителя би бил относим при реализиране на отговорност за вреди от неизпълнение на договорно задължение, а настоящият случай не е такъв.
Приел е за необосновани наведените от ищцата доводи, че понастоящем ответникът „Електроразпределение – Север“ АД-Варна няма правомощия да фактурира ел. енергия, начислена при извършената едностранна корекция, тъй като липсвала законова уредба, която да предвижда възможност електроразпределителните дружества да търгуват с електроенергия. Посочено е, че в чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на преизчисляване на количествата ел. енергия по реда на Раздел ІХ – ти от ПИКЕЕ, именно операторът на електроразпределителната мрежа (в случая ответникът по исковете „Електроразпределение – Север“ АД-Варна), а не крайният доставчик, издава фактура и ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата сума.
Като е съобразил изложените съображения въззивният съд е извел решаващ извод, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед на това първоинстанционното решение, с което искът е уважен е отменено и вместо това е постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по първи трети и четвърти въпроси от изложението. Въпросите не са правни, тъй като касаят правилността на правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Поради това тези въпроси не отговарят на изискването за правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Проверка на правилността на изводите в обжалваното въззивно решение Касационният съд не извършва в производството по чл.288 ГПК, а само ако се допусне касационно обжалване на решението при ясно и точно формулиран правен въпрос и установено наличие на допълнително основание по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК – т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Неустановяване на общото основание е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по посочените въпроси, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втори въпрос и по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по шести въпрос. Същите не са разрешавани от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втори въпрос и по т.1 по шести въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по петия въпрос от изложението.
С решение 115/20.05.2015 г. по гр.дело № 4907/2014 г. на ВКС, г.о. по чл.290 ГПК касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по материалноправния въпрос: след измененията на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова) от ЗЕ – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал период от време, в който все още не са били приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) правилата по първата от тези разпоредби – съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, и общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с втората (нова) разпоредба.
В мотивите по отговора на поставения въпрос съдебният състав е приел, че с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ (в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) законът възлага на ДКЕВР правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 – in fine от ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно – правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Подобна законова делегация е налице и в предходната редакция на тези разпоредби, но тя не се отнася за случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, респ. – не се отнася за корекции на сметки на потребители в тези случаи. В изпълнение на новата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6, във вр. с ал. 2, изр. 2 от ЗЕ (в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), ДКЕВР е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в раздел ІХ (чл.чл. 47-51) от които, вече са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, т.е. – регламентирани са т.нар „корекции на сметки на потребители” в случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 5 от КРБ, във вр. с чл. 41, ал. 3 и ал. 4 от ЗНА, тези нови ПИКЕЕ, респ. – установените с тях подзаконови материалноправни норми на раздел ІХ (чл.чл. 47-51), влизат в сила на 16.11.2013 г., като съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА, те нямат обратно действие във времето, тъй като изрично не им е придадено такова нито със ЗИ на ЗЕ (обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), нито със самите ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/2013 г.).
Въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с тази практика на ВКС. С решението е прието, че ПИКЕЕ, обн.Д.в.бр.35 от 30.04.2019 г. в сила от 04.05.2019 г. са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвидената в чл.83,ал.1,т.6, вр.ал.2 ЗЕ законова делегация – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В решението е изведен и извод, че цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съдът не обсъжда цитираните от жалбоподателката решения на състави на Софийски градски съд и определение № 556/21.06.2016 г. по т.дело № 2378/2015 г. на ВКС, I т.о., постановено по чл.288 ГПК, тъй като същите са извън съдебните актове, обосноваващи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по седми въпрос от изложението. С решение № 115/20.09.2017 г. по т.дело № 1156/2016 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е прието, че крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г. В същата насока правният въпрос е разрешен и в решение № 118/18.09.2017 г. по т.дело № 961/2016 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК.
Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от посочената практика на ВКС. С въззивното решение съдът е приел, че въпросът за виновно поведение на потребителя би бил относим при реализиране на отговорност за вреди от неизпълнение на договорно задължение, какъвто настоящият случай не е.
Съдът не обсъжда цитираните от жалбоподателката решения на Софийски градски съд и на Окръжен съд Велико Търново, тъй като същите не са сред съдебните актове обосноваващи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1476 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 1069/16.06.2021 г., постановено по в.гр.дело № 1029/2021 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 14563/21.07.2021 г. , подадена от ищцата Н. Н. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 67, ет.1,ап.3, чрез адв. Е. Ф..
Осъжда Н. Н. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 67, ет.1,ап.3 да заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], В. Т. – Г, [улица], № 258 сумата 1476 лв. разноски по делото за производството по чл.288 ГПК пред ВКС за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: