О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 387 [населено място], 23.06.2022г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на осемнадесети май, две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.д. № 544/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Г. С., чрез процесуален представител, против Решение № 265 от 29.11.2021г. по в.т.д. № 303/21г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 260021 от 02.04.2021г. на на Окръжен съд-Ловеч по т.д. № 1/2020г., е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ЗАД “Армеец“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за разликата над 17 500 лв. до 24 500 лв., както и в частта, с която е потвърдено решението на окръжния съд за отхвърляне на иска й по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 24 500 лв. до 35 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 04.03. 2020г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснова- ност. Излагат се доводи за несъобразяване от въззивния състав в достатъчна степен указанията по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.11 на ППВС № 4/1968г. при определяне на справедливия размер, който да репарира претърпените от нея болки и страдания. Сочи допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в липса на анализ и извършване на цялостна преценка – в съвкупност на всички релевантни обстоятелства при определяне на справедливия размер на обезщетението. Оспорва като необоснован извода на въззивния съд за принос на пострадалата в размер на 50%, който намира за завишен, както и неотчитане на извършеното от нея признание на 30 % съпричиняване, с които е намалила претенцията от 50 000 лв. на 35 000 лв. Моли за отмяна на въззивното решение в обжал- ваната част и присъждане на разликата над 17 500 лв. до пълния претен- диран размер от 35 000 лв., ведно със законната лихва от 09.01.2019г. Допускането на касационното обжалване основава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК поставя следните въпроси: 1. „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен иск срещу застрахователя?“ 2. „Трябва ли съдът да определи и посочи какъв според него е спра- ведливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, преди да наложи редукцията по чл.51, ал.2 от ЗЗД?“ 3. „При прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение към кой размер се прилага, към преценения от съда за справед- лив или към претендирания от страната?“ 4. „При прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение, следва ли да се съобрази от съда с извършеното признание за съпричиняване и извършеното в тази връзка намаляване на иска от ищеца?“ Допълнителната селективна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първи и втори въпроси е основана на задължителна съдебна практика по чл.52 ЗЗД - ППВС № 4/68г. и постановена в тази връзка практика по чл.290 ГПК, съответно цитирана. По трети и четвърти въпроси счита, че решението е постановено в противоречие с Решение № 577/2010г. по гр.д. № 1741/ 2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и Решение № 63/08.07.2019г. по т.д. № 2013/ 2018г. на ВКС, І .т.о., както и на Решение № 96/15.10.2012г. по т.д. № 936/ 2011г. на ВКС, ТК, І т.о. , Решение № 85/27.10.2020г. по т.д. № 1376/19 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 63/08.07.2019г. по т.д. № 2013/2018г. на ВКС, І т.о. – по въпроса за завишения от съда размер на приноса. В писмен отговор ЗАД “Армеец“ АД оспорва наличието на предпо- ставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезиран с жалба на ищцата срещу размера на определеното обезще- тение и приетия размер на съпричиняване, и с насрещна жалба на ответното застрахователно дружество срещу ангажиране на отговорността му при необоснованост на извода за противоправно поведение от страна на застрахования делинквент, въззивният съд след обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства, е приел за установено, че на 20.10.2018г. на кръстовище, след извършване на маневра надясно за движение по [улица], водачът на л.а. „Киа Рио“ удря пресичащата булеварда пешеходка Р. С.. Приетата противоправност в поведението на водача на превозното средство е обоснована с установеното в изслушаните във въззивното производство допълнителна и тройна съдебно автотехни- чески експертизи - ненавременно задействане на спирачната система, както и нарушения на чл.116 ЗДвП и на чл.20 от ЗДвП. В резултат на увреждането ищцата е получила травматично счупване на шийката на дясна бедрена кост. След споделяне и препращане на осно- вание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение досежно естеството на претърпените от ищцата неимуществени вреди и дължимия размер на обезщетението от 35 000 лв., въззивният съд е посочил, че отчита вида на увреждането, понесените от нея физически и емоционални отри- цателни последици; продължителността на процеса на лечение; обстоя- телството, че се касае за възрастен човек, възстановяването при който е по-продължително; обществено-икономическите условия в страната при настъпване на вредите и към настоящия момент. По въпроса за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД въззивната инстанция е съобразила данните от заключенията на допуснатите във въззивното производство автотехнически експертизи и е приела съпри- чиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в пресичане на булевард с четири ленти за движение, на непозволено място, без съобразяване с отстоянието и скоростта на приближаващия автомобил, в нарушение на чл. 113 и чл.114 ЗДвП. Мотивирано е, че предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съраз- мерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на опре- деляне на степента му, и преценката за съотношението, в което всеки от участниците в процесното ПТП е допринесъл за настъпване на деликта, дават основание за извод, че вина за настъпване на процесното ПТП имат, както водачът на лекия автомобил, така и ищцата като участник в движе- нието. Управляващият превозното средство е следвало своевременно да задейства спирачната система на автомобила /чл.20, ал.2,изр.второ от ЗДвП/, като не е съобразил и генералното си задължение по чл.5, ал.1 от ЗДвП, с поведението си да не създава опасност за здравето и живота на хората, а пешеходката с поведението си е нарушила задължението по чл.113, ал.1 от ЗДвП – за пресичане на платното за движение по пешеходните пътеки, - и на чл.114 от ЗДвП, забраняващ внезапното навлизане на пешеходците на плат- ното за движение. При съпоставяне на поведението и действията на ищцата и водача на лекия автомобил като участници в процесното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, въззивният съд е мотивирал извод за равен принос, поради което обезщетението е намалено на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД до размера на 17 500лв. Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за допус- кане на касационно обжалване по обобщен и конкретизиран правен въпрос, свързан с приложение на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, и критериите, които съдът трябва да съобрази. Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС № 4/ 1968г., доразвита в част от решенията на ВКС, на които се позовава жалбоподателката. По останалите въпроси настоящият състав ще се произнесе при постановяване на решението по чл.290 ГПК. С Определение № 167/25.03.2020г. първоинстанционният съд е осво- бодил ищцата от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, поради което такава не следва да се събира за разглеждане на касационната жалба. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 265 от 29.11.2021г. по в.т.д. № 303/21г. на Апелативен съд – Велико Търново. Делото да се докладва на председателя на второ отделение при Търговска колегия на ВКС – за насрочване в публично съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.