4 Р Е Ш Е Н И Е № 60209 гр. София, 14 февруари 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря……..….Мира Недева…...........……и в присъствието на прокурора……….…..….Тома КОМОВ………..…..…изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 757 по описа за 2021 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Н. Н. Н., подадена чрез защитника му адв. Н. Д., срещу въззивно решение № 260100 от 09.06.2021г., постановено по внохд № 32/21г. на Пловдивски апелативен съд. В жалбата се релевира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК. Размерът на наказанието лишаване от свобода не се оспорва, но се поддържа, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението му. В подкрепа на изложената теза се изтъква чистото съдебно минало на Н., здравословното му състояние, необходимостта от полагане на труд за издръжка на родителите и семейството му. Предлага се изменение на решението на въззивната инстанция като се приложи чл.66, ал.1 от НК и изпълнението на наказанието лишаване от свобода се отложи за подходящ изпитателен срок. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа от адв. Д. относно посоченото касационно основание, но се настоява единствено за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода с един месец. Прокурорът от ВКП намира подадената жалба за неоснователна. Изразява становище, че наказанието е правилно определено по реда на чл.58а, ал.4 от НК и е справедливо като размер. Споделя и изложените аргументи от страна на въззивния съд, че с оглед тежестта и обществената опасност на осъщественото престъпление, институтът на чл.66 от НК не следва да намери приложение. Предлага въззивният съдебен акт да се остави в сила. В последната си дума подсъдимият Н. моли да му се предостави възможност да се грижи за детето си. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 260025 от 12.11.2020г., постановена по нохд № 1966/20г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимия Н. Н. Н. за виновен в това, че на 14.08.2020 г. в [населено място], без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в големи размери - кокаин с общо нето тегло 148,308 гр. на стойност 51907,80лв. поради което и на основание чл. 354а ал.2 изр. 1 вр. с ал.1 от НК вр. чл. 58а ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК му е наложил наказание от девет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът е зачел задържането на подсъдимия по ЗМВР и времето през което спрямо него се е изпълнявала мярка за неотклонение „домашен арест“ от 18.08.2020г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се е произнесъл по отношение на веществените доказателства и възложил в тежест на подсъдимия Н. направените разноски по делото. Въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд е инициирано протест от прокурор от ОП Пловдив и по жалба на подсъдимия Н. Н. и е приключило със сега обжалваното решение № 260100 от 09.06.2021г., постановено по внохд № 32/21г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното : В жалбата е посочено единствено касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 във вр. с ал.5, т.2 от НПК. Пред касационната инстанция искането за отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода не се поддържа, а се настоява за намаляване на размера му с един месец. В самата касационна жалба е изразено съгласие с наложеното наказание от девет месеца. Настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба следва да бъде разгледана по същество, независимо, че искането за намаляване на размера на наказанието е направено след изтичане на срока за обжалване, тъй като то е в рамките на релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите по обвинението. След като е установил, че така направеното признание се подкрепя от събраните доказателства, окръжният съд е постановил осъдителна присъда по чл. 354а ал.2 изр. 1 във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл. 58а ал. 4 вр. с ал. 1 във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 и ал.2 е наложил на подсъдимия наказание от девет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. Така наложеното наказание е съобразено с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, положителни характеристични данни, трудова ангажираност, наличие на психично заболяване (рецидивиращо депресивно разстройство) и необходимост от полагане на грижи за малко дете. Наказанието е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от НПК когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 от НК. В случая първоинстанционният съд е взел предвид всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, определяйки размера на наказанието лишаване от свобода под минималния такъв, предвиден за престъплението. Твърдението в жалбата, че справедливостта на наказанието лишаване от свобода би била удовлетворена чрез намаляването му с един месец, очевидно не сочи на наличие на явна несправедливост. Изложените в мотивите на апелативния съд съображения за ефективно изпълнение на наказанието лишаване от свобода се споделят от касационния съд и не следва да бъдат повтаряни. Като аргументи за прилагането на чл.66, ал.1 от НК се изтъкват смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, които вече са били взети предвид при индивидуализацията на наказанието. Тъй като искането за отлагане на изпълнението на наказанието, не се поддържа в заседанието на касационния съд, не е необходимо излагането на допълнителни аргументи. Така мотивиран, настоящият касационен съдебен състав намери подадената жалба за неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260100 от 09.06.2021г., постановено по внохд № 32/21г. на Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.