5 РЕШЕНИЕ № 37 гр.София,13 февруари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Христина Михова н. д. № 1279/ 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от адвокат П. В., защитник на подсъдимия А. П. А., срещу решение № 241, постановено на 03.11.2016 год. по ВНОХД № 240/2016 год., по описа на Апелативен съд- Велико Търново. В жалбата се сочи касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НК, като се излагат съображения за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК, които не са били съобразени от предходните съдебни инстанции. Прави се искане за намаляване размера на наложеното наказание, изтърпяването на което да бъде отложено за определен изпитателен срок. В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Подсъдимият А. моли да бъде намален размерът на наложеното наказание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 38, постановена на 01.08.2016 год. по НОХД № 528/2016 год., Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия А. П. А. за виновен в това, че на 06.04.2016 год. в [населено място], област Плевен, на [улица], направил опит умишлено да умъртви Т. П. М. /негов брат/, като деянието останало недовършено по независещи от волята му причини - своевременно оказана медицинска помощ, поради което и на основание чл. 115, вр. с чл. 18, ал.1, вр. с 58а, ал.1 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор. По повод подадена жалба от подсъдимия срещу така постановената присъда с оплакване за явна несправедливост на наказанието, в Апелативен съд- Велико Търново било образувано ВНОХД № 240/2016 год. С решение №24, постановено на 03.11.2016 год. по същото дело, въззивният съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Недоволен от решението на въззивния съд е останал отново подсъдимият, който е сезирал ВКС с касационна жалба. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от оправомощено лице, срещу съдебен акт от кръга на посочените в чл. 346 от НПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Жалбата на подсъдимия е идентична с въззивната жалба депозирана пред АС-Велико Търново. В нея е релевиран доводът за явна несправедливост на определеното от предходните съдебни инстанции наказание, което според жалбоподателя не било съобразено в достатъчна степен с многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства като – тежкото социално положение на подсъдимия, ниската му правна култура, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, чистосърдечното разкаяние и съжаление за извършеното. Акцентира се и на обстоятелството, че подсъдимият е бил провокиран от неправомерните действия на своя брат, а след деянието лично е сигнализирал на тел.112, с което е допринесъл за оказване помощ на пострадалия. При извършената касационна проверка настоящият съдебен състав не констатира допуснати от предходните съдебни инстанции нарушения на правилата, свързани с определяне на наказанието, каквито доводи се правят в касационната жалба. Първоинстанционното производство по делото е протекло по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият А. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразявайки съгласие да не се събират доказателства за тях. При това положение, съобразявайки се изцяло с разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.1 от НПК, първоинстанционният съд е определил на подсъдимия наказание петнадесет години лишаване от свобода, които е редуцирал с една трета и е постановил той да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от десет години. Наказанието първоинстанционният съд е определил отчитайки като смекчаващо отговорността обстоятелство, факта, че подсъдимият лично е сигнализирал на тел. 112 за случилото се, благодарение на което е оказана медицинска помощ на пострадалия. Събраните лоши характеристични данни за подс. А. предвид факта, че не полага общественополезен труд, злоупотребява с алкохол и е осъждан за закана с убийство на брат си и майка си /макар и реабилитиран/, както и отправените от него закани отново да се опита да убие пострадалия, са отчетени от първостепенния съд като отегчаващи обстоятелства. Въпреки че в количествено отношение отегчаващите обстоятелства са повече от смекчаващите, първостепенният съд е определил наказанието в средния размер на санкцията, предвидена в чл. 115 от НК. Въззивният съдебен състав на свой ред в решението си подробно и добре аргументирано е отговорил на оплакванията на подсъдимия, визирани във въззивната му жалба, като е счел, че наложеното от първоинстанционния съд наказание е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и с целите на чл. 36 от НК. Касационният съдебен състав също намира за неоснователно твърдението, изложено в жалбата, че не е отчетено наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. Сочените като такива в касационната жалба не могат да бъдат възприети като многобройни или изключителни. На първо място не намира основание в материалите по делото твърдението на жалбоподателя, че при определяне на санкцията не е взето предвид признаването на вината, разкаянието и оказаното съдействие от подсъдимия. Относно признаването на вината и оказаното съдействие подсъдимият е премиран от самия законодател, който е предвидил редукция на наказанието с една трета, при признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тях. Декларираното разкаяние за извършеното не би могло да се приеме за искрено, при положение, че след деянието подсъдимият е заявил готовност при следващ инцидент да бъде по-прецизен, за да успее да убие своя брат. Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия, такива закани той е отправял и преди да осъществи деянието по настоящото дело, които предвид случилото се, не следва да се приемат за голословни изявления, а за една изградена у него твърда решимост при подходящи условия да изпълни замисленото. Всичко това е взето предвид от предходните инстанции, които правилно не са отчели заявеното „разкаяние“ като смекчаващо отговорността. Соченото в касационната жалба като смекчаващо отговорността обстоятелство - тежко социално положение на подсъдимия, също не следва да се цени като такова. Подсъдимият е в трудоспособна възраст и не страда от физически заболявания, които да му пречат да се издържа и да подобри социалния си статус. Недоброто материално положение на А. се дължи в голяма степен на житейския избор, който той сам е направил - да не полага обществено полезен труд и да злоупотребява с алкохол, което в голяма степен е и причината за конфликтите между него и пострадалия. Възражението, изложено от касатора, затова, че предходните инстанции не са съобразили данните за провокативното поведение на пострадалия, който бил отправил обиди към подсъдимия и счупил телевизора на подсъдимия, също е неоснователно. В обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени факти като твърдените, свързани с нанесени обиди от пострадалия по отношение на подсъдимия или други извършени от него противоправни действия, които да са провокирали А. да осъществи деянието. След като веднъж е признал фактите, така както са били изложени в обстоятелствената част на обвинението, в резултат на което се е възползвал от смекчаване на наказателната отговорност, предвидена в нормата на чл. 58а от НК, подсъдимият не може да претендира намаляване на санкцията, поради наличието и на други обстоятелства /непосочени в обвинителния акт/, които по същество оспорват приетата от обвинението правна квалификация на деянието. Предвид изложеното, настоящият касационен съдебен състав намира, че контролираният съд е приложил правилно разпоредбите на чл. 373, ал.2 и чл. 58а, ал.1 от НК, преценил е обществената опасност на конкретното деяние и на дееца и е съобразил всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, като не е налице диспропорцията, посочена в чл. 348, ал.5 от НПК. Определеното наказание отговаря на критериите за справедливост, поради което и според касационния съдебен състав не следва да бъде коригирано в посока неговото намаляване. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 241 от 03.11.2016 год., постановено по ВНОХД № 240/2016 год. по описа на Апелативен съд- Велико Търново. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.