О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162 гр.София, 22.07.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1862 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“АД против решение № 10334/21.04.2021 г. по т.д. № 5522/2019г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 149/12.09.2019 г. по т.д. № 93/2018г. по описа на Окръжен съд – Враца е осъден П. В. В. да заплати на касатора равностойността в швейцарски франкове на 42 492.08 евро по курс купува за швейцарския франк към еврото на „Юробанк България“АД към датата на изпълнението по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 15.04.2008г., представляващи част от дължима главница в общ размер на 112 563,54 швейцарски франка за периода 10.09.2013г.-27.08.2018г., ведно със законната лихва считано от 30.08.2018г. до окончателното изплащане и са отхвърлени исковете на банката за заплаане на сумите 997,36 швейцарски франка – такси за периода 25.04.2016г.-28.08.2018г.; 75,88 швейцарски франка – изтекли по давност застраховки за периода 11.04.2016г.-28.08.2018г. и 897,20 лв.- разноски по кредита за периода 29.03.2018г.-27.08.2018г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба П. В. В. писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от 15.04.2008г. в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франка на 63 400 евро по търговски курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита /чл.1/. Посочил е, че на осн. чл. 2, ал. 1 разрешеният кредит се е усвоявал по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, като усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се е превалутирал служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването, като се е превеждал по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро. Въззивната инстанция е констатирала, че кредитополучателят е оправомощил банката служебно да извършва тези действия - ал.3 на чл.2. Относно погасяването на кредита е разгледал клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора - погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката с тези средства след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Посочил е, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора дължимата годишна лихва се формира от сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1, 15 пункта. Към момента на сключване на договора посоченият БЛП е бил в размер на 4, 50 %. Или дължимата лихва към момента на сключването на договора е била 5.65%. В чл. 22, ал. 1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев или евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им – чл. 22, ал.2. Уговорени са били и дължими на банката такси- годишна такса за управление и административна такса за обработване на документи. САС е разгледал чл. 18, ал. 1 от договора, според който при непогасяване на която и да е вноска или при неизпълнение на което и да е задължение банката има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно чл. 18, ал. 2 при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща изцяло в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, без да е необходимо волеизявление на страните. В този случай банката има право да пристъпи към принудително събиране на вземането си. САС се е позовал на заключеннието на ССчЕ /лист 186 от делото на първа инстанция/ за прекратяване от страна на кредитополучателя на плащанията на вноските, като последното погасяване е било на 17.10.2013г. в размер на 465 швейцарски франка. Според съда е възникнало право за банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, извършено с нотариална покана, връчена на длъжника на 28.06.2018г., при условията на чл. 47 ГПК.
По отношение направеното от длъжника възражение за неравноправност, респ. - нищожност на клаузите, свързани с правалутирането на дълга и прехвърлянето на валутния риск върху кредитополучателя, както и за нищожност на допълнителните споразумения, САС е приел, че приложение намира ЗЗП. Поставил е в доказателствена тежест на банката оборването на презумпцията по чл.146, ал.4 ЗЗП, което в случая е счел за недоказано. Съдът е установил, че с оглед съдържанието на клаузите на чл. 1 и чл. 2 от процесния договор реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е бил налице. Действителното усвояване на кредита е било в резервната валута на страната - евро. Съобразил е създадената практика на ВКС и СЕС, че при тези случаи договорът не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /швейцарски франкове/.
САС е счел за основателно възражението на ответника за неравноправност на клаузите, прехвърлящи изцяло върху кредитополучателя валутния риск – чл. 20-22 от договора. Като се е позовал на практиката на ВКС, е изложил, че неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП, в които не попада клауза, регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ и погасителни вноски, дължими в същата валута. Обсъдил е, че в случая, по делото не се е доказало, че банката е предоставила на кредитополучателя преди сключване на договора за кредит в чуждестранна валута достатъчно информация, която би му позволила да извърши разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията си по кредита, т.е. - да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално обезценяване на валутата, в която получава доходите си спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът. Поради което съдът е заключил, че банката е нарушила принципа на добросъвестност, като в последствие в хода на изпълнение на договора процесните договорни клаузи са довели до значителна неравнопоставеност между страните и то в ущърб на потребителя по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. От данните по делото /ССчЕ пред СГС и САС/ съдът е заключил, че се установява промяна /повишаване/ на валутния курс на чуждестранната валута, в сравнение с този, при който е предоставен кредитът. Предвид изложеното, клаузата на чл. 22, ал. 1 е била счетена за неравноправна, тъй като е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
По отношение на релевираните възражения за нищожност на допълнителните споразумения към основния договор, САС е приел, че като резултат от тези уговорки се е стигнало до увеличаване на паричното задължение - много по-висока база за начисляване на лихвите, чийто размер е бил и едностранно увеличаван от кредитора, като от първоначално договорен такъв от 5.65% е нараснал на 6.95% /съгласно последното допълнително споразумение от 29.11.2012г./. Приел е, че допълнителните споразумения съдържат неравноправни клаузи, водещи до увреждане на потребителите, предвид неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като правата на банката нарастват неправомерно за сметка на нарастване на задълженията на потребителя, което не съответства на изискването за добросъвестност /чл. 63, ал. 1 ЗЗД/. Изложил е съображения, че тези споразумения са били предварително изготвяни от кредитора и ответникът не е могъл да влияе пряко на съдържанието им, нито е могъл да преценява икономическите им последици- евентуалните изгоди или вреди за себе си. Предвид извода за нищожност на клаузите, прехвърлящи риска от промяната във валутния курс на швейцарския франк, САС е счел за приложими клаузите на първоначалния договор за кредит между страните, а не на допълнителните споразумения към него, респ. лихвения процент от 5.65%. /чл.3, ал.1 – от договора/.
За неоснователно е било намерено възражението на ответника, че клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал.1 от договора са неравноправни. САС е посочил, че те съдържат уговорки на страните по повод основния предмет на договора, формулирани по ясен и разбираем начин съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП и нямат неравноправен характер.
Не е било уважено възражението на длъжника за погасяване по давност на претенциите, които обхващат само главницата – по вноски с настъпил падеж и с оглед обявената предсрочна изискуемост.
Въз основа на приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза пред въззивната инстанция, на която е възложено да изчисли размера на главницата, но без да взема предвид допълнителните споразумения, както и да определи размера на дълга, като приложи курса на швейцарския франк/евро/лев, който е бил към датата на усвояване на кредита, САС е установил, че размерът на неплатената остатъчна редовна главница към 24.11.2020г. е бил 87 168.69 швейцарски франка по курса на банката към деня на усвояване на кредита; размерът на главницата по падежирали месечни вноски възлиза на 13 666.01 швейцарски франка; или главницата е в общ размер от 100 834.70 швейцарски франка, които са равни на 61 108.05 евро. Искът е бил предявен като частичен в размер на 70 116.39 швейцарски франка, равностойни на 42 492.08 евро.
С оглед приетото по-горе относно неравноправния характер на клаузите, предвиждащи прехвърляне на валутния риск върху потребителя САС е намерил, че установяването на дълга стойностно следва да съответства на договореностите на страните при отпускането на кредита – не следва да с е посочва цифровото изражение на дълга в швейцарска валута, а да е определяем посредством размера на дълга в евро, така както страните са описали предмета на кредита в чл.1, ал.1 от договора, което е и начинът за преодоляване на последиците от неравноправните клаузи. За погасяването на дълга е счел за релевантен курсът на швейцарската валута към момента на изпълнението. Обосновал се е с плаващия курс на швейцарския франк, поради което не следва да извършва преизчисляването към минал момент. В заключение съдът е определил, че ответникът следва да бъде осъден да заплати равностойността в швейцарски франкове на 42 492.08 евро по курс купува за швейцарския франк към еврото на „Юробанк България“АД към дата на изпълнението.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал.2, пр.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на Съда на Европейския съюз /СЕС/, както и въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. На ясен и разбираем език ли е клаузата на чл.23 от процесния договор? - при наведено допълнително основание за допускане на касационно обжалване - противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 67/12.09.2019г. по т.д. № 1392/2018г. на ВКС, I т.о.
2. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил решенията на СЕС по дело С-119/17, т. 29 и дело С-186/16, т. 3 от диспозитива /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ по въпроса : Какво означава една валута да е стабилна?
3. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя следните въпроси: Възможно ли е банката като професионалист да прогнозира за 35 години напред курса на чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита?; На какво основание, при какви критерии и на базата на какви доказателства съдът може да постанови решение, че банката има специалисти, които да направят подобна прогноза?; Следва ли съдът да изясни дали кредитополучателят е разбирал спорните като неравноправни клаузи на договора и какви по принцип са били знанията на кредитополучателя по основни положения на договора, като размер на кредита, валута на курса, формиране на погасителните вноски и други негови задължения?; Как следва съдът да изясни тези обстоятелства - чрез разпределение на доказателствената тежест или по свой почин?; Считат ли се тези обстоятелства за неизяснени и съответно неизпълнени указанията на СЕС, ако чрез разпределение на доказателствената тежест страните не са предприели действия за изясняване на тези обстоятелства?; До каква степен служебната проверка на съда за неравноправни клаузи създава задължение на съда да изясни дали кредитополучателят е разбирал горните обстоятелства и от какви разяснения от търговеца се нуждае?; Дали служебната проверка се изчерпва в разпределение на доказателствената тежест единствено?;
Следва ли валутният риск да се преценява единствено върху период, който съставлява една трета от 35-годишния договор, без съдът да е изяснил какъв ще е курсът на швейцарския франк за останалите 25 години от договора за кредит?; Какви доказателства е използвал съдът, за да достигне до извод, че е възможно банковите служители да предскажат валутен курс за 35 години напред?; Каква е разликата между капитализация на суми и анатоцизъм?
На настоящия съдебен състав е служебно известно наличието на отправено с определение № 1245 от 11.05.2022 г. по гр. дело № 865/2022 г. на Софийски апелативен съд, 8 граждански състав преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/, третиращо подобна хипотеза, при която клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута /швейцарски франкове/, а банката служебно превалутира сумата в национална валута, като реалното усвояване на кредита се извършва в евро, и валутния риск се поема изцяло от потребителя и в тази връзка клаузата е призната за неравноправна. Преюдициалното запитване е отправено по следните правни въпроси:
1/ Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, § 1 и т. 1, б. „в“ от Приложението към чл. 3, § 3 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага?; 2/ При положителен отговор на първия въпрос дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервната валута, в случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на „блокирана“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервната валута.
Поставените преюдициални въпроси са от съществено значение за изхода на настоящото производство, поради което на основание чл. 631 във връзка с чл. 633 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне на СЕС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо ТО
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по т. д. № 1862/2021 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправеното с определение № 1245 от 11.05.2022 г. по гр. дело № 865/2022 г. на Софийски апелативен съд преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |