РЕШЕНИЕ № 247 София, 04.12.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и четиридесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №919/2014 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№4133/12.4.2013 г., подадена от адв. Д. Д. – особен представител на ответника по исковата молба Р. К. Г. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№4782/25.4.2013 г., подадена от адв. Д. Д. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Л. К. З. и К. К. Г., и двамата от [населено място], против въззивно решение №378/04.3.2013 г. по гр.д.№3407/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, както и насрещна касационна жалба, вх.№6508/10.6.2013 г. от адв. Л. Т. – процесуален представител на ищците С. А. М., М. А. М. и В. С. М., и тримата то [населено място]. С обжалваното решение е отменено решение №2847/26.4.2012 г. по гр.д.№11745/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, І-18 състав, в частта, с която исковете по чл.59 ЗЗД на М. А. М., С. А. М. и В. С. М., срещу Л. Н. З., К. К. Г. и Р. К. Г. са отхвърлени общо за сумата 118862 лева, и всеки от ответниците е осъден да заплати на М. А. М. по 8500 лева, на С. А. М. по 14120,67 лева, и на В. С. М. по 17000 лева. Въззивната инстанция е приела, че исковата молба е формулирана непрецизно и при изложените фактически твърдения за неоснователно обогатяване, искането за солидарно осъждане на ответниците очевидно е н несъответствие с разпоредбата на чл.121 ЗЗД, поради което обезщетението следва да се присъди разделно. По съществото на иска по чл.59 ЗЗД въззивната инстанция е изложила изводи за основателност като е без значение дали ползването е осъществявано лично или чрез другиго. Установено е, че ответниците са отдавали имота под наем през процесния период. Не е зачетено възражението за липса на покана като това е обосновано, че такава се дължи само между съсобственици, а при неоснователно обогатяване, изразяващо в ползване на чужд имот, задължението за заплащане на обезщетение за ползване възниква и без покана. Конкретно присъдените от апелативния съд обезщетения се базират на данните от съдебно-счетоводната експертиза. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за неговата вероятна недопустимост с оглед разглеждането от въззивния съд на непредявен иск. За да се произнесе по поставения въпрос съдът установи следното: М. А. М., С. А. М. и В. С. М., всички от [населено място], са предявили против Л. Н. З., К. К. Г. и Р. К. Г., всички от [населено място], активно и пасивно субективно съединени искове, на обща стойност 102000 лева, предявени като частични искове, за периода от 01.12.2004 г. до 30.11.2009 г. В исковата молба се твърди, че ищците притежават по наследство и реституция, на основание ЗВСВОНИ, подробно описан недвижим имот – апартамент и мазе, в [населено място], който след влизане в сила на решението по реституционното дело се владее от ответниците без правно основание. При разглеждане на спора и двете съдебни инстанции са приели, че исковете е с правно основание чл.59 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че въззивното решение е процесуално допустимо, тъй като в исковата молба твърденията на ищците и техния петитум съответстват на основанието, заложено в правната норма на чл.59 ЗЗД, а именно, че правоотношението възниква не от хипотезите на чл.55 ЗЗД. Поради това исковете са разгледан на предявеното правно основание. Доколкото не е налице и хипотезата на чл.121 ЗЗД, а именно, че “Освен в определените от закона случаи солидарната отговорност между двама и повече длъжници възниква, когато е уговорена” то обезщетението следва да се присъжда разделно. В процесния случай не е налице нито една от двете хипотези на визираната правна норма. В касационната жалба, подадена от адв. Д. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба Р. К. Г., се навеждат оплаквания за процесуална недопустимост на въззивното решение с оглед разпоредбата на чл.121 ЗЗД и непрецизното формулиране на исковата молба, във връзка с тази разпоредба. Сочи се, че въззивната инстанция не се е съобразила с направеното възражение за изтекла погасителна давност. Моли се за уважаване на касационната жалба. В касационната жалба, подадена от адв. Д. Д. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Л. Н. З. и К. К. Г. се навеждат идентични оплаквания, каквито се навеждат и в касационната жалба на първия касационен жалбоподател. В касационната жалба, подадена от адв. Л. Т., се правят оплаквания относно присъдените размери на обезщетенията на тримата ищци, като се иска присъждане на суми над присъдените от въззивната инстанция, съответно за първия ищец до 25500 лева, за втората до 49555,84 лева и за третата до 51000 лева. По касационните жалби са постъпили отговори от съответните ответници по тях. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, взе предвид отговорите по тях, становището на процесуалния представител на ищците, изразено в съдебно заседание и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: С оглед отговора, даден с настоящото решение обжалваното въззивно решение на Софийския апелативен съд е процесуално допустимо. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е стигнала до правилния извод, че след като ответниците по исковата молба са упражнявали фактическа власт върху процесния имот без правно основание те дължат обезщетение по чл.59 ЗЗД. Правилни са изводите, че частичното освобождаване на имота в по-ранен период не ги освобождава от задължението за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване на целия след като не са го предали по надлежния ред. С оглед този решаващ извод правилно САС е приел дължимост на обезщетение до началото на месец февруари 2009 г. Законосъобразен е изводът, че е неоснователен доводът за липсата на покана. Трайната съдебна практика по категоричен начин сочи, че като такава следва да се приеме исковата молба. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда относно размера на търсеното обезщетение. Те са изцяло в съответствие с отговора на поставения въпрос и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, и разделното им присъждане е съобразено с квотите на съсобственост на ищците и съответните припадащи се части на ответниците. Изложеното сочи на неоснователност и на трите касационни жалби, поради което същите следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение- в сила. С оглед направените искания за присъждане на разноски, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че предвид изхода от спора разноските следва да останат в тежест на страните така, както са ги направили. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4, предложение второ от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение въззивно решение №378/04.3.2013 г. по гр.д.№3407/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: