Р Е Ш Е Н И Е № 50140 [населено място], 14.03.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1658 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. Б. срещу решение № 162/22.03.2021 г. по в. т. д. № 2 562/2020 г. на Апелативен съд С., с което е потвърдено решение № 260 068/28.09.2020 г. по т. д. № 729/2019 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от касаторката срещу „Инженеринг за механизация в животновъдството – 2000“ ООД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В касационната жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на съдопроизводствените правила, изискващи обсъждане на всички събрани по делото доказателства, което е довело до неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Простото посочване в решението кой свидетел какво е заявил без да се анализират показанията на всички свидетели в тяхната съвкупност и да се посочи кои от тях съдът кредитира и защо според касатора е причинило постановяването на неправилно решение, тъй като съдът необосновано е приел, че договорът в частта му за продажбата е бил изпълнен. Действително, ответникът е представил фактури, договори и международни товарителници, но от тях не става ясно, че внесеното оборудване е било предназначено конкретно за кравефермата на ищцата. Следвало е да бъдат обсъдени и другите събрани по делото доказателства, а именно заплащането на аванс в размер на 90% от цената, с което купувачът на практика е финансирал изцяло покупката на съоръженията, което прави нелогично закупуването на част от оборудването три месеца и половина преди получаване на цялото авансово плащане. Отделно, оборудването, за което по делото са представени фактури, се различава по спецификация от това, което ответникът е бил длъжен да достави по договора /напр. не е поръчван вакуумагрегат ВАТ 7 или поилки модел 370-MS1/2/. В жалбата се твърди и, че необсъждането на свидетелските показания е довело до неправилния извод, че ответникът реално е доставил оборудването по процесния договор в кравефермата. Поддържа се оплакване, че от мотивите на решението не става ясно защо съдът, кредитирайки показанията на свидетелите Л. и С., е достигнал до извод, че ответникът е изпълнил всички поети с договора задължения по доставка на стоки съобразно тяхната спецификация при положение, че показанията са единствено за три от петте договорени позиции, а именно външна и вътрешна торови ленти и млекоохладителен танк. Заявява се становище, че, ако въобще могат да се кредитират показанията на свидетелите, то те сочат изпълнение на доставки по възлагане на Р. К. в лично качество, а не като представител на ищцата по процесния договор. В този смисъл съдът неправилно е игнорирал доказателственото значение на договора от 07.08.2012 г., сключен между Р. К. и ответното дружество. Наред с изложените оплаквания, в касационната жалба се твърди, че въззивният съд не е обсъдил доводите на ищцата, свързани с допусната забава в изпълнението на задълженията за доставка и монтаж на поръчаното оборудване от страна на ответника. Срокът на договора за доставка е 60 работни дни и е започнал да тече от изплащане на аванса, т. е. от 10.05.2017 г., и е изтекъл на 03.08.2017 г. Съдът не е изяснил защо до м. май 2018 г. не са били изпълнени задълженията за доставка и монтаж. Ако беше обсъдил доводите на ищцата за забава, съдът не би достигнал до извод за поведение от нейна страна, препятстващо възможността ѝ да развали договора. Неправилно съдът е приел, че започналото от ответника изпълнение е било недовършено поради отказ на възложителя да окаже съдействие. Този извод също е резултат от необсъждане на противоречивите показания на двете групи свидетели и изопаченото тълкуване на доказателствата. Представените от ответника два договора за монтаж с подизпълнители и 6 броя едностранно подписани разписки са частни документи, които нямат достоверна дата и са създадени единствено за целите на процеса, за да обслужат тезата, че изпълнението е започнало още преди плащане на аванса и се е проточило по незнайни причини до м. май 2018 г. при положение, че свидетелите на ответника за заявили, че до този момент изпращаните от него лица са имали достъп до фермата. От касаторката се заявява становище, че въззивният съд не е взел в предвид показанията на свидетеля И., както и преписката, съставена от ДФ „Земеделие“, при обсъждане на които щеше да достигне до извод за пълно бездействие на ответника. Не е обсъдил и техническата експертиза, която е дала заключение, че в кравефермата е било доставено и монтирано цялото оборудване от доставчика „Сезер Груп“ ООД, а не от ответника, който поради своето бездействие е принудил ищцата да ползва друг доставчик. Съставен е бил приемо-предавателен протокол, в който подробно е било описано доставеното и монтирано оборудване, вкл. със серийни номера, което сравнено с едностранно подписания констативен протокол от ответника говори красноречиво за действията му. Съдът неправилно е изтълкувал и приложил разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Към момента на изявлението за разваляне за ищцата е било безполезно извършването на късна доставка от страна на ответника, тъй като вече е било доставено и монтирано изцяло оборудването от „Сезер Груп“ ООД. Нелогично е ищцата да търси от ответника изпълнение след като е получила изцяло удовлетворяващ резултат и плащане от Фонда. Отделно, въпросът за забавата на кредитора, която освобождава длъжника от собствената му забава, има значение само в случаите, в които кредиторът има интерес от изпълнението и то все още е възможно. В случая кредиторът поради забава на изпълнителя се е видял принуден да потърси друг доставчик, за да се вмести в сроковете по оперативната програма. Ето защо, като е приел, че е налице забава на кредитора, която е пречка за разваляне на договора, съдът е постановил неправилно съдебно решение. Дори да е бил в забава поради неоказано съдействие, то не може да му се отрече правото да развали договора, тъй като поведението му не е противоправно. В заключение в касационната жалба се заявява, че решението на Апелативен съд С. е необосновано - съдът е приел от една страна, че договорът е изпълнен, поради което няма как да бъде развален, а от друга - че договорът не може да бъде развален, защото кредиторът е бил в забава и неизпълнението не се дължи на причина, за която длъжникът отговаря. При тези оплаквания от касаторката се формулира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде отменено и постановено друго такова, с което да се уважат исковете с присъждане на дължимите за трите съдебни инстанции разноски. От ответника по касация „Инженеринг за механизация в животновъдството – 2000“ ООД е подаден отговор, с който се оспорва подадената касационна жалба. Сочи се, че въззивната инстанция е обсъдила всички доказателства,събрани по делото и е постановила правилно решение. Показанията на разпитаните свидетели Л., С., Щ. и И. са еднопосочни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Процесните машини са били приети без възражения от касатора, поради което основната част от договора, която има характер на договор за продажба, е била изпълнена. В този смисъл съдът обосновано е приел, че ответникът е изпълнил задължението си, поради което в полза на касатора не е възникнало право да развали договора. Правилно съдът е преценил, че поради неоказано от ищеца съдействие не са били монтирани всички машини. Сключеният втори договор не може да се противопостави на ответника и да служи за доказване, че не е изпълнил задълженията си. В отговора се цитира практика на ВКС по приложението на чл. 96, ал. 1 ЗЗД. Претендира се потвърждаване на въззивното решение и присъждане на разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа заявените оплаквания в жалбата. Ответникът по касация не изпраща представител. По делото е постъпила молба, в която накратко се заявява становище за оспорване на касационната жалба и поддържане на отговора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното : Ищцата А. М. Б. е земеделски производител и твърди, че с ответното дружество е сключила договор на 23.03.2015 г. за продажба и монтаж на селскостопанска техника в кравефермата ѝ, находяща се в [населено място]. Изпълнителят е бил в забава, поради което тя е развалила договора и търси връщане на 89 500 лв. - платен аванс в размер 90% от стойността на договорената техника. Срокът за изпълнение на договора е 60 работни дни, който започва да тече от изплащане на последната вноска по аванса, което в случая е 10.05.2017 г. , т. е. срокът е изтекъл на 03.08.2017 г. Развалянето е било осъществено през м. 11.2018 г. Отделно претендира и обезщетение за забава в размер на 3 057, 91 лв. за периода 23.11.2018 г. – 25.03.2019 г. Ответникът твърди, че е доставил оборудването, но не го е монтирал поради неоказано съдействие от страна на ищцата. До м. май 2018 г. негови служители са имали достъп до кравефермата, след което не били допуснати. Представил е товарителници, фактури и др. документи за закупуване на оборудването. С атакуваното в настоящото производство решение на Апелативен съд С. е прието, че предявените от А. М. Б. срещу „Инженеринг за механизация в животновъдството – 2000“ ООД искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 92 557, 91 лв., са неоснователни. По делото безспорно е установено, че страните са обвързани от валиден договор за доставка и монтаж на селскостопански машини /вътрешна торова лента, външна торова лента, доилна инсталация, съставена от централен млекопровод и доилни апарати, индивидуални поилки и млекоохладителен танк/. Срокът за изпълнение на договора е 60 работни дни, който започва да тече от плащане на аванс, представляващ 90% от уговорената цена – а именно 99 120 лв. За безспорно е прието и обстоятелството, че на 10.05.2017 г. ищцата е превела на ответното дружество аванс в уговорения размер, както и, че на 05.11.2018 г. е отправила покана за разваляне на договора поради неизпълнение. От въззивния състав са споделени изводите на първоинстанционния съд, че чрез писмени и гласни доказателства ответникът е установил изпълнение на задължението си да закупи и достави описаната в договора техника, както и обстоятелството, че не я е монтирал единствено поради неоказано от страна на ищцата съдействие. Кредитирани са показанията на доведените от ответника свидетели, които са твърдяли, че изпълнение по договора е започнало, но не е било довършено поради недопускане на изпратените от дружеството работници в обекта на ищцата и неосигуряване на терен за работа, отговарящ на изискванията за монтаж. От състава на Апелативен съд С. е приложено правилото на чл. 96, ал. 1 ЗЗД и е счетено, че от страна на ответника не е налице виновно неизпълнение на задължението в частта монтиране на млекоохладителен танк, наклонена лента за изкарване на тор и лента за почистване на тор, което да обуславя право на ищцата да развали договора. Показанията на свидетелите, доведени от ищцата, са игнорирани от съда поради вероятната им пристрастност при позоваване на чл. 172 ГПК. С определение № 285/20.05.2022 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 162/22.03.2021 г. по в. т. д. № 2 562/2020 г. на Апелативен съд С. по въпроса: В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение, уточнен съгласно указанията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По правния въпрос: ВКС многократно е имал възможност да разясни, че стриктното приложение на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК е гаранция за постановяване на законосъбразно решение от въззивния съд. Последният е длъжен да обсъди всички правно релевантни твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора. Отделно от това, съдът трябва да анализира събраните по делото доказателства, включително служебно да допусне и изслуша експертиза с цел установяване на релевантен факт, когато е сезиран с оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение. Обсъждането на защитните тези на двете страни по спора, събраните по делото доказателства и приетите въз основа на тях за установени факти следва да бъдат подведени под счетената за приложима законова норма, като тези действия трябва да намерят израз в мотивите на решението. Соченият извод произтича директно от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. Илюстрация на казаното е задължителната практика на касационната инстанция, обективирана ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило действие и след отмяна на ГПК/1952 г., ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и казуалната практика, намерила израз в решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ГК, IV г.о., решение № 27/28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015г. на ТК, I т.о., решение № 715/2010 г. по гр. д. № 139/2010 г. на IV г.о., решение № 283/2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV г.о., решение № 101/2015 г. по т. д. № 1740/2014 г. на I т.о. и много други. По основателността на касационната жалба: Решението на Апелативен съд С. е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. Въззивната инстанция правилно е установила, че страните по делото са сключили договор на 23.03.2015 г., по силата на който „Инженеринг за механизация в животновъдството-2000“ ООД и А. М. Б. са се споразумели дружеството като изпълнител да достави и монтира в кравефермата на възложителя, находяща се в [населено място], общ. П., механизация, описана в пет пункта, а именно – вътрешна торова лента марка TCH, модел 160А; външна торова лента марка ТВПН, модел 9.2; доилна инсталация-централен млекопровод марка IMPULSA, модел „М 624“; индивидуални поилки марка „SUEVIA“, модел „IDEAL“ и млекоохладителен танк Milkplan, модел MPP, 1 500 л. Възложителят се е задължил да заплати цена в размер на 99 120 лв. с ДДС, от които авансово платими 90%. Бил е уговорен срок за изпълнение на договора от 60 работни дни, който започва да тече от датата на авансовото плащане. Въззивната инстанция е установила и, че последното плащане е било окончателно извършено на 10.05.2017 г. По делото не са представени писмени доказателства за осъществена доставка по отделните позиции, посочени в процесния договор от 23.03.2015 г., която да е приета от ищцата. Ответникът е ангажирал гласни доказателства за установяване изпълнението на това си задължение. Свидетелите Л. и С. дават показания за транспортиране до фермата на ищцата на „бака за мляко“, „палет с агрегат“ и две торови ленти. Л. твърди, че е осъществил превоза на 07.07.2017 г., а С. не помни кога е извършил доставката. Относно доставка на другите две позиции от договора - централен млекопровод и индивидуални поилки - свидетели не са разпитвани. По делото е представен едностранно подписан констативен протокол от датата 18.05.2018 г. /л. 86 от делото на СГС/, в който е посочено, че е извършена доставка по договора на цялото оборудване, но част от него не е монтирана поради частично недаване фронт за монтаж и недопускане на работници на изпълнителя. Този протокол е съставен в офиса на ответното дружество в присъствието на И. Г. и Ф. Ч., за които лица не се твърди някога да са посещавали фермата на ищцата. Други доказателства за доставка не са представени. Ответникът е ангажирал като доказателство едностранно подписано споразумение от 01.06.2018 г. за довършване на монтаж на доставено оборудване във фермата на А. Б. в срок до 14.06.2018 г. при изпълнено от възложителя задължение да предостави подготвени площадки, както и нотариална покана от 01.06.2018 г. за приемане и изпълнение на приложеното към нея споразумение от същата дата с цел финализиране на договора. По делото са приети два броя договор за монтаж от датата 01.06.2017 г., сключени между ответното дружество и Л. Щ. и И. И.. Предмет на договорите е монтаж на доставеното от ответника във фермата на ищцата оборудването по процесния договор от 23.03.2015 г. със срок на изпълнение до 20.06.2018 г. Свидетелят Щ. твърди, че през зимата на 2017 г. е извършвал монтаж във фермата на ищцата на поилки и централен млекопровод. Не успял да монтира торовите ленти поради неосигурено поставяне на бетонови блокове от страна на възложителя. И. не твърди да е работил по монтаж на млекоохладител, защото от фермера не бил подготвен терен за работа /премахване на стара вана/. И двамата свидетели сочат наложена от живеещия на съпружески начала с ищцата Р. К. забрана за влизане във фермата от м. 05.2018 г. По делото са разпитани Р. К. и неговия баща С. И.. К. твърди, че свидетелите Л. Щ. и И. И. са посещавали кравефермата, но през 2012 г. и по повод договор, сключен с него в лично качество. През 2014 г. била докарана торова лента, която той закупил от ответника също в лично качество, а не като представител на А. Б.. Съответно той твърди, че през 2017 – 2018 г. Л. не е посещавал фермата. Същите твърдения са изложени и от С. И., който твърди, че познава Л., но той не е посещавал фермата през 2017 г., а през 2012 г. по повод договорни отношения между ответника и сина му Р.. Във връзка с показанията на последните двама свидетели е приет по делото договор от 07.08.2012 г., сключен между Р. С. К. и „Инженеринг за механизация в животновъдството – 2000“ ООД за доставка и монтаж на оборудване, съвпадащо по параметри с оборудването по процесния договор. По делото са ангажирани доказателства, че ищцата е кандидатствала за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие“ и е бил сключен договор за предоставянето ѝ, който е трябвало да бъде изпълнен до м. 06.2018 г. През м. 03.2018 г. ищцата е поискала да смени първоначално избрания доставчик със „Сезер Груп“ ООД поради забава на изпълнението, възложено на „Инженеринг за механизация в животновъдството-2000“ ООД. С молбата до ДФ „Земеделие“ е представила нови три оферти, изискани от нея в края на февруари 2018 г. Установено е по делото, че ищцата реално е заплатила в полза на „Сезер Груп“ ООД сума в размер на 99 120 лв. с ДДС– уговорена цена по договора за доставка и монтаж на селскостопанска механизация /л. 311 до л. 322 от делото на СГС/, която съвпада като стойност с тази, уговорена в полза на ответното дружество. В хода на въззивното производство е изслушана и приета техническа експертиза, която е дала заключение, че във фермата действително са монтирани машини на „Сезер Груп“ ООД. Доставката и монтажът са били извършени и е бил съставен приемо-предавателен протокол на 21.05.2018 г. Установено е, че в резултат на изпълнението по този договор ищцата е получила изплащане на договорената безвъзмездна финансова помощ. При преценка на въпроса осъществени ли са били доставка и монтаж на селскостопанска техника от страна на ответника въззивният съд е допуснал отклонение от задължението си да обсъди всички правно релевантни твърдения на страните и да анализира събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Въззивният съд не е обсъдил твърдението на ищцата, че поради прекомерната забава на изпълнителя и изтичащия срок по договора с ДФ „Земеделие“ тя е била принудена да потърси друг изпълнител, който да достави в цялост и да монтира нужното оборудване за фермата ѝ. Съдът не е обсъдил и приетите в хода на производството писмени доказателства и експертно заключение, сочещи успешно оборудване на фермата от „Сезер груп“ ООД в рамките на срок от около два месеца от сключване на втория договор, и успешното изплащане на търсената безвъзмездна финансова помощ. Не са обсъдени възраженията на ищцата срещу показанията на ангажираните от ответника свидетели, както и срещу представените от него писмени доказателства в светлината на договора с ДФ „Земеделие“ и срока за изпълнението му. Не са обсъдени изобщо показанията на свидетелите, ангажирани от Б.. Неизпълнението на задължението по чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК е довело до нарушение на задължението по чл. 235, ал. 2 ГПК и като резултат до постановяване на необосновано решение – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 2 и 3 ГПК. Правилна е преценката на въззивния съд, че от писмените доказателства не се установява изпълнение на задължението за доставка на договореното оборудването, тъй като представените от ответника протоколи са едностранно подписани, а свидетелят Ч. не е посещавал фермата. Той само е присъствал на среща между представител на ответника и ищцата, на която тя е отказала да подпише протокол за частично изпълнение по договора. Изводът на въззивния съд, че „предвид събраните по делото гласни доказателства“ се установява „по безспорен начин“ изпълнение на задължението за доставка на описаното в договора от 23.03.2015 г. оборудване е необоснован. Разпитаните свидетели Л. и С. са заявили, че е извършена доставка на 2 торови ленти и агрегат за мляко, вана за мляко, но нищо не са посочили за поилки, доилки и цялостна млекопроводна система, т. е. свидетелските показания са за три позиции от общо пет договорени. Отделно, показанията на свидетелите Щ. и И., анализирани в съвкупност с договорите за монтаж от 01.06.2017 г., договора, сключен между А. Б. и ДФ „Земеделие“, договора, сключен между ответното дружество и Р. К., и договора, сключен между А. Б. и „Сезер Груп“ ООД и протокола за приемане на изпълнението по този договор, сочат основателност на твърденията, наведени от ищцата, за тяхната недостоверност. На първо място, прави впечатление, че договорите за монтаж са от една и съща дата /01.06.2017 г./ и в тях се възлага монтаж на „доставено“ оборудване при положение, че от показанията на свидетеля Л. се установява, че най-ранната дата на доставка на част от оборудването е 07.07.2017 г. Отделно, крайният срок за изпълнение по договорите за монтаж съвпада с времето на приемане на работа от „Сезер Груп“ ООД и крайния срок, заложен в договора за отпускане на финансова помощ, сключен между ищцата и ДФ „Земеделие“, а именно 20.06.2018 г., който от своя страна е почти година след изтичане на срока за изпълнение на задълженията по договора за доставка и монтаж, сключен на 23.03.2015 г. От друга страна, свидетелите Щ. и И. твърдят, че не са изпълнили в цялост задълженията си поради неоказано съдействие от страна на възложителя, а в договора от 23.03.2015 г. никъде не е уговорено, че той следва да предостави такова като подготви изграждането на бетонови блокове и премахне стара вана. Твърденията на единия от тях за монтаж на 90% от оборудването /съвпадащо като обем с платения аванс/ се разминават с показанията за конкретно свършената работа, а именно монтаж на поилки и част от млекопровод, т. е. на две непълни позиции от общо пет договорени. Разгледани в съвкупност с показанията на свидетелите на ищцата, както и договора от 2012 г., сключен с Р. К., показанията на Щ. и И. следва да се преценят като недостоверни относно времето, в което са посещавали фермата и извършвали монтаж. Това се е случило 2012 - 2013 г., а не 2017 г. Показанията на Р. К. и С. И., въпреки родствената връзка между тях и възможната заинтересованост от изхода на спора, следва да бъдат преценени като достоверни, доколкото са непротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства, касаещи отношенията между ответното дружество и Р. К., както и тези между ищцата и „Сезер Груп“ ООД. Необосновани са изводите на въззивния състав, стъпващи изцяло върху показанията на свидетелите, ангажирани от ответника, че ответното дружество изпълнител не е извършило възложената работа поради неоказване съдействие от страна на възложителя поради „непредоставянето от страна на възложителя на терен за работа, отговарящ на изискванията за монтаж“. Такова задължение за ищцата липсва в сключения на 23.03.2015 г. договор. Въззивният съд не е преценил правилно параметрите на договора – възложителят не е поемал задължение за поставяне на бетонови блокове и отстраняване на стара техника, изпълнението на което да е поставено като условие за изпълнение задължението на ответното дружество за монтаж на описаното в договора оборудване. Останал е необсъден от въззивния съд въпросът поради какви причини ответното дружество не е спазило срока за изпълнение, който е уговорен до 02.08.2017 г. Твърдението на ответника, че изпратените от него лица, на които е възложено осъществяването на монтаж, не са били допуснати от представител на възложителя след м. май 2018 г., е за период десет месеца след изтичане на уговорения срок за изпълнение. Следователно сочените действия на възложителя те не биха могли да се третират като основание за преодоляване на допуснатата забава. Тук е необходимо да се посочи и, че уговореният срок за изпълнение от 60 работни дни е бил напълно изпълним, предвид обстоятелството, че „Сезер Груп“ ООД е доставил и монтирал оборудване от същия вид в рамките на малко повече от един календарен месец. Необсъждането на възраженията, релевирани от ищцата, и на събраните доказателства в тяхната съвкупност е довело до възприемане факти, които не се установяват от доказателствата по делото, съответно е довело до постановяване на незаконосъбразно решение поради неправилно приложение на материалния закон и по-специално на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Възложителят е бил изправна страна по договора от 23.03.2015 г. предвид заплатения в срок аванс. Твърденията за неоказано от него съдействие за изпълнение задълженията на ответника са неподкрепени от доказателствата по делото, поради което няма основание да се счита, че ответникът е освободен от последиците на допуснатата от него забава в изпълнение на задълженията му за доставка и монтаж на селскостопанско оборудване. Както беше посочено по-горе, той не е изпълнил в цялост нито задължението си за доставка на оборудването, нито задължението си за монтаж. Предложеното с нотариална покана от 01.06.2018 г. изпълнение вече е било безполезно за ищцата, предвид изтичащия срок на договора ѝ с ДФ „Земеделие“. Ето защо, следва да се приеме, че като изправна страна тя валидно е развалила договора с „Инженеринг за механизация в животновъдството – 2000“ ООД на 23.11.2018 г. с получаване на поканата от 05.11.2018 г. /л. 17 и л. 18 от делото на СГС/. Развалянето на договора е породило своето обратно действие като е заличило основанието за плащане на аванс в размер на 89 500 лв. Следователно е отпаднало основанието, на което тази сума се задържа от ответника и той дължи връщането ѝ на ищцата. Тя от своя страна дължи връщане на полученото във връзка с разваления договор част от оборудване. Предвид получената на 23.11.2018 г. покана за връщане на платената парична сума от 89 500 лв., ответникът е изпаднал в забава на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД. С оглед заявения в исковата молба петитум той дължи обезщетение за забава в размер на 3 654, 58 лв. за периода 23.11.2018 г. – 25.03.2019 г. Размерът на този иск се определя на основание чл. 162 ГПК и с помощта на програма в сайта www.calculator.bg. Акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 3 057, 91 лв. се явява основателна и следва да бъде уважена. Изложеното обосновава извод за наличие на сочените от касатора основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и потвърденото от Апелативен съд С. решение № 260 068/28.09.2020 г. по т. д. 729/2019 г., постановено от Софийски градски съд. Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, спорът трябва да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК като се уважат предявените искове в цялост. При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора се дължат разноски за трите съдебни инстанции, които възлизат на 17 922, 54 лв. по представен пред настоящата инстанция списък. С тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 1, вр. с ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 162/22.03.2021 г. по в. т. д. № 2 562/2020 г. на Апелативен съд С., с което е потвърдено решение № 260 068/28.09.2020 г. по т. д. № 729/2019 г. на Софийски градски съд включително в частта за разноските вместо което постановява ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД „Инженеринг за механизация в животновъдството – 2000“ ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на А. М. Б., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 89 500 лв. – дадена на отпаднало основание по договор от 23.03.2015 г., ведно със законната лихва от 19.04.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 3 057, 91 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 23.11.2018 г. – 25.03.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 17 922, 54 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.