О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр. София, 15.08.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2368 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на насрещните страни против решение № 138/10.07.2020г., поправено с решение № 260044 /08.10.2020г., постановени по в.т.д. № 5/2020г. на Апелативен съд-Варна.
Касаторът [община] атакува въззивното решение в частта, в която, след частична отмяна на решение № 933/28.10.2019г. по т.д. № 1766/2018г. на Окръжен съд–Варна, са уважени исковете по чл.439 ГПК и чл.55 и чл.86 ЗЗД на „В и К - Варна“ ООД за сумата от 6 569,76 лева по издаден в полза на [община] изпълнителен лист № 309 от 02.06.2016г. по т.д. № 1228/13г. на ВОС, ТО, по който е образувано изп. дело № 1396/2016г. по описа на ЧСИ З. Д., с рег. № 808 на КЧСИ, поради погасяване на вземането чрез извънсъдебно прихващане, осъществено с отправено до общината компенсационно изявление с изх. № ВП-1081-1 от 24.06.2016г, като е присъдено и обезщетение за забава върху главницата от 03.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 02.11.2018г., в размер на 554,72 лева.
[община] твърди, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо, съответно неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа, че тази сума не е била събирана от ЧСИ и не е постъпвала в патримониума на общината, за да може да бъде върната. Твърди, че върху посочената сума никога не е било насочвано принудително изпълнение, същата не е била събрана от частния съдебен изпълнител по образуваното изпълнително дело и не е била превеждана по сметка на [община], поради което по отношение на нея иск за защита срещу изпълнението е недопустим, тъй като в обжалваната от общината част от решението се излиза извън обхвата на защитата на иска с правно основание чл.439 ГПК. Сочи се, че още с отговора на исковата молба изрично е заявено, че общината е признала това задължение, поради което то е приспаднато от дълга на „ВиК - Варна“ ООД и спрямо него не са извършвани действия по принудително изпълнение. С писмо от 24.12.2017г. (молба от [община], депозирана по изп. дело № 1396/2016г.) „ВиК - Варна“ ООД изрично е уведомено, че сумите от 6 569,76 лева (разноски) и 145 180,77 лева (платени от ВиК) се признават, поради което се приспадат от общия размер на дълга по изпълнителното дело. Горното е обективирано и в проекта за доклада по делото пред първа инстанция - определение № 1417/15.04.2019г., съответно в окончателния доклад.
Предвид изложеното, общината в приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на предпоставките по чл.280, ал.2, предл. 2 и 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на решението в обжалваната част.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, в писмен отговор, оспорва касационната жалба, като излага подробни доводи, както за липсата на основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение, така и за правилността му.
С касационна жалба ищецът по исковете „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 933/28.10.2019г. по т.д. № 1766/2018г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявените от дружеството обективно кумулативно съединени искове срещу [община], както следва: 1/ установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 289 301,88 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска по т.д. № 1228/2013г. по описа на ВОС - 08.07.2013г. до окончателното плащане на дълга; мораторна лихва върху главницата в размер на 71 353.43 лева за периода от 07.02.2011г. до 30.06.2013г. и 27 464.84 лева - съдебно-деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист № 309 от 02.06.2016г. по т.дело № 1228/2013г. по описа на ВОС, ТО и е образувано изп. дело № 1396/2016г. по описа на ЧСИ № 808 З. Д., поради погасяването им чрез прихващане със сума в общ размер на 330 050,75 лева и чрез плащане на сума в общ размер на 145 180,77 лева, както и че ищецът не дължи на ответника и сума за разноски по изпълнителното производство в размер на 4 846 лева - адвокатско възнаграждение; 2/ осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, т.З ЗЗД за присъждане на сумата от 379 256,93 лева, представляваща получена от ответника сума в резултат на проведено принудително изпълнение по изп. дело № 1396/2016г. по описа на ЧСИ № 808 З. Д., с която той се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното плащане на задължението; 3/ осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 31 394.04 лева - обезщетение за забава на плащането на главницата от 379 256.93 лева, считано от датата на получаването й чрез банков превод по изп. дело № 1396/2016г. от ЧСИ № 808 З. Д. до датата на предявяване на иска в съда и с което дружеството е осъдено да заплати на [община] сторените съдебно-деловодни разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на 790 лева и за юрк. възнаграждение в размер на 450 лева.
Дружеството - касатор поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което моли да бъде отменено. Сочи, че съдът неправилно е приел писмото от 05.01.2018г. като оспорване на изявлението за прихващане изх. № ВП-1081-1 от 24.06.2016г. и че след получаване на компесационното изявление, действията по принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист от 02.06.2016г. са продължени. Твърди, че въззивният съд не е разгледал и обсъдил в решението си представените от общината с допълнителния отговор на исковата молба известия и платежни нареждания: от 10.09.2013г. към фактура от 09.09.2013г., от 01.07.2013г. към фактура от 30.06.2014г., от м.09.2014г. към фактура от 29.08.2014г., от 04.10.2014г. към фактура от 30.09.2014г., от 04.05.2015г. към фактура от 30.04.2015г., от 01.06.2015г. към фактура от 29.05.2015г., от 01.07.2015г. към фактура от 30.06.2015г., от 03.08.2015г. към фактура от 31.07.2015г., от 01.10.2015г. към фактура от 30.09.2015г., от 03.05.2016г. към фактура от 28.04.2016г., в които се съдържат и покани за плащания за процесните фактури, като общината не е оспорила вземанията по тези фактури. На 07.03.2016г. общината е получила от ищеца писмо за потвърждаване на салда към 31.12.2015г. с приложена справка за неплатените фактури по партида № 12858, която съдържа общо 18 броя фактури, идентични с 18 от 22 броя фактури по Приложение № 1 от компенсационното изявление. Въпреки указанията за потвърждаване или оспорване на тези разчети, общината не е възразила и не е оспорила посочените вземания. Касаторът счита, че липсата на противопоставяне от страна на ответника срещу системното активно поведение на ищеца, с което е претендирал плащането на конкретни вземания, води до извода, че е налице признака „ликвидност” по отношение на същите. Поддържа, че от заключението на съдебно-икономическата експертиза е установено, че ответникът е извършвал плащания по част от процесните фактури, в резултат на което ищецът е извършил прихващането с непогасените остатъци по тях, които са по десетте фактури, за които ответникът е представил платежни нареждания с допълнителния отговор на исковата молба. Непогасените остатъци от тях са формирани в резултат от забавеното плащане от страна на общината, поради което е възникнало и задължение за плащане на законна лихва на основание чл.86. ал.1 ЗЗД. При погасяване на вземанията е спазена разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД - първо е погасявана лихвата по вземането и след това главницата. Твърди се, че тези факти не са обсъдени от въззивния съд, въпреки събраните писмени доказателства, които не са оспорени от страните, както и независимо от заключението на експерта, което установява извършените плащания (макар и просрочени) на част от процесните вземания. Същевременно дружеството излага становище, че доброволните плащания на част от вземанията по фактурите, които са включени в приложение № 1 от компенсационното изявление, следва да бъдат разглеждани като извънсъдебни признания за дължимостта им. Също така се поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че по отношение на активното вземане в размер на 201 520,25 лева - за ползвани В и К услуги в имоти - общинска собственост, предоставени за ползване на физически лица (наематели) не е спазена процедурата по събирането й, разписана в подписаните между страните писмени договори, тъй като този извод не съответства на приложимите правни норми. Заявява, че клаузата на чл.11 от договорите, сключени по реда на ЗОП, съответства на разпоредбата на чл.8. ал.9 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ, според която наемателят на водоснабдяван имот може да заплаща В и К услугите от името на наемодателя. Когато наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е наемодателят. Именно в тази хипотеза е ангажирана отговорността на общината-наемодател относно неплатените задължения за ползвани В и К услуги от наемателите на общински жилища. От заключението на вещото лице по СИЕ е установено, че общината е потвърдила съществуването на наемни правоотношения с 56 броя наематели по-малко от тези, посочени в приложение № 2 към компенсационното изявление (на които съответства сума в размер на 6 139,19 лева.). Общината не е оспорила вземането за ползвани В и К услуги в нито един момент преди депозиране на отговора на исковата молба по настоящото дело. Сочи се, че съгласно чл.40. ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ тя е можела да стори това в рамките на 7 дни от изтичане срока за плащане, който е 30-дневен, считано от издаване на фактурата /чл.ЗЗ, ал.2 от ОУ/. От друга страна, дружеството - касатор намира за необоснован извода на съда относно неподлежащия на редукция размер на сумата от 4 846 лева - юрисконсултско възнаграждение, получено от общината в изпълнителния процес по изп. дело № 1396/2016г. по описа на ЧСИ № 808 З. Д.. Счита, че съдът е следвало да съобрази освен уважената част на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД и платената доброволно сума в размер на 145 180.77 лева, с която трябва да бъде намалена сумата по изпълнителния лист, а оттам и размера на юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът по жалбата и по делото, [община], в писмен отговор, оспорва касационната жалба, като излага подробни доводи, както за липсата на основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение, така и за правилността му.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на дружеството са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Към кой момент се преценява наличието на критерия „ликвидност“ по отношение на активното вземане, с което се извършва извънсъдебно прихващане - към момента на изявлението за компенсация или в последващ момент и кой е той, като се има предвид, че правните последици на прихващането настъпват с отправяне на изявлението за прихващане?; Сочи противоречие с: решение № 113 от 09.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 1274/2013г., II г.о. и решение № 35 от 25.07.2017г. на ВКС по т.д. № 3164/2015г., I т.о.; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички доводи и възражения на страните, и да изложи мотиви по тях?; Твърди се несъответствие на въззивния акт с: решение № 127 от 05.04.2011г. на ВКС по гр.д. № 1321/2009г., IV г.о., решение № 802 от 23.02.2011г. на ВКС по гр.д. № 1783/2009г., IV г.о., решение № 257 от 09.07.2012г. на ВКС по гр.д.№ 890/2011г., I г.о., решение № 554 от 08.02.2012г. на ВКС по гр.д. № 1163/2010г., IV г.о. и решение № 186 от 14.01.2016г. на ВКС по гр.д.№ 5980/2014г., I г.о.; 3/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?; Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение? Сочи се противоречие на обжалвания акт с: решение № 24 от 28.01.2010г. на ВКС по гр.д. № 4744/2008г., I г.о., решение № 401 от 11.01.2012г. на ВКС по гр.д. № 1 327/2011г., III г.о., решение № 344 от 21.09.2012г. на ВКС по гр.д. № 862/2011г., IV г.о., решение №287 от 01.02.2017г. на ВКС по гр.д. № 1798/2016г., IV г.о.; 4/ При извънсъдебно прихващане има ли изискване за форма на оспорването на активното вземане от длъжника по него и каква е тя?; Има ли срок на оспорване на това вземане и кой е той?; 5/ Трябва ли прихващащият по чл.103, ал.1 ЗЗД да доказва липсата на оспорване на активното вземане от страна на длъжника по него към момента на отправяне на изявлението за прихващане?“ Позовава се на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси от № 1 до 3 и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси № 4 и 5.
Ответникът по жалбата и по делото, [община], в писмен отговор, оспорва касационната жалба, като излага подробни доводи, както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение в отхвърлителната му част, така и за правилността му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.439, ал.1 ГПК :
Безспорно установено по делото е, че по силата на влязло в сила на 10.05.2016г. решение № 949/08.12.2015г. по т. д. № 1228/2013г. на Окръжен съд-Варна, ищецът е осъден да заплати на [община]: 1/ 289 301,88 лева - дължим остатък от неизплатена част в размер на 449 799 лева от определен за изплащане на съдружници дивидент, начислен от печалба за 2009г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от предявяване на иска - 08.07.2013г. до окончателното плащане на дълга, на основание чл.123 от ТЗ вр. чл.14 от дружествения договор; 2/ сумата от 71 353,43 лева - обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на дивидента за 2009г. за период на забава от 07.02.2011г. до 30.06.2013г. и 3/ сумата от 27 464,84 лева - съдебно-деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Въз основа на това съдебно решение е издаден изпълнителен лист № 309 от 02.06.2016г. по който е образувано изп. дело № 20168080401396 по описа на ЧСИ З. Д., с рег. № 808 на КЧСИ.
Безспорни са и обстоятелствата, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключени между тях договор № Д11-920081142 от 09.09.2011г., договор № Д13001202ВН от 20.12.2013г. и договор № Д16000136ВН от 12.02.2016г., с приложими към тях Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор „В и К - Варна“ ООД, по силата на което „В и К - Варна“ ООД като изпълнител се е задължил да доставя на възложителя [община] питейна вода за питейно-битови и производствени нужди и да отвежда отпадъчните води срещу заплащане.
С твърдение, че възложителят не е изпълнил задължението си за заплащане на предоставените му услуги, ищецът изпратил до общината процесното компенсационно изявление с изх. № ВП-1081-1 от 24.06.2016г., /л.42/, получено от общината на 27.06.2016г., в което, от една страна, признал задълженията си в общ размер на 475 231,52 лева, а от друга страна уведомил общината, че тя има задължения към него в размер на: 1/ 6 569,76 лева, присъдени му разноски по т. д. № 1228/2013г.на ВОС; 2/ 121 960,74 лева, от които 106 421,25 лева - главница и 15 539,49 лева лихва за забавено плащане на главницата по издадени и незаплатени фактури по партидата на общината като платец № 12858 за периода от 30.08.2013г. до 24.06.2016г., както и 3/ 201 520,25 лева, от които 185 359,81 лева - главница и 19 464,27 лева законна лихва за забава по издадени и незаплатени фактури за ползвани В и К услуги в имоти - общинска собственост, предоставени за ползване на физически лица (наематели). Според това изявление общият размер на дължимите на ищеца суми е 330 050,75 лева. На второ място, тъй като, според „В и К - Варна” ООД, посочените вземания са изискуеми, насрещни и ликвидни, дружеството е направило и волеизявление за извънсъдебно прихващане между двете вземания до размера на по-малкото от тях. Останалата дължима сума от 145 180,77 лева е изплатена на общината на 6 поредни месечни вноски, което е установено от приложени по делото преводни нареждания за периода 29.07.2016г.- 06.12.2016г. и от заключението на ССчЕ. Плащанията са признати от общината в отговора на исковата молба и в нарочна молба до ЧСИ З. Д. по изпълнителното дело.
Относно спорния въпрос, дали компенсационното изявление е породило целения с него правопогасяващ ефект, апелативният съд е приел следното:
Сумата от 6 569,76 лева е установена с влязло в сила решение, поради което тази част от активното вземане е счетена за безспорно установена. По отношение на другите две суми - 121 960,74 лева, дължими от общината, като платец № 12858 за предоставените В и К услуги за периода от 30.08.2013г. до 24.06.2016г., и 201 520,25 лева, за ползвани В и К услуги в имоти-общинска собственост, предоставени за ползване от физически лица (наематели), е прието, че е налице противопоставяне на тяхната ликвидност от ответника по иска, както съдебно, така и извънсъдебно. Посочено е, че с писмо от 19.01.2017г. [община] изрично уведомява ЧСИ З. Д., че между нея и длъжника по изпълнението „В и К – Варна“ ООД не е постигнато споразумение по повод направеното компенсационно изявление за прихващане от 24.06.2016г., поради което действията по принудително събиране на вземанията по изп. лист от 02.06.2016г. са продължени. С писмо от 05.01.2018г. до управителя на „В и К – Варна“ ООД [община] отрича ликвидността и изискуемостта на вземанията по компесационното изявление. В писмото е посочено, че към това изявление не са приложени фактури, нито каквито и да било доказателства, които да обосноват дължимост на сумите по т.2 и т.3 от същото, като в общината не е постъпвала информация за такива задължения, както и фактури с искане за плащане, съобразно утвърдената практика за плащане между страните. Съдът се е позовал и на заключението на ССчЕ, прието пред първата инстанция, от което е установено, че в счетоводството на [община] не са извършвани счетоводни записвания за отразяване на компенсационното изявление, като липсва и счетоводно отчитане на твърдените от ищеца задължения. Посочено е, че по отношение на сумата от 201 520,25 лева [община] потвърждава наличието на договорни отношения с наематели на общински жилища за периода от 10.09.2013г.- 23.06.2016г. с 56 лица по-малко, за които ищецът е начислил вземания на стойност 6 139,19 лева. В счетоводството на ответника не се водят задължения към ищеца за ползвани В и К услуги от наемателите, тъй като финансовите отношения с наемателите се осъществяват от районните администрации. При страните липсват писма за потвърждаване на счетоводни салда относно твърдените по компесационното изявление задължения на ищеца. Според вещото лице, за периода от 30.08.2013г. до 31.12.2016г. общината е извършила плащания към ищовото дружество с основание „вода“ в размер на 404 781,82 лева, вкл. сумата от 137 244,80 лева – част от фактурирано задължение, съгласно приложение към компесационното изявление. Съдът е посочил, че доколкото част от твърдяното задължение е заплатено, с тази сума компенсация не би могла да се извърши.
Въззивната инстанция се е позовала и на това, че по отношение на претендираните от „В и К“ оператора вземания не е спазена и процедурата по събирането им, разписана в подписаните между страните писмени договори. Съгласно чл.9 от същите, възложителят е задължен да заплаща дължимата по договора сума за ползваните услуги в срок до 30 дни от датата на фактурирането. За целта изпълнителят издава еднократно за отчетния период известие и фактура за всеки отделен платец, включващи потреблението и му ги изпраща по електронен път. Известието съдържа данни за генерирани фактури в края на всеки месец. След плащането дружеството изпраща фактура – оригинал. Съдът е приел, че твърдението на общината, че не е получила известията и фактурите за претендираните вземания по т.2 и т.3 от компесационното изявление не се опровергава документално.
С оглед гореизложеното, решаващият състав е приел, че компенсационното изявление е породило погасителен ефект единствено по отношение на сумата от 6 569,76 лева - разноски по т. д. № 1228/13г. на ВОС, и е уважил иска за тази сума, предвид извършената компенсация. Намерил е дължимостта на сумите по т.2 и т.З от изявлението за недоказана, тъй като същите са оспорени от [община], както съдебно, така и извънсъдебно, и тяхната дължимост не е установена в хода на процеса. С оглед на това е прието, че същите не се явяват погасени в резултат на извършеното извънсъдебно изявление за прихващане и исковата претенция в тази част е неоснователна.
По отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. З-то ЗЗД:
Осъдителният иск е предявен в условията на евентуалност. Иска се общината да бъде осъдена да заплати на „В и К - Варна“ ООД сумата от общо 379 256,93 лева, получена от ответника в резултат на проведено принудително изпълнение по изп. дело № 1396/16г. на ЧСИ З. Д., с която той се е обогатил за сметка на ищеца, който се е обеднил със същата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 31 394,04 лева, считано от датата на получаването й чрез банков превод по изп. дело № 1396/16г. на ЧСИ З. Д. - 28.12.2017г. до датата на предявяване на иска в съда - 02.11.2018г.
Въззивната инстанция е приела, че от заключението на ССЕ и материалите по изп. дело се установява, че от банковата сметка на ищеца в „ЦКБ“ АД на 28.12.2017г. е постъпил превод по сметка на ЧСИ в размер на 541 086,83 лева, като на 03.01.2018г. като надвнесена е върната сумата от 147 466,42 лева. От сметката на ищеца в „Уникредит Булбанк“ АД са преведени 541 408,28 лева в периода от 29.12.2017г. до 02.01.2018г. вкл., които на 03.01.2018г. са изцяло върнати като надвнесени. На същата дата – 03.01.2018г. съдебният изпълнител е привел по банковата сметка на общината сума в размер на 374 410,93 лева. Съгласно писмото на ЧСИ от 16.01.2018г. /л.128 от изп. дело/, до общината, тази сума включва 47 640,41 лева – част от неолихвено вземане, обезщетение за забава в общ размер на 71 353,43 лева, 289 301,88 лева главница и 37 468,64 лева – законна лихва за забава върху 289 301,88 лева за периода от 08.07.2013г. до 28.12.2017г.
Посочено е, че дължимата сума по изпълнителния лист от 02.06.2016г. е в общ размер на 519 591,15 лева и включва: 289 301,88 лева – главница, 131 471 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 08.07.2013г. до 28.12.2017г., 71 353,43 лева - обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на дивидента за 2009г. за период на забава от 07.02.2011г. до 30.06.2013г. и 27 464,84 лева съдебни разноски.
За да се произнесе, съдът е взел предвид писмо от 24.12.17г. /л. 94 от изп. дело/ до ЧСИ З. Д., с което [община], признавайки заплатената сума от 145 180,77 лева, посочва актуален размер на дълга на длъжника 289 301,88 лева - главница, 47 640,41 лева - остатък от забавено плащане на дивидента за 2009г. и законна лихва върху главницата, считано от 06.12.2016г. /519 591,15 лева - 145 180,77 лева = 374 410,38 лева/. Съобразил е извършеното разпределение на постъпилите суми от 28.12.2017г. по изп. дело /л.96 от изп.дело/, след което предмет на изпълнение е останала неплатена сума от 4 846 лева - разноски по изпълнението, която на 29.12.17г. е преведена на ЧСИ З. Д. /л.98 от изп. дело/.
Въз основа на изложеното, решаващият състав е счел, че от преведената на общината сума недължима, поради извършената извънсъдебна компенсация, се явява само сумата от 6 569,76 лева. Приел е, че същата подлежи на връщане, ведно с обезщетение за забава от датата на извършения превод - 03.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 02.11.2018г., в размер на 554,72 лева.
С оглед на това, че исковата претенция е уважена за минимална сума от 6 569,76 лева, съдът е счел, че заплатеното в изпълнителното производство юрк. възнаграждение от 4 846 лева не подлежи на редукция и исковата претенция за тази сума също е неоснователна.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението, в обжалваната от общината част, не може да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като не са налице наведените предпоставки по чл.280, ал.2, предл. 2 и 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност. На първо място, въпросът, дали сумата от 6 569,76 лева е приспадната от общо дължимата по изпълнителния лист сума при извършеното плащане в полза на общината – взискател по изпълнителното дело, е бил спорен и доколкото разрешаването му е било част от предмета на спора, същият е относим към основателността, а не към допустимостта на исковете. На второ място, въззивната инстанция, въз основа на направените от нея подробни изчисления, е обосновала извода, че при извършеното плащане по изпълнителното дело съдебният изпълнител не е приспаднал погасената чрез прихващане от дружеството сума от 6 569,76 лева, доколкото на общината по изпълнителното дело е разпределена и платена сумата от 374 410,38 лева, представляваща разлика единствено между общата дължима сума от 519 591,15 лева по изпълнителния лист /главница, лихва и разноски по исковото дело/ и извършеното от дружеството доброволно плащане в размер общо на 145 180,77 лева. Ето защо, доколкото при извършеното от съдебния изпълнител плащане, от размера на дължимата по изпълнителния лист сума не е приспадната погасената преди това чрез прихващане сума от 6 569,76 лева, независимо, че погасителният ефект на прихващането е признат от общината, не е налице и поддържаното от нея основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК - очевидна неправилност на решението в обжалваната част.
Касационният контрол не може да бъде допуснат и по жалбата на дружеството – касатор, предвид следното:
Въпроси № 1, 4 и 5 от изложението на дружеството - касатор, свързани с компесаторното изявление на дружеството и последиците от него, не могат сами по себе си да предопределят изхода на делото, тъй като, въпреки че съдът е изложил мотиви относно оспорването на активните вземания, решаващият му извод, който е обусловил крайния изхода на спора, е друг – че активните вземания, предмет на волеизявлението за прихващане, не съществуват. Процесуалните въпроси /№ 2 и 3/ също не могат да предпоставят допускането на касационно обжалване на решението в отхвърлителните части, доколкото съдът, противно на твърдението на касатора, е обсъдил представените фактури и заключението на ССЕ, като е съобразил извършените по тях плащанията /които не са частични/, а по отношение на вземанията за вода на дружеството към ФЛ-наематели е направен извод, че същите не са доказани, а не че общината, в качеството на наемодател, не би отговаряла за задълженията, ако те съществуваха. /с изключение на лицата, за които е установено прекратяване на наемното правоотношение в експертизата/.
Водим от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138/10.07.2020г., поправено с решение № 260044 /08.10.2020г., постановени по в.т.д. № 5/2020г. на Апелативен съд-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |