5 Р Е Ш Е Н И Е № 21 София, 23.04.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1456 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 923 от 26.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № V-83 от 15.06.2011 година по гр.д. № 541/2011 година на Бургаски окръжен съд, с което е признато за установено вземане на Д. Р. Р. от П. В. В. от [населено място] за сумата 12160 евро, получени без правно основание, за която сума по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК вр. чл. 492, ал.3 ТЗ и чл. 493 ТЗ и в частност чия е доказателствената тежест за установяване основанието, на което са платени суми, за които получателят е издал разписка; съставлява ли доказателство, че не е извършено частично плащане по менителницата, когато върху нея няма отбелязване, но е издадена разписка и може ли плащане по записа на заповед да бъде извършено преди падежа му. По приложението на чл. 154 ГПК вр. с чл. 55, ал.1 ГПК: В производството по иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. І-во ЗЗД, когато ищецът твърди, че ответникът е получил парична сума при начална липса на основание без наличие на някакво правоотношение, в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е получил претендираната сума. При възражение на ответника, че е получил сумата на определено основание, в негова тежест е да установи твърдяното основание. Изявлението на издателя на разписка, че е получил сумата, само по себе си не доказва основанието за получаването и. При твърдение, че сумата по разписката е получена без основание, в тежест на издателя на разписката е да установи основанието за получаване на сумата, ако твърди, че има такова. По приложението на чл. 492, ал.3 ТЗ и чл. 493 ТЗ: Съгласно чл. 492, ал.2 и ал. 3 ТЗ, кредиторът не може да откаже частично плащане; при частично плащане на сумата по менителница, платецът може да поиска плащането да бъде отбелязано върху документа и да му се издаде разписка. В отношенията между първоначалния кредитор и длъжника, издадената от кредитора разписка съставлява доказателство за извършеното частично плащане, дори и когато върху менителницата няма отбелязване. Длъжникът по менителницата може да плати преди падежа, но на свой риск - чл. 493, ал.2 ТЗ. Рискът се поема от длъжника доколкото вземането може да бъде цедирано или джиросано, а когато по менителницата е уговорен срок в полза на кредитора, той може да откаже да получи плащането преди падежа без да са платени лихвите по вземането. В обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че ответникът е получил от ищеца сумите 4000 евро и 8160 евро, за което е подписал разписки от 08.05.2006 г. и от 25.07.2006 г. Прието е, че възражението на ответника, че сумите са му дадени в изпълнение на задължение по записи на заповед от 26.04.2006 година за сумите 50000 евро и 54000 евро с падежи 15.07.2006 г. и 30.07.2006 г. не е установено, тъй като върху ценните книги няма извършено отбелязване за извършено частично плащане, а сумите по разписките са получени преди настъпване на падежа по менителничното задължение. Прието е, че между страните не е установено и твърдяното от ищеца заемно правоотношение относно предаване на процесната сума от 12160 евро, поради което сумите са получени без основание и подлежат на връщане на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД. В касационната жалба против решението на Бургаски окръжен съд, постъпила от П. В. В. са изложени оплаквания за неправилност на извода, че основанието, на което са получени сумите от ответника не е доказано, тъй като представените записи на заповед установяват възникнало в полза на ответника вземане. Изложени са доводи за неправилност и на изводите относно невъзможността задължението да бъде погасено частично и преди настъпване на падежа. Ответникът по касационната жалба Д. Р. Р. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Правилен, в съответствие с чл. 154, ал.1 ГПК е изводът на въззивния съд, че ищецът не е установил съществуващо между страните заемно правоотношение. Правилен е и изводът, че ищецът е доказал получаването на претендираните суми от ответника. Неправилен е обаче изводът, че ответникът не е установил основанието, на което са получени сумите. Възражението, че сумите са получени от ищеца в изпълнение на задължението му по записи на заповед от 26.04.2006 година е установено с представянето на ценните книги, редовни от външна страна. Неправилни са и изводите, че липсата на отбелязване върху менителничния документ за извършено частично плащане изключва доказателствената сила на подписаните от кредитора разписки. В отношенията между страните – първоначален кредитор и длъжник, разписките за получени от кредитора суми, при липса на доказателства или твърдения за получаването им на друго основание, установяват извършено плащане по записа на заповед. Неправилен е и изводът, че основанието за получаване на сумите не е установено, тъй като плащането по разписките е преди падежа по записите на заповед – съгласно чл. 493, ал.2 ТЗ, кредиторът може да откаже плащане на риск на платеца само при липса на уговорен в негова полза срок, поради което следва да се приеме, че плащането е извършено в погасяване на най-обременителното задължение, възникнало по записа за заповед от 26.04.2006 г. за сумата 50000 евро с падеж 15.07.2006 г. Независимо от изложеното, съдът не е съобразил и обстоятелството, че плащането по разписка от 25.07.2006 г. е след падежа, поради което чл. 493, ал. 2 ТЗ не намира приложение. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен. Ищецът не е установил твърдението си, че е предоставил на ответника претендираната сума по заемно правоотношение. Твърдението, че сумата е предоставена без основание е опровергано с представените от ответника доказателства, че плащането е извършено в изпълнение на задължение по запис на заповед от 26.04.2006 г. Възражението на ищеца, че задължението по записа на заповед е погасено по давност не следва да се обсъжда като правно ирелевантно, тъй като плащанията по разписките са извършени преди изтичане на давностния срок. Неоснователно е и възражението за липса на каузално правоотношение, доказателствената тежест за установяване на което обстоятелство е върху ищеца, издател на записа на заповед. Вземането по записа на заповед следва да се счита валидно възникнало както предвид доказателствата, че между страните са съществували трайни бизнес отношения, свързани с предоставяне на парични средства (показанията на свидетеля В. В.), така и с оглед липсата на доказателства, че сумите по записа на заповед не са предоставени на длъжника от кредитора. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора, ответник по иска, следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство по делото разноски в размер на 897,41 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № V-83 от 15.06.2011 година по гр.д. № 541/2011 година на Бургаски окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявения Д. Р. Р. с ЕГН [ЕГН] против П. В. В. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] иск за признаване на установено вземане за сумата 12160 евро, получени без правно основание, за която сума по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 1137/2010 г. на Бургаски районен съд. ОСЪЖДА Д. Р. Р. с ЕГН [ЕГН] против П. В. В. с ЕГН [ЕГН] сумата 897,41 лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: