10
Р Е Ш Е Н И Е № 159 С., 28.12. 2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Росица Иванова
изслуша докладваното от съдията Томов гр.д № 1897/ 2018 година.
Производството е по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е по молба на К. И. Б. за отмяна на реш.№1256 от 19.03.2009г по гр.д № 792/2007г на СГС ,което решение е потвърдено с решение №.1425 от 10.07.2013г по в. гр.д № 1428/2013г на САС след постановена по молба на К. И. Б. и Т. Ц. Б. отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК с реш.№58 от 03.04.2013г по т.д №360/2010г на ВКС, ТК и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Разгледан е иск на молителя К. И. Б. и Т. Ц. Б. за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба по нот. акт №54, т.І н.д № 51/2004г на нотариус Е. Е. и на самия нотариалния акт, с който М. Б., в качеството си на синдик на [фирма](в несъстоятелност),при пряко договаряне продава на Д. Х. Немски дворно място от 952 кв.м., съставляващо парцел VІІ-513 от кв.17 по плана на [населено място], в.з. С.–Д., заедно с построената в имота вилна сграда, за сумата 50 000 лв. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение №109 от 28.01.2015г по гр.д № 6958/2014 на ВКС І. г.о и е влязло в сила от датата на постановяване на определението .
В молбата за отмяна , постъпила на 05.12.2014г се сочи по същество основание по чл. 303 ал.1,т.1 ГПК. Същата е депозирана преди приключване на касационното производство и се основава на твърдение за нови обстоятелства и нови доказателства. Изтъкнато е решение от 19.03.2012г по гр.д №2238/2011г на САС, влязло в сила съгласно опр.№ 539 от 15.09.2014г по гр.д №3867/2013г на ВКС ,с което не е било допуснато касационно обжалване. Като ново доказателство се представя и справка за фирмата на молителя ЕТ „К.-Фрукт , К. Б.” като кредитополучател, издадено от БНБ на 07.10.2014г по реда на наредба № 22 за Централния кредитен регистър , както и кореспонденция между молителя и БНБ с оглед обстоятелството ,че същият не е могъл да се снабди по-рано с документа. В молбата за отмяна се изтъква значението им за спора .Те доказват ,че ответниците са знаели ,че още на 27.01.1999г фирмата на едноличен търговец изцяло е погасила задълженията си ,банката е укрила това обстоятелство
С допълнителна молба , постъпила след насрочване на настоящето дело,като доказателства са приложени справка за вписвания по партидата на имота и договор за цесия от 16.04.2004г. Същите нямат връзка с посочените в първоначалната молба нови обстоятелства и доказателства , затова са извън предмета на настоящето производство за отмяна.Следва да се добави ,че справка от службата по вписвания по партидата на имота за периода 1992-2018г поначало не е ново обстоятелство, или доказателство,с което страната не е могла да се снабди , тъй като регистърът е публичен.Договорът за цесия от 16.04.2004г който се представя, също е отбелязан в този регистър . Наличието и съдържанието му са коментирани в писмените доказателства (протокол от 25.10.2011г по НОХД №2268 от 2011г на СРС),представени от молителя при предходната молба за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК , както и в негова молба(жалба ) вх.№ №101/07.01.2013г по т.д№360/2012г на ВКС , ТК . В това производство по отмяна молителят К. Б. е изтъквал фиктивност и привидност на договора за цесия от 16.04.2004г и при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция е могъл да го изиска, или представи,макар че искът за нищожност при предявяването му не е бил основан на факти, свързани с договора за цесия. Също така , твърденията за пороци и нарушаване на чл.171 ЗЗД относно прехвърляне на вземане обезпечено с ипотека,съответно последиците изтъкнати в допълнителната молба на К. Б. с вх.№7038/25.07.2018г.,не са били предмет на решението, чиято отмяна се иска , съответно способът за защита при наличие на други основания за нищожност ,които не са разглеждани , не е чрез отмяна на решението .
Становище за основателност на молбата е заявила Т. Б., като страна в инстанционното производство.
От ответниците по молбата за отмяна Д. Х. Немски и С. Д. К.- Немска не е постъпил писмен отговор. В становище, депозирано от пълномощника им адв.С. Т. и по съображения изложени в съдебно заседание от пълномощника, ответниците считат молбата за недопустима и неоснователна.Тя била подедена преждевременно и преди решението да влезе в сила. Обстоятелствата не са нови, те са били известни и изтъквани, а представените допълнително доказателства очевидно са документи от регистри и молителят е могъл да се снабди с тях .
С определение №221 от 03.07.2018г молбата е допусната до разглеждане на основание чл.307 ал.1 ГПК като в определението са изложени съображения за нейната допустимост. Допълнително наведените от ответниците съображения за недопустимост на молбата за отмяна , като депозирана преди въззивното решение да влезе в сила съгласно определение № 539 от 15.09.2014г по гр.д №3867/2013г на ВКС,са неоснователни. Страната се позовава на основанието по чл. 303 ал.1 т. 1 ГПК поради обстоятелства или доказателства, които предвид постановяване на решение от втора инстанция вече не може да изтъкне , респ.да представи по делото.
При установяване на предпоставките по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, на отмяна по същество ще подлежи въззивното решение,а не потвърденото първоинстанционно решение , но посочването му от молителя като подлежащ на отмяна съдебен акт не е пречка молбата да бъде разгледана .
Молбата по същество е неоснователна , тъй като предпоставките на чл. 303 ,ал.1 т.1 ГПК не са налице .
При постановяване на решение №1425 от 10.07.2013 г.по гр.д.№ 1428/ 2013 г.на Софийски апелативен съд е прието за установено, че през 1993 г. ищецът К. Б. придобил чрез дарение от родителите си правото на собственост върху процесния недвижим имот.Същият бил ипотекиран като обезпечение за получен от [фирма] заем от [фирма] .През 2001г. банката поискала обявяване на едноличния търговец в несъстоятелност поради необслужване на получените кредити, като искането било уважено .За синдик на търговеца бил определен М. Б., който предприел действия по осребряване на имуществените му права, включително насрочил публична продан на ипотекирания имот. С определение от 16.01.2004г. съд, различен от този по несъстоятелността, наредил спиране на проданта,а въпреки това на 22.01.2004 г. синдикът съставил протокол в който удостоверил, че не са се явили купувачи за имота.Според ищеца тези обстоятелства са били неверни.От съда по несъстоятелността синдикът поискал разрешение за извършване на продажбата чрез пряко договаряне и такова било дадено с определение от 09.02.2004 г. След проведени преговори с ответника Д. Немски, на 27.04.2004 г. синдикът му прехвърлил чрез продажба с нотариален акт процесния имот за цена 50 000 лв.,която е и атакуваната с иска за нищожност сделка.Като основания за нищожност в исковата молба са изтъкнати твърденията,че сделката е осъществена въпреки определението за спиране от 16.01.2004г, че след развода между двамата ищци имотът е бил съсобствен и е бил нарушен чл. 33 ЗС ; че синдикът невярно и злоумишлено е съставил протокол за проведен търг с невярно съдържание за това , че не е явил купувач и за да поиска от съда по несъстоятелността да му разреши пряко договаряне, въпреки че е знаел за постановеното спиране.Разрешението е било дадено с определението от 09.02.2004г. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че продажбата е извършена по законния ред,тъй като за имота не са се явили купувачи за насрочената продан и синдикът е получил разрешение от съда по несъстоятелността да продаде имуществото чрез пряко договаряне (чл.718 ТЗ).Обстоятелство без значение за действителността на сделката е спиране на проданта от друг съд(определение от 16.01.2004г по гр.д №5097/2003г на СГС),различен от този по несъстоятелността, поради което искът е бил отхвърлен на това поддържано основание за противоречие със закона . Прието е, че за производството по несъстоятелност има специална уредба и е недопустимо извършваните в нейния ход продажби да бъдат оспорвани по реда на чл.332 ГПК (отм.),тъй като правилото на чл.613а ТЗ е специално и не допуска това.Относно нотариалният акт, с който продажбата е осъществена е преценено ,че същият отговаря на изискванията на закона и не страда от пороци , водещи до нищожността му,тъй като имотът е бил лична собственост на длъжниа , а не съпружеска общност на двамата касатори .Не е бил и тяхно семейно жилище, нито е имало доказателства ,че е несеквестируем .За ирелевантно е счетено обстоятелство на кого е платена продажната цена и дали е платена, тъй като това касае отговорността на синдика ,но няма отношение към действителността на сключената от него сделка .
Основанието по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК молителят е подкрепил с две приложени към молбата от 05.12.2014г доказателства, които според него доказват твърдението му за ново обстоятелство , респ. обстоятелство което не е могъл да докаже поради липса на доказателства не по своя вина , а именно че още през 1999г фирмата [фирма] изцяло е погасила задълженията си към П. АД ,поради което банката противно на правния ред е упражнила правната възможност за откриване на производство по несъстоятелност на фирмата му , също и че е сключила фиктивен договор за цесия на 16.04.2004г. с фирма„А. сървиз” прехвърляйки несъществуващо вземане.
Към молбата са представени решение от 19.03.2012г по гр.д №2238/2011г. на САС, влязло в сила съгласно опр.№ 539 от 15.09.2014г по гр.д №3867/2013г на ВКС,за което молителят е узнал, респ. е имал възможност да се снабди след постановяване на посоченото за отмяна решение. Като ново доказателство се представя и справка за фирмата на молителя ЕТ„К.-фрукт , К. Б.” като кредитополучател издадено от БНБ на 07.10.2014г по реда на наредба № 22 за Централния кредитен регистър ,както и кореспонденция между молителя Б. и БНБ с оглед обстоятелството , че същият не е могъл да се снабди по-рано с документа.
Тези две доказателства и твърденията за нови обстоятества, свързани с тях са надлежно представени, преценени са от съда по реда на чл. 307 ал.1 ГПК.Те изчерпателно очертават предмета на настоящето производство по отмяна на влязло в сила решение, като значението им за делото следва да се прецени по същество .
Първото доказателство-приложеното решение от 19.03.2012г по гр.д №2238/2011г.на САС, е постановено по искове за обезщетение на вреди на основание чл. 49 ЗЗД предявени от настоящия молител К. Б. срещу П. АД . С решението е била частично уважена една от исковите претенции-за причинени вреди поради намаляване на лично имущество от незаконосъобразно принудително изпълнение върху движими вещи, описани в протокол от 05.11.2003г и пазени от служител на ответната банка в недвижимия имот в кв. Д., поради намаляване актива на имуществото с тях, без ответникът да е доказал законосъобразно разпореждане в принудителното изпълнение. Потвърдено е отхвърлянето на останалите искови претенции .
Причината в решението от 19.03.2012г по един от исковете съдът да приеме действията на длъжностни лица за противоправни и увреждащи , няма връзка с твърденията на ищеца за незаконно започнато и провеждано производство по несъстоятелност на фирмата му на едноличен търговец. Както в приложеното към молбата за отмяна съдебно решение , така и в решението на САС, чиято отмяна се иска, ясно е посочено, че подобни твърдения не се разглеждат инцидентно .
Нито едно от съображенията, обсъдени в съдебното решение по гр.д. № 2238/2011г на САС няма правоустаноително действие за твърденията на ищеца по молбата му за отмяна ,няма връзка с тях и не може да служи на тяхното доказване, макар и косвено.Отделно от това включително с оглед приетото по приложеното решение, сочените в молбата за отмяна обстоятелства, че вземането на П. е било несъществуващо, погасено към 1999г , прехвърлено с фиктивен договор за цесия,при фиктивен кредитор , поради което производството по несъстоятелност не е законно основание за принудителното разпродаване на имуществото,не могат да бъдат квалифицирани като основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна на решение , в което подобни възражения и свързаните с тях факти не са разглеждани инцидентно по иска, тъй като това е недопустимо.
Вторият от представените към молбата документи е справка за фирмата на молителя ЕТ К.-Фрукт,К. Б. като кредитополучател, издадено от БНБ на 07.10.2014г.по реда на Наредба № 22 от 1998г за Централния кредитен регистър , в което няма сведение, т.е не е подадена информация до БНБ за просрочия по активни и погасени кредити на фирмата за последните 60 месеца (след 31.10.2009г.).По отношение на това доказателство следва да се изтъкнат същите съображения.Фактът, че кредитна институция не е подала информация за активни и погасени кредити за посочения период на удостоверяване нито по време ,нито по последици може да бъде свързан с решаващо преценяваните по делото основания за нищожност на сделката,сключена от синдика и нотариалните действия при нейното оформяне.
За да отхвърлят иска съдилищата са изтъкнали, че при наличие дадено от съда разрешение по чл. 718 ал.1 ТЗ съгласно определение от 09.02.2014г по гр.д № 788/2001г на Врачански ОС , предходни нарушения на процедурата при продажбата чрез пряко договаряне на вещи от масата на несъстоятелността нямат отношение към действителността на сключените от синдика договори. Евентуалното наличие на такива нарушения би било от значение за ангажиране на гражданската отговорност на синдика да обезщети причинените вреди ,но не влече нищожност на сключените от него сделки.
Съществуването на действително вземане по търговска сделка,вкл. по банкови кредити е предмет на установяване в производството по несъстоятелност.Не е имало спор,че с решение №17/05.03.2002г по д.№788/2001г по искане на П. АД е обявена неплатежоспособност с начална дата 30.12.1998г .Открито е производство по несъстоятелност ,по което е постановено и приложеното по делото определение №142/2004г по гр.д № 788/2001г на ВрОС. Молителят е оспорвал предпоставките и законните основания за постановяване тези съдебни актове и последиците им, но няма данни те да са отменени. Има данни за обратното (реш. №16/2008г по т.д146/2007г ТК , петчленен състав на ВКС ).Поради това всеки съд е длъжен да се съобразява с тях. Доколкото несъстоятелност е била обявена по съдебен ред в уреденото от закона специално производство, за оспорването на парично задължение по прието вземане (чл.693 ТЗ) за което е бил приложим реда по чл.694 ТЗ, нови обстоятелства и доказателства изтъквани в оспорване на вземанията или на цесията им от кредитор, не могат да се ценят като основание за отмяна на настоящето влязло в сила решение. В случая искът ,по който е постановено соченото за отмяна решение , е за нищожност на продажба, осъществена от синдика при пряко договаряне като разрешена от съда по несъстоятелността процедура. Искът за нищожност е бил основан на факти , различни от тези за които се ангажират косвени доказателства по молбата за отмяна , т.е свързани с начална липсата на непогасено задължение към П. като единствен кредитор, отпочнал производството по несъстоятелност.
За обстоятелствата , по отношение на които в молбата се твърди да са нови,или че не е могло да бъдат доказани, в решението си съдът е приел , че е недопустимо да бъдат обсъждани и преценявани инцидентно в процесното исковото производство.Ето защо по отношение на основанията за отхвърляне на иска, сега изтъкваните в производството по отмяна документи нямат дори косвено отношение и не могат да имат съществено значение за делото по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК.
Както вече се изтъкна, допълнително представените от молителя към депозираната молба с вх. №7037/25.07.2018г.доказателства, представляващи справка от службата по вписванията за периода 01.01.1992 - 20.04.2018г и договор за цесия от 16.04.2004г.,нямат връзка с доказателствата по молбата за отмяна при нейното подаване в срок.Поради това нито допълнително изложените твърдения, нито приложените два документа следва да бъдат обсъждани по същество в настоящето производство по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК .
По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна с вх. №145921/05.12.2014г на К. И. Б. за отмяна на решение №.1425 от 10.07.2013г по в. гр.д № 1428/2013г на САС, с което е потвърдено реш.№1256 от 19.03.2009г по гр.д № 792/2007г на СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|