Р Е Ш Е Н И Е № 265 гр. София,18 юли 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Т.Комов изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева наказателно дело № 781/ 2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346,т.2 от НПК по протест на зам.окръжния прокурор при Окръжна прокуратура - Монтана, против присъда от 11.03.2013 г. по внохд № 23/2013 г. по описа на Окръжния съд в гр.Монтана. В протеста се сочи, че атакуваната оправдателна присъда е постановена в нарушение на закона, но се излагат и съображения за липса на обективен анализ на събраните по делото доказателства т.е. релевират се касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В заключение се отправя искане за отмяна на въззивния акт и ново разглеждане на делото. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият В. З. В. и защитникът му оспорват протеста, като подчертават, че инкриминираната дейност е несъставомерна по повдигнатото обвинение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347,ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр.Лом с присъда от 11.12.2012 г. по нохд № 309/2012 г. признал подсъдимия В. З. В. за виновен в това, че за времето от 24.07.2001 г. до 05.10.2001 г. в гр.Л., област М. при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице – ликвидатор на [фирма], съзнателно сключил девет неизгодни сделки – продажби на дълготрайни и краткотрайни материални активи, в резултат на което произлезли значителни вреди за предприятието в размер на 163 098,61 лева, поради което и на основание чл.220, ал.1 /ред.ДВ, бр.62/97 г./ във вр. с чл. 26,ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил съгласно чл.66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият бил оправдан по обвинението за особено тежък случай по чл. 220, ал.2 от НК. Окръжният съд в гр.Монтана с присъда от 11.03.2013 г. по вход № 23/2013 г. отменил осъдителната част на присъдата по отношение на подсъдимия В. В., признал го за невинен и го оправдал по обвинението по чл.220, ал.1 /ДВ , бр.62/97 г./ във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Касационният протест срещу така постановения въззивен съдебен акт е основателен по следните съображения: Окръжният съд в гр.Монтана постановил новата присъда при съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи пълно, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото, поради което в нарушение на закона счел поведението на подсъдимия В. за несъставомерно по повдигнатото му обвинение. Установената от предходните инстанции фактическа обстановка не показва базисни различия. Прието е, че през 1991 г. била регистрирана държавна фирма ”Р.” със седалище в гр.Б. и предмет на дейност - основен ремонт на селскостопанска техника и производство на резервни части. През 1992 г. фирмата била преобразувана в ЕООД с разширен предмет на дейност и собственик Министерството на земеделието и горите. През 2000 година дружеството било обявено за приватизация с оценка на активите 890 000 лева. Приватизацията не се осъществила. [фирма] приключило 2000 година с печалба в размер на 11 000 лева и с краткотрайни материални активи, изцяло покриващи задълженията му. На 24.01.2001 г. подсъдимият В. станал управител на дружеството по силата на сключен договор с Министерството на земеделието и горите. Два месеца по-късно той изготвил доклад до принципала, в който поискал ликвидация на дружеството. На 30.03.2001 г.министърът на земеделието и горите взел решение да се прекрати дейността на [фирма] при условията на пълна ликвидация. С подсъдимия бил сключен договор за възлагане на ликвидацията със срок за приключването й - 15.10.2001 г. В. подал молба до министерството за разрешение за продажба на материални активи чрез преговори с потенциални купувачи.Само след три дни той получил исканото разрешение. Към този момент по счетоводен баланс задълженията на дружеството възлизали общо на 222 000 лева, а дълготрайните и краткотрайните материални активи – на 570 000 лева. На 21.05.2001 г. и на 22.05.2001 г. в два вестника била публикувана заповед на подсъдимия за продажба на активи на [фирма]. Оферта постъпила само от регистрираното на 16.05.2001 г. дружество [фирма]. Тя била разгледана и одобрена от комисия, председателствана от подсъдимия. На 24.07.2001 г. продажбата била изповядана и [фирма] получило терен от 97 130 кв.м ведно с построените върху него комплексна сграда, сграда пласмент и караулка, сграда кантар, трафопост, сграда-гараж и автомобили, сграда склад двигатели, сграда леярна и чистене на отливки за сумата 67 861 лв. По-късно подсъдимият продал още дълготрайни и краткотрайни материални активи, част от тях без ликвидационна оценка, на същото дружество. Оценката на терена, сградите и част от останалите продадени активи, била извършена от дружеството [фирма]. На 21.03.2003 г. В. В. бил освободен от длъжността ликвидатор на [фирма]. Същата година, на първи декември, той придобил 37 дяла от дружеството купувач по разглежданите сделки - [фирма]. На основата на тези факти въззивният съд направил решаващи за изхода на делото обобщения, което настоящият съд намира за неправилни. Веднага впечатлява некоректният прочит на съдържанието на обвинението по п.4-9 от обвинителния акт. Според въззивния съд неизгодността на посочените в тях сделки е базирана на „ липсата на разрешение на собственика на капитала –Министерството на земеделието и горите” /вж.стр.53 от досието на делото./ Всъщност в обвинителния акт се сочи, че сделките са сключени без да е изготвена ликвидационна оценка т.е релевира се неизгодна цена.Липсата на разрешение от собственика се отнася до други сделки – тези , сключени след заместването на подсъдимия В. от следващия ликвидатор и подсъдим - Методи А.. В израз на превратно тълкуване на доказателствата и пренебрегване на съществена част от тях на стр.54 от делото въззивният съд заявява, че „основният проблем на това наказателно производство е в това , че липсват доказателства за реалната стойност на продадените обекти към момента на тяхната продажба.Експертна оценка, касаеща пазарната стойност на тези дълготрайни материални активи липсва.” След няколко абзаца, на стр.56, въззивният съдебен състав продължава разсъжденията си, вече в светлината на субективната страна на деянието, и приема, че ” аргументирането за неизгодност само с цената е неправилно, а оттам е много трудно да „влезем в съзнанието” на ликвидатора на едно предприятие през 2001 г. и да анализираме всички обстоятелства по начина, по който той ги е анализирал преди 12 години. Неизгодността на сделката е характеристика , която включва много и разнообразни компоненти и е твърде трудно да се прецени от самия договор дали е неизгоден, още по-трудно е да се прави аналогия за неизгодността на една сделка днес с неизгодността на подобна сделка преди десетилетие. Представата за това се формира в съзнанието на личността от обективни критерии, които през годините са силно променени.” Тези пространни цитати са наложителни, тъй като илюстрират неправилния подход на въззивната инстанция при оценката на събрания доказателствен материал. Отправната точка на състава граничи с отказ от правосъдие. Изминалият след инкриминираната дейност продължителен времеви период от не следва да бъде ценен като декриминализиращ фактор в контекста на обилния доказателствен материал. Една сделка е неизгодна, когато е сключена без да е необходима за функциониране на структурата на засегнатата страна и когато нейните клаузи са неизгодни и не водят до постигане на целения икономически ефект. Всички тези обстоятелства са напълно установими с инструментариума на един наказателен процес. Обвинението твърди, че неизгодността е свързана с постигнатата при сделките цена, която обаче е по-ниска от определената от дружеството – оценител пазарна цена при „нормална ликвидация”. В проверяваната присъда многократно се подчертава , че подсъдимият е действал като ликвидатар, обвързан със много кратък срок за ликвидация – само пет месеца.Според въззивната инстанция точно това е подтикнало В. да извърши „бърза ликвидация” вместо да изчака по-продължителен срок за „бавна ликвидация”. Съдът изобщо не е коментирал останалите параметри на сделките, които трудно биха се свързали с търсене на незабавно осребряване на активите на дружеството.При част от продажбите [фирма] е получило едва 20 % от уговорената цена, а плащането на останалите 80% било отложено с шест месеца , т.е след определения срок за приключаване на ликвидацията. В заключението на съдебно-счетоводната експертиза от досъдебното производство е отразено /стр.303, т.1/, че след сключените сделки няма погасяване на публичните задължения и задължения към персонала - обстоятелство, което задължително трябва да бъде анализирано с оглед преследваната цел на ликвидацията – незабавно удовлетворяване на кредиторите. Най-сетне невярно е твърдението на съда, че няма данни за пазарната цена на продадените активи.Основната част от сделките е извършена по ликвидационната оценка, изпълнена от [фирма] - Монтана. Допълнително първата инстанция назначила съдебно-счетоводна експертиза за стойността на предмета на сделките.Ако съдът бе обърнал внимание на данните, съдържащи се в тях, би забелязал, че те формират варианти на пазарна оценка, а т.нар.”бърза ликвидация” визира най-ниската възможна цена за спешно задоволяване на кредиторите като непосредствена икономическа цел. Въззивният съд, макар да е отбелязал, че върху неизгодността на една сделка оказват влияние много фактори , на практика е отказал да съобрази тези от тях, които се съдържат в обвинителния акт и са установени в хода на съдебното дирене.Налице е съществено отклонение от принципните изисквания за разкриване на обективната истина и вземане на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Съдебният състав е проявил избирателност при оценката на доказателствата и е допуснал нарушение на правилата по чл. 13 и чл.14 от НПК, което формира касационното основание на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Основният извод на съда, че инкриминираните сделки са икономически изгодни за дружеството, е опорочен от тези съществени процесуални нарушения, поради което базираната върху него констатация за липсата на значителна вреда и субективна несъставомерност на изследваната дейност на подсъдимия насочва към нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Обжалваната присъда следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане, при което да се отстранят посочените нарушения на процесуалния и материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.4 във вр. с чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда от 11.03.2013 г. по внохд № 23/2013 г. по описа на Окръжния съд в гр.Монтана в частта за подсъдимия В. З. В. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.