РЕШЕНИЕ № 89 София, 29. март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 558 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 06.02.2012 г. по гр.д. № 2/2012 в частта, в която е потвърдено решението на Санданския районен съд от 03.11.2011 г. по гр.д. № 809/2011 в частта, в която са уважени предявените искове за изплащане на трудово възнаграждение със законната лихва по чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за допустимостта получаването на трудово възнаграждение да бъде доказано с доказателства извън посочените в чл. 270, ал. 3 КТ. По поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Когато изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение е удостоверено чрез подпис във ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът или посоченото от него лице е получило плащането. Такива съмнения не възникват и когато основанието за плащането е посочено изрично в нареждането за банков превод или разписката. Когато обаче в нареждането за банков превод или разписката не е посочено основанието за плащане, в тежест на получилия плащането е да докаже неговото основание, иначе полученото подлежи на връщане като дадено без основание. Когато в документа за плащане не е посочено основанието и длъжникът заявява, че с плащането е погасил определено свое задължение, в тежест на кредитора е да докаже съществуването на друго основание за плащане (т.е. съществуването на повече негови вземания) и погасяването им в различен ред съгласно чл. 76 ЗЗД. Разписката е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на автора (лицето, което я е подписало), че той е получил нещо от посоченото в разписката лице. Ведомостта и платежното нареждане са също нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане. Във връзка с доказването на плащането се поставят още въпросите, когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, изисква ли това съставянето на нарочен документ за удостоверяване на съответните обстоятелства и изключена ли е възможността същите обстоятелства да се доказват с други доказателствени средства? Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ. Доказването с нарочен документ е улеснено, тъй като от предполагаемото намерение на неговия автор и предполагаемите обстоятелствата, при които е съставен нарочният документ може да се направи обоснован извод, че съдържащото се в него изявление за знание съответства на обективната действителност, т.е. е вярно. Разбира се, винаги може да се доказва, че действителното намерение на автора на документа и обстоятелствата, при които той е съставен са различни, т.е. че съдържащото се в него изявление за знание не съответства на обективната действителност, т.е. е невярно. При случайния документ намерението на автора да удостовери истинни обстоятелства не се предполага, такова намерение трябва да бъде изведено от съдържанието на документа или от обстоятелствата при които е издаден (напр. едно писмо на син до родителите му, че „са му върнати всички заеми, които той необмислено е дал на приятели” няма значението на разписки, издадени на всеки от длъжниците). Законодателят може да ограничи възможността за доказване на определени обстоятелства със свидетели. Такова ограничение може да бъде уредено по два равностойни начина – чрез забраната съответните обстоятелства да бъдат доказвани чрез разпит на свидетели или чрез уреждането на писмена форма за доказване. Ограничението на свидетелските показания обаче никога не е абсолютно, те стават допустими, ако документ е съставен, но той е изгубен или унищожен не по вина на страната, която има тежестта да докаже обстоятелствата. В този случай със свидетели се доказва съществуването на документа към определен момент, неговото най-общо или по-точно съдържание, както и обстоятелствата, които са били удостоверени в него. Ограничаването на свидетелските показания и равнозначното му изискване за писмена форма на доказване на определени обстоятелства не изключват допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание (първото може да бъде установяване със всички доказателствени средства, а второто в съдебния протокол), веществените доказателства, огледа и освидетелстването, заключенията на вещи лица. Писмената форма за валидност се отнася за волеизявленията, поради което свързаните с нея правни въпроси не се обсъждат. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника и той й е начислявал трудово възнаграждение, което не е изплатено, тъй като ведомостите за заплати не са подписани от нея и не са представени разписки нито доказателства то да е преведено по влог на ищцата. Правилно въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „букмейкър” от месец ноември 2007 до месец май 2011 година, като през цялото това време й е начислявано трудово възнаграждение по ведомост. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът е приел, че през цялото това време трудовото възнаграждение на ищцата не е изплащано от работодателя. По делото са представени тетрадки, за които е установено, че ищцата е водила, като е записвала постъпленията и разходите за различни нужди. В тези тетрадки се съдържат и отбелязвания за различни суми, предназначени за работодателя, за други негови работници, както и за ищцата. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени съвкупно с всички останали обстоятелства по делото, съдържащите се в тетрадката (като случаен документ) извънсъдебни признания на ищцата, че е получавала и разплащала съответните суми вероятно според посоченото в тетрадката предназначение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Благоевградския окръжен съд от 06.02.2012 г. по гр.д. № 2/2012. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.