Р Е Ш Е Н И Е   № 173   София, 04.03.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 февруари две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 221 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 396 от 13.05.2009г. е допуснато касационно обжалване на решение от 16.07.2008г., постановено по гр.д. № 48/2008г. на Сливенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2*7г., постановено по гр.д. № 1865/2006г. на Сливенски РС. С последното е признато за установено по отношение на Д. П. Т., Б. Л. Т. , Т. Б. И. , починал в хода на производството, заместен от наследниците си Р. Г. Т. И. , която участва в производството и на лично основание, Ф. Т. Н. и Б. Т. И., Ц. Б. М., С. Д. П., Р. Л. Т., Е. Й. П., че “Д” А. е собственик на масивна едноетажна производствена сграда със застроена площ 1960 кв.м. със шедово покривна конструкция, находяща се в източната част на УПИ * от кв. 34, индивидуализирана по кадастралната карта по ЗКИР като производствена сграда с площ 1960 в имот 67338.604.17, целия с площ 6641, заснета като една обща сграда с № 6* попадаща в имоти 17,18 и 19 .и ответниците са осъдени да предадат владението върху югоизточната обособена част от сградата с площ 1030 кв.м. на ищеца “Д” А. гр. С.. Против това решение, касационни жалби са подали Д. П. Т. с вх. № 7216/24.09.2006г. и Ц. Б. М. с вх. № 7279/26.09.2008г. с оплаквания за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални правила и необоснованост. Излагат довод, че в противоречие с материалния закон и необосновано, въззивния съд е приел, че ищцовото дружество е собственик на цялата процесна сграда от 1960 кв.м., въпреки, че е установено по делото, че от наследодателят им е конфискувана по ЗКПСННИ нова производствена сграда от 930 кв.м., а останалата част е пристроена след одържавяването. Поставен е и въпросът ако имуществото е било конфискувано изцяло с присъда по ЗКПСННИ и в последствие е проведена национализация на същото по ЗНЧМИП кой нормативен акт е произвел действие и по коя редакция на ЗВСОНИ следва да се извърши реституцията на такъв имот – по първоначалната от 1992г., или по тази след изменението в ДВ бр. 107/1997г. в сила от 22.11.1997г.. Касационна жалба вх. № 7087/19.09.2008г. са подали и Р. Л. Т. С. Д. П. и Е. Й. П., които атакуват решението на същите касационни основания. С касационната жалба те считат, че съдът неправилно е приел, че с присъдата по ЗКПСННИ е разрешен въпроса за собствеността на процесната сграда само на Т. П. С. , който е бил собственик на търговското дружество, но не е било безспорно, че тази сграда е част от имуществото му, предвид това, че е строена в съсобствено дворно место на двамата братя Т техен наследодател, което не е апортирано. В тази връзка считат, че въззивния съд е следвало да разграничи имуществото, което е могло да бъде конфискувано, от това, което е било национализирано по ЗНЧМИП. На второ место поставят въпроса за обособеността на одържавената част от пристроената от държавата след 1948г., който считат, че съдът не е изследвал задълбочено. Ответникът по касация “Д” А. оспорва касационите жалби по същество, като счита, че за касаторите не е възникнало правото на реституция, защото сградата е построена отново от държавата, а старата сграда е ликвидирана, съобразно записванията в счетоводството на ДИП “С”, че имота е конфискуват по ЗКПСННИ, а ЗВСОН предвиди реституция на това имущество едва след измененията на ЗВСОНИ от 22.11.1997г., към който момент дружеството не е с изключително държавно имущество. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационните жалби са подадени против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд Сливен, изхождат от процесуално легитимирани страни, постъпили са в срок, поради което съдът ги преценява като допустими За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че Т. П. С. , починал на 07.05.1964г. - наследодателят на ответниците Д. П. Т., Б. Л. Т. , Т. Б. И. , починал в хода на производството, заместен от наследниците си Р. Г. Т.- И. , която участва в производството и на лично основание, Ф. Т. Н. и Б. Т. И., Ц. Б. М. е купил с н.а. № 34/12.03.1936г. дворно место от 2310 кв.м. и е придобил по регулация с н.а. № 35/30.03.1936г. още 2200 кв.м. до тях, а с н.а.108/25.08.1938г. е продал на брат си Д. П. С. , починал на 16.06.1971г. – наследодател на ответниците С. Д. П., Р. Л. Т., Е. Й. П. ½ ид.ч. от целия терен Върху него търговско дружество със собственик Т. П. С. е построил сгради за тъкачна и предачна фабрика, между които процесната сграда за предачен цех с площ 930 кв.м. Съдът е приел, че едноличен собственик на дружеството е бил Т. П. С присъда № 1/5.01.1947г., потвърдена с решение № 212/04.04.1947г. на ВКС от Т. П. С. е конфискувано негово имущество и имущество на дружеството, между което и процесната сграда, описана като предачница с площ 930 кв.м.. Добри П. С. е оправдан със същата присада и от него не е конфискувано имущество. Въззивният съд е приел, че по силата на присъдата е установена собствеността върху процесната сграда само за Т. П. С. , поради което тя е изцяло конфискувана по ЗКПСННИ. Затова реституцията й следва да стане по ЗВСОНИ в редакцията му след изменението на чл. 1 / ДВ бр. 107/1997г. в сила от 23.11.1997г./, с която се предвиди възстановяване на собствеността и върху имущество, отнето по този закон. Тъй като към този момент сградата не е в обема, в който е била при конфискацията, защото е увеличен обема й и поради това, че тя е фигурирала в баланса на ищцовото дружество, за което с решение от 03.05.1997г. на Сливенски ОС е вписана промяна в регистрацията от ЕА. в А. , т.е. към момента на влизане в сила на изменението на ЗВСОНИ не е ЕТД с държавно имущество, съдилищата по същество са приели, че, предявеният иск за собственост е основателен и е уважен за частта от сградата, която касаторите са ползвали от 1992г., отдавали са под наем, включително и на ищеца и на други дружества, извършвали са разпоредителни сделки с нея. По предявеният иск за собственост от дружеството то е доказало предоставяне за стопанисване и управление по чл. 96 и 97 от НДИ /отм/ и включване в баланса на процесната сграда при преобразуването от ДП в ЕТД с държавно имущество. Конфискуваната фабрика на Т. П. е предадена за управление на ДП “С”, а от 31.02.1964г. то се влива в ДИП “О”, което е създадено още 01.06.1948г. С Указ № 1563 /ДВ бр. 58/25.07.1972г. завод “О” е преименуван в ТК “Д”. С решение от 24.11.19777г. по чл. 96 и 97 от НДИ масивната сграда “нетъкат текстил” на един етаж със шевод покрив е предадена за стопанисване и управление от завод “Д” на ТК “С”. От него и други създадени технологични комбинати е образуван ТК “Д” РМС № 97/06.1976г. преобразувано в ДФ “Д” ЕА. с решение от 01.09.1991г., като правоприемник с имущество по баланса към 31.03.1991г., в който е включена и процесната сграда.. Процедурата по приватизация е започнала по решение от 24.09.1994г. /ДВ бр. 76/20.09.1994г. Преобразуването на дружеството от ЕА. в А. поради закупуване на акции от други правни субекти е вписано в съда на 03.05.1997г. Основният спорен въпрос по делото е дали са настъпили предпоставките за реституция на процесната сграда, или част от нея преди тази дата. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е когато сградата е строена върху съсобствено место от търговско дружество само на единия съсобственик без то да е апортирано кой е нейния собственик. От доказателствата по делото се налага извода, че производствената сграда за предачница е построена в съсобствено дворно место на двамата братя. По делото не е установено дружеството със собственик Т. П. като какво е било регистрирано в съда и неговия брат Д бил ли е съдружник в него, не се установява дали дворното место е било апортирано, или да е учредена суперфиция. Съгласно нормата на чл. 78 от ЗИСС Обн., ДВ, бр. 29 от 7.02.1904 г., в сила от 1.09.1904 г., отменен, Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 16.12.1951 г. постройките, изградени върху земята се предполага да са направени от собственика с негови средства и принадлежат нему, докато не се докаже противното, без обаче да се нарушават правата, които законно са придобити от трети лица. Тази презумпция за придобиване по приращение е оборима, но от доказателствата не е оборена по категоричен начин. В графичния материал от 1942г.за “Пристройка нов склад към склада за памучна предачница на Т. и Д. П. ” са вписани и двамата братя. . Поставя се въпроса оборена ли е презумпцията за приращение с констатациите по присъдата по Закона за конфискуване на придобити ч. спекула и по незаконен начин имоти ЗКПСННИ (ДВ, бр. 78 от 5.IV.1946 г.) и доказва ли тя правото на собственост за лицата, от които е отнето имуществото. С Тълкувателно постановление № 1/1993г. по д. 1 1/1993г. на Пленума на ВС е прието, че нормите, съдържащи се в този закон имат наказателно правен характер, а конфискацията представлява наказателна санкция. В този смисъл тя не е акт, въз основа на който може да се приеме, че конфискуваното имущество е принадлежало именно на осъденото с нея заподозряно лице. Съгласно чл. 10 от ЗКПСННИ, заподозряното лице само декларира притежаваното от него имущество. Не е предвидено в закона изследване на правото на собственост. Нещо повече с ЗКПСННИ е предвидена възможност за конфискуване и на придобито безвъзмездно от трети лица имущество, ако преди това то му е принадлежало и е придобито от него ч. спекула. От данните по делото се установява, че Т. П. е продал на брат си 1938г. ½ ид.ч. от двора, върху който е построена процесната сграда, но само въз основа на констатациите в присъдата е прието, че сградата е била изцяло собственост на предприятието на Т. П. Следователно няма безвъзмездно прехвърляне на брат, поради което не може да се приеме за недействително по отношение на държавата извършеното прехвърляне на ½ ид.ч. от двора, съгласно чл. 4, ал.3 от ЗКПСННИ. Към момента на изграждане на сградата е действал и презумпцията по чл. 74, ал.3 от ТЗ от 1987г., отменен 1951г., съгласно която при съмнение, относно имота на дружеството, се предполага, че всичките движими и недвижими имоти, които са изброени в подписания от всичките членове опис, са собственост на дружеството. По делото не е изследвано като какво е било регистрирано дружеството, брата Д. П. бил ли е съдружник в него. От счетоводството на фабрика “Т” с оглед презумпцията на чл. 78 от ЗИСС/онм/ не е изследвано с какви материали е изградена сградата, включена ли е в описа на предприятието и този опис от кого е подписан с оглед презумпцията на чл. 74, ал.3 от отменения ТЗ от 1987г. Тази обстоятелства само се предполагат от констатациите в присъдата, постановена по подадена от Т. П. декларация по чл. 10 от ЗКПСННИ и описите за изземване на конфискуваното имущество. Последните действително са официални документи, но тяхната доказателствена сила се простира до това, че такова имущество е намерено и иззето от държавата, но те нямат обвързваща съда доказателствена сила относно това дали фабриката е принадлежала на търговското предприятие, чието имущество изцяло е конфискувано, или на основание приращение половината е придобита в собственост от Д. П. За изясняване на тези обстоятелства и правилно прилагане на цитираните материално правни норми, е следвало да се назначи ССЕ, която въз основа на съдебната регистрация на търговското предприятие и запазените счетоводни книжа до конфискацията да изследва дворното место било ли е включено в описа на недвижимите имоти на дружеството, описа подписан ли е от съдружниците с какви материали и средства е строена сградата на предачницата – на предприятието, или на собствениците на терена и тя самата включена ли е в описа на предприятието, той подписан ли е от съдружниците и какви са дяловете им. Касационно обжалване на възивното решение е допуснато и по въпроса налице ли е конкуренция на основания за одържавяване – ЗКПСННИ и ЗНЧМИП в тази хипотеза, или на основание присъдата се счита конфискуван целия имот, респективно кой е приложимия закон за реституцията му. Тъй като присъдата не установява със сила на присъдено нещо въпроса за собствеността на отнетото имущество, следва да се приеме, че ако то е отнето не от неговия собственик, или от негови правоприемници, по сделки, които са обявени от чл. 4 от ЗКПСННИ за недействителни, то конфискацията, като наказателна санкция, която винаги се прилага по отношение на определено лице не е породила действие. Само в този случай, ако е настъпило последващо основание за одържавяване, то би породило действие. Тъй като в конкретния случай се касае за фабрична сграда, тя е национализирана, тъй като с чл. 1 от ЗНЧМИП Обн., ДВ, бр. 302 от 27.12.1947 г., изм. и доп., бр. 176 от 2.08.1949 г./ “се национализират и стават собственост на държавата, т.е. общонародна собственост, всички частни предприятия от следните клонове на индустрията”, между които и “памучни, вълнени, ленени и вигонни предачници, камгарни тъкачници, щрайхгарни предачници и тъкачници”. Със списъкът по чл. 2 от този закон са национализирани допълнително “с оглед на капацитета и значението им за народното стопанство и индустриалните и минни предприятия” подробно изброени в него. Не включването в списъка по чл. 2 от ЗНЧМИП не е основание да се приеме, че предачна фабрика не е национализирана на основание чл. 1 от този закон, който действа по отношение на всички предприятия от изброените клонове на промишлеността без оглед на това на кого са собственост, ако до този момент не са станали държавна собственост на друго основание. Съобразно това на реституция по ЗВСОНИ в първоначалната му редакция ще подлежи фабричната сграда, или частта от нея, за която конфискационната присъда не е породила действие, ако такава част е не е принадлежала на осъденото лице. Ако цялата сграда е принадлежала на търговското предприятие и то е било изцяло собственост на Т. П. , то присъдата по ЗКПСННИ по отношение на него има за последица конфискацията й изцяло. В този случай основанието за реституция е изменението на чл. 1 от ЗВСОНИ /ДВ бр. 107/18.11.1997г., в сила от 22.11.1997г./, ако са налице останалите предпоставки за това – имота да съществува във вида, в който е бил одържавен и да се намира и към момента на влизане в сила на това изменение в патримониума на държавата, или еднолично търговско дружество с държавно имущество по чл. 61 от ТЗ. За да уважи иска на дружеството,, въззивният съд се е мотивирал и с това, че сградата не съществува във вида, в който е била одържавена, като се е позовал на това, че през 1949-1950г. тя се е водила в баланса на “ДП “С” с ликвидационна стойност. Този извод, изграден само въз основа на счетоводните запитвания е необоснован, защото не кореспондира на установеното от присъдата, описите за изземване на конфискуваното имущество, от които се установява, че е иззета сграда за предачница с площ 930 кв.м. Той противоречи и на “обяснителната записка към проекта за разширение на текстилния комбинат от м. май 1948г. и на СТЕ, които установяват разширение на съществуващата сграда на север и юг. Изяснено е, че източната сграда в имот № 17 е процесната от 1960 кв.м, заснета с № 10 с два обема, допълнително обозначени като 10а с площ 960 кв.м. и 10б с площ 1030 кв.м., която според СТЕ, приета на 02.11.2006г.епроцесната. Цялата сграда е описана в АДС № 336/16.06.1951г. с площ 2015 кв.м., като масивна сграда-бивша предачница. /виж СТЕ, приета на 19.01.2007г. от РС/ По делото не е ясно представляват ли самостоятелни обекти двата обема от сградата, заснети с отделни идентификатори и могат ли да се ползват функционално самостоятелно като части от една сграда. За изясняване на този въпрос следва да се назначи СТЕ. По изложените съображения, въззивното решение, като постановено при неизяснена фактическа обстановка и при не прилагане на приложими правни норми следва да се отмени, а на основание чл. 293, ал.3 от ГПК поради необходимостта от събиране на нови доказателства, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решение от 16.07.2008г., постановено по гр.д. № 48/2008г. на Сливенски окръжен съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: