О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 31 гр. София, 27.01.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3845 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 263070 от 07.05.2021г. постановено по гр.д. № 4505/2015г. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 25.08.2014г. по гр.д. № 9018/2008г. на Софийски районен съд, 42 състав и решение от 19.12.2019г. по същото дело. С първото решение са отхвърлени исковете по чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ на С. Й. С. и С. Й. С. против Столична община за установяване, че всеки от тях е собственик на по 1/2 ид.ч. от недвижим имот - УПИ * в кв. 103 по плана на Д., с площ от 720 кв.м., при съседи: улица, УПИ І*, УПИ *-общински и УПИ *. С второто решение е оставено без уважение искане за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на съдебния акт. Касационната жалба е подадена от ищците С. Й. С. и С. Й. С. чрез адв. Б. М.. Поддържат се доводи за неправилност. За обосноваване достъпа до касационно обжалване на първо място се изтъква очевидна неправилност на решението поради неоснователния извод на съда, че ищците не са доказали, че Столична община е претендирала право върху процесния имот чрез съставяне на акт за общинска собственост; твърди се, че не са обсъдени приложените по делото актове за държавна и общинска собственост, от които се установява противното. На второ място се сочат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: може ли съдът да основе изводите си само на избрани доказателства и доказателствени средства. С писмен отговор ответникът по жалбата Столична община изразява становище, че жалбата не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявен е установителен иск за собственост, като исковото производство е образувано по отменения ГПК, с оглед на което и въззивното производство се развива по отменения процесуален закон. Ищците твърдят, че са собственици на спорния поземлен имот - УПИ * в кв. 103 по плана на кв. Д. като наследници на С. И. Б., починал 1974г. и въз основа на догвор за доброволна делба от същата година. Ответникът Столична Община е отстъпил право на строеж върху 1/2 ид.ч. от имота на Т. М. С. с договор от 1985г. Твърди се, че процедура по изкупуване на имота не е провеждана; суперфициарният собственик е изградил двуетажна жилищна сграда и ползва част от имота, а свободната част се ползва от ищците, но ответникът им оспорва правото на собственост и счита имота за свой. Въззивният съд е приел за установено, че ишците С. и С. С. са част от наследниците на дядо си С. И. Б., починал 1973г. С решение от 17.04.1957г. на Комисията по чл.11 ЗОЕГПНС са освободени от отчуждаване имоти на наследодателя, сред които ливада в местн. „П.”, с площ 16, 5 дка в землището на Д.. С договор за доброволна делба от 16.02.1974г., сключен между всички наследници на С. Б., ищците получават в общ дял дворно място от 900 кв.м. в[жк], съставляващо парцел *, кв.103, при съседи: В. С., Г. Б., С. С.. Същата година ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на имота по наследство и делба. С решение по протокол № 2/25.02.1975г., статия 54, на председателя на ИК на РНС „Девети септември”, на основание чл.4, ал.4 ЗОЕГПНС ИК на РНС изкупува от двамата ищци парцел * кв.103 по плана на[жк], с площ 900 кв.м., при цена по 0,50 лв./кв.м. Според докладната записка на началника отдел „Държавни имоти и вещни права” решението се взема по искане на ищците. През 1985г. със заповед на председателя на ИК на СНС по реда на ЗТСУ е отчужден имот пл. № *, кв.35 по плана на[жк]от Т. М. С. като му е отстъпено в обезщетение право на строеж върху 1/2 ид.ч. от държавен парцел *, кв.103,[жк], с площ 1 260 кв.м., със застрояване на източното строително петно. С договор за дарение от 06.03.1986г. Т. С. и съпругата му даряват на внучката си Ю. М. Д. същото право на строеж. Приетата техническата експертиза установява, че част от ливадата с обща площ 16.5 дка в м. „П.“ е нанесена с пл. №№ * и *, кад.л. * в кадастралния план на [населено място] от 1951г. Имотът попада в имот пл. № *, парцел *-ТКЗС, с площ 1 367 кв.м., респ. 1 336 кв.м., кв. 103 по регулационните планове на селото съответно от 1951г. и от 1970г. Съставлява УПИ *, с площ 728 кв.м., незастроен и УПИ *, с площ 722 кв.м., застроен с двуетажна жилищна сграда според действащите кадастрален и регулационен план от 1999г. на „м. Д.“. След изменение на дворищната регулация от 2003г., УПИ * е с площ 650 кв.м., а УПИ * има площ 635 кв.м. Вещото лице приема, че предмет на преписката за освобождаване от отчуждаване на горния земеделски имот, на решението за изкупуване на ИК на РНС, на обезщетяването за Т. С. и на исковата молба е процесният незастроен УПИ * по регулационното изменение от 2003г., който съответства на западната част от парцел *-ТКЗС по регулационните планове от 1950г. и от 1970г., отредени за ливадата. Вещото лице не открива по делото и след допълнително проучване съставени актове за държавна или общинска собственост за процесния имот *. Според експерта представените по делото актове касаят други имоти, а именно парцел *, кв.103, съответстващ на УПИ *-876 по действащия регулационен план и парцел *, сега УПИ *. Според скици на АГКК, процесният имот парцел *, кв.103 е с идентификатор *** и административен адрес: [населено място], район „В.“, [улица], а съседният имот * е с идентификатор ***, находящ се на [улица]. При тези данни съдът е приел, че се установява идентичност на процесния имот с бивш парцел *-ТКЗС, кв.103, като част от ливадата, с площ 16,5 дка, бивша собственост на наследодателя на ищците, който имот ищците са получили по силата на договора за доброволна делба през 1974г. Ищците обаче са изгубили собствеността върху имота и той е придобит от ИК на РНС въз основа на извършеното през 1975г. изкупуване по чл.4, ал.4 ЗОЕГПНС. Тази разпоредба дава възможност на собствениците на имоти, освободени от отчуждаване, посочени в предходните алинеи, да се разпореждат с тях само след като ги предложат на съответните общински народни съвети на жилищните фондове и последните откажат да ги откупят. В случая процедурата е инициирана по искане на ищците за разрешение да продадат имота и от страна на РНС е взето решение за изкупуването му по посочена цена. В резултат на изкупуването имотът е станал държавна собственост, предоставена за стопанисване и управление на съответния градски общински народен съвет. Впоследствие върху част от имота общинският съвет валидно е учредил право на строеж в полза на трето за спора лице като обезщетение за отчужден друг негов имот. С влизане в сила на Закона за общинската собственост през 1996г. ответникът Столична община е титуляр на правото на собственост върху имота, която се трансформира от държавна в частна общинска. Поради това съдът е отхвърлил иска. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжаване по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че такива не са налице. Първото визирано основание е очевидна неправилност. Въззивният акт не страда от такава. Съдът не е приел, че липсва конкуриращо право на собственост от страна на общината, както считат касаторите, а е приел, че ищците са загубили правото си на собственост, тъй като то е придобито от общината. Поради това искът е отхвърлен. Видно от мотивите на решението, тези изводи на съда са направени в съответствие с приложимия материален закон, логични са и са ясно обосновани. На второ място касаторите поставят правния въпрос: може ли съдът да основе изводите си само на избрани доказателства и доказателствени средства. Считат, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да излагат обосновка за последното. Формулираният въпрос произтича от оплакванията, че въззивният съд не е обсъдил в цялост доказателствата по делото и по-конкретно актовете за държавна и общинска собственост. Вярно е, че трайно установената практика на Върховния касационен съд изисква съдебното решение да е постановено въз основа на всички относими доказателства по делото и при тяхната съвкупна преценка. Въззивният съд не е допуснал отклонение от това свое задължение и от посочената от касаторите практика. Съдът е извършил свой анализ на събраните по делото доказателства, като конкретно спрямо актовете за държавна и общинска собственост е възприел установеното от вещото лице, че те не се отнасят за процесния имот, а за съседни имоти. Поради това визираният въпрос не може да обоснове достъп до касационен контрол. На основание изложеното следва да бъде отказано допускането на касационно обжалване. Ответникът не претендира разноски и такива не му се присъждат. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 263070 от 07.05.2021г. постановено по гр.д. № 4505/2015г. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав, по касационната жалба на С. Й. С. и С. Й. С.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: