Р Е Ш Е Н И Е № 235 гр.София, 04 септември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 3087/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано пред него по жалба от името на подсъдимия М. Д. М. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, изменящо присъдата на Пазарджишкия окръжен съд. Присъдата на първоинстанционния съд - № 32 от 3.V.2010 год. по нохд № 586/2009 год., е за съвкупността от 2 престъпления блудство, извършени продължавано (чл.26 НК), все в периода от началото до края на м.септември 2008 год.: с малолетните А. Т. (родена на 28.ХІІ.1995 год.) и М. А. (5.І.1996 год.), и чрез заплашването им – по чл.149, ал.5, т.1, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 НК; с навършилите 14-годишна възраст Е. Я. (р. на 3.ІХ.1994 год.) и Е. Р. (23.ХІ.1992 год.), и също след като са били заплашвани, а първата- и чрез привеждането й (от употребения алкохол) в безпомощно състояние – по чл.150, ал.1, във вр. с чл.2, ал.1 (в по-благоприятната за подсъдимия негова редакция към 2008 год.). За първото от престъпленията на М. е наложено наказание 7 години лишаване от свобода, за второто – 2 години лишаване от свобода, а общото наказание за двете – до размера на по-тежкото лишаване от свобода при изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим. Въззивното (второинстанционно) решение - № 156 от 1.ХІ.2011 год. по внохд № 274/2010 год., е постановено също след жалба от името на подсъдимия, а изменението на присъдата се свежда до разделянето на отговорността по чл.150 НК за всяка от пострадалите от това престъпление поотделно, но със запазване на наложените 2 години лишаване от свобода само за блудството с Я.; за Р. наказанието е намалено на 6 месеца. В подадената сега (касационна) жалба се съдържа позоваване на (и разграничени от автора и доводи към) всяко от основанията по чл.348 НПК; в съответствие с тях алтернативно е поискано оправдаване на подсъдимия или смекчаване на отговорността му, включително чрез условно осъждане, или ново разглеждане на делото в предходна инстанция. Жалбата и междувременно изготвеното допълнение към нея са поддържани в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът е за нейното отхвърляне. ВКС намери жалбата за основателна – и то не във всичко - само относно справедливостта на наложеното наказание. І. Допусната е явна несправедливост при определянето на размера на лишаването от свобода по чл.149 НК, а тя е довела до същия недостатък определянето и на общото наказание за съвкупността от престъпления. Общото наказание с основание не е било увеличено по реда на чл.24 НК-вероятно и поради твърде значителната разлика между самостоятелно наложените наказания. Трябвало е обаче да бъде съобразен още твърде значителният и сам по себе си минимален размер на лишаването от свобода по чл.149, ал.5 НК (неслучайно избран за граничен по чл.93, т.7 НК между „тежките” и останалите престъпления). Според ВКС той е напълно достатъчен за извършеното от подсъдимия и в двете насоки на неговото санкциониране, а най-същественото за индивидуализация на наказанията е влошеното му здравословно състояние (стенокардия, артериална хипертония, дуоденална язва, глаукома на двете очи) при настъпваща пенсионна възраст. Намаляването на лишаването от свобода налага смекчаване и на първоначалния режим на изтърпяването му – общ и в затворническо общежитие от открит тип (чл.59, ал.1 и 61, т.3 ЗИНЗС). ІІ. Останалите възражения в жалбата или в нейна подкрепа са неоснователни. 1. Прави впечатление преди всичко, че те не винаги са диференцирани след строго съобразяване с приложното поле на касационните основания (за необходимостта от диференцирането вж. още в ТР 51/1964-ОСНК, което си остава актуално въпреки промените в законодателството) – не е много ясно например защо, след като за някои обстоятелства от обективната и субективната страна на блудството се твърди, че са недоказани (а недоказването е нарушение поначало на процесуалния закон), на оспорването им отделено място при нарушенията на материалния закон. За отбелязване е и обсъждането на едни и същи обстоятелства в аспекта на различните касационни основания, без да бъде обяснена нуждата от това – ако например „бъркането с пръсти” като форма на блудствени действия, която жалбоподателят споменава нееднократно, той наистина смята за недоказана в нарушение на процесуалните правила, разглеждането му освен това в разделите за нарушения на НК и за справедливостта при наказването не изглежда оправдано. Не изглежда оправдано и свързването от жалбоподателя на някои от възраженията с твърдения на обвинението – например относно „обилното кървене” от блудствените действия – при положение че в съдебните актове това не са констатации по смисъла на чл.305, ал.2 и 316 НПК(трябва да се признае все пак, че съдилищата в предходните инстанции и особено в първата, не са разграничили достатъчно отчетливо различните видове констатации в мотивите си). Накрая, за някои от възраженията в жалбата или в нейна подкрепа е достатъчно да бъде отговорено само с напомнянето, че исканият от ВКС отговор е бил вече до голяма степен даден в предходните инстанции, а настойчивостта, с която въпросите се поставят отново, не го прави неубедителен – такова е положението например с възможността да бъде възприета от подсъдимия възрастта на децата, да се прецени кои от техните показания са достоверни и достоверността изобщо на доказателствата по спорните обстоятелства около полицейската акция на 30.ІХ., алибито и други подобни. Даденият вече отговор би могъл, разбира се, да бъде допълнен, но това няма да промени направените изводи (например, че според приложения фотоалбум децата наистина изглеждат на една и съща възраст, но тя е по-ниска от действителната). 2. Когато жалбоподателят говори за нарушенията на материалния закон, по-конкретно, той неправилно отрича (не само с оглед на всъщност процесуалните причини за такова несъгласие ) извършването на блудство заради липсата на мотив за извършването му, не само с оглед на процесуалните причини за такова несъгласие-мотивът наистина не е установен, но това, от една страна, няма никакво отношение към възникването на наказателната отговорност (както е например при убийството по хулигански подбуди – чл.116, т.11 НК), а, от друга страна, ако деецът не е с някакво отклонение в сексуалната сфера, това не лишава блудството нито от мотив, нито от характерната му цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление. 3. Дори обаче да бяха или да са правилно претендирани като нарушения на процесуалния закон, подлежат на отхвърляне като неоснователни възраженията във връзка с възможността да бъдат извършени някои от блудствените действия и действията, които са ги улеснили, както и възраженията срещу формата на обжалвания съдебен акт. Така поради запазената девственост у пострадалите и анатомичните особености на две от тях, напълно произволно-вещите лица не са били разпитани по общо съгласие-е поддържаното, че ако подсъдимият е блудствал чрез проникване с ръка в половите им органи, и четирите момичета не биха останали девствени. Освен произволното обобщаване за всички пострадали, произволно е и възприемането на медицинското заключение, което очевидно има предвид не всяко проникване с пръст в женски полов орган, а само онова, което ще постигне резултат като при полово сношение (с разкъсване на химена). Що се отнася до отхвърлянето на улесняващите блудствата действия, използването на нож при заплашването неубедително се свързва и с резултата от претърсването на местопрестъплението (няма съмнение, че такава вещ може да бъде намерена във всяко домакинство), а опиването с алкохол като средство за поставяне в безпомощно състояние въобще не се обсъжда. Въобще пък е неубедително концентрането на защитата в такива насоки при обвинение за продължавано блудство – всяко едно от включените в него деяния може да се отличава от останалите, но при запазването на „една и съща обстановка”(чл.26, ал.1 НК; при едно да бъде използван например нож, а при друго-само да се спомене за ножа, при това – за преодоляване както на налична, така и на само възможна съпротива; алкохолът също може да осуети бъдеща съпротива, но и да предизвика реакция у жертвата, търсена от дееца заради половото му желание). Мотивите към въззивното решение нямат качеството на образец за този вид съдебни актове, но и в никакъв случай не заслужават острата критика, на която ги подлага жалбоподателят – че са едва ли не аналогични и копират безкритично мотивите към присъдата. ІІІ. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с НПК в чл.354, ал.1, т.1(поради изложеното в предходния раздел) и в. ал.2, т.1 (изложеното в р.І), ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 156 от 1.ХІ.2011 год. по внохд № 274/2010 год. на Пловдивския апелативен съд по отношение само на потвърденото с него наказание седем години лишаване от свобода, което НАМАЛЯ на пет години при общ първоначален режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ