4 Р Е Ш Е Н И Е № 538 гр.София, 19.12.2012г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател:Надежда зекова Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева при секретаря Ю.Г. изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 208/ 2012г. по описа на ВКС. Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 07.10.2011г. по гр.д.№269/2011г. на АС Велико Търново от Н. А. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А. Н., с което е отхвърлен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. К. Г., починал на 11.04.2005г. С определение от 05.10.2012г. ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса относно предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД, с оглед вината на управителя на търговското дружество- ответник, като предпоставка за отговорността по посочената разпоредба. Жалбоподателката – Н. А. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А. Н., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде уважен предявения иск. Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С решение от 31.05.2011г. по гр.д.№929/2010г. ВКС е обезсилил въззивно решение по гр.д.№50/2010г. на АС Велико Търново и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания да даде възможност да се отстранят нередовности на исковата молба като се посочат обстоятелства относно това в какво си изразява виновното поведение на изпълнителя на възложената работа - в случая загиналия пилот, а не на управителя на фирмата, възложител на работата. В изпълнение на дадените указания исковата молба на Н. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А., е била оставена без движение и с молба от 05.07.2011г. е направено уточнение, че пилотът Е. П. е нарушил изискванията на Наредба №6/2001г. за експлоатация на въздухоплавателните средства – допуснал е достъп на хора в самолет, който не е конструиран за превоз на хора. След така направеното уточнение на исковата молба, при новото разглеждане на делото, с обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил искове на Н. А. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. Н. срещу [фирма] за присъждане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от настъпилата смърт на нейния баща А. К. Г.. Установено е по делото, че на 11.04.2006г. бащата на малолетната Н. Г. е загинал в самолетна катастрофа с АН-2, собственост на ответното дружество. Въззвният съд е счел, че при наличие на влязлата в сила присъда, и по-точно постановеното решение от 20.05.2009 г. по нохд №142/2009г. на ВКС, което е признат за невиновен и оправдан П. К. –управител на дружеството, по обвинението му да е причинил смъртта на повече от едно лице – Е. И. и А. Г., следва да се приеме, че след като той няма вина за настъпилия вредоносен резултат спрямо праводателя на ищцата, то отговорност не носи и дружеството, на което той е управител. Приел е, че след като управителят на дружеството възложител на работата -„ К.-ер ” ООД е оправдан от наказателния съд, то няма противоправност на деянието и няма вина за смъртта на праводателя на ищцата от страна на длъжностно лице, при и по повод извършване на работа, възложена от дружеството работа. Допуснато е касационно обжалване по въпроса относно предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД, с оглед преценката за вината на управителя на търговското дружество- ответник, като предпоставка за отговорността по посочената разпоредба. Настоящият състав намира, че в решението е даден отговор на същия в противоречие с практиката на ВКС установено с постановленията № 7/1958г., №7/1959 г., №4/1961 г. и №17/1963 г. на Пленумат на Върховния съд. В същата е прието, че отговорност по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата и когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него, в който случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа. Приема се, че отговорност по чл.49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа и същата не възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения между причинителя и увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали при или по повод изпълнението на възложената работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетение на пострадалите. С оглед на трайно установената практика по приложението на чл.49 ЗЗД Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора. В случая е установено, че пилотът Е. П. е нарушил изискванията на Наредба №6/2001г. за експлоатация на въздухоплавателните средства, като е допуснал достъп на хора в самолет, който не е конструиран за превоз на пътници. Поверяването на причинителя на вредите на вещите, оръдията, оръжията и пр. за извършване на възложената работа само по себе си не е основание за възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД, както правилно е приел в обжалваното решение и въззивният съ, но в случая увреждането с тях е причинено по повод изпълнението на възложената работа от дружеството ответник. Вината следва да се търси не у този, който е възложил работа, а у този, който я изпълнява. Ако последния виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност на възложитнеля на работата е налице, дори и да няма вина на управителя на дружеството възложител за настъпилата вреда. Отговорността па чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия и въззивният съд неправилно е приел, че наличието на вина на другото починало лице при полета – Е. П., който е бил и пилот на самолета, не е предмет на обсъждане в настоящото производство. В случая настоящия състав намира, че следва да се ангажира отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата- [фирма], за причинените виновно от извършителя на възложена от дружеството работа неимуществени вреди на Н. А., наследница на починалия А. Г.. Искът е основателен и следва да бъде уважен, като с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 75 000 лева, тъй като се касае за дете на ниска възраст, което ще израсне без бащина подкрепа, както психологическа, така и във икономическа. При определяне размера на обезщетението, което се дължи на наследницата на починалия настоящият състав намира съща така, че с оглед разпередбата на чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се намали дължимото се обезщетение. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, т.е. от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. В случая пострадалия е съзнавал, че се качва за полет в самолет непригоден за превоз на пътници. Настоящият състав намира степента на неговото съпричиняване в размер на 1/3, поради което размерът на определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде намален с така приетия размер на съпричиняване и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 50 000 лева. Същият дължи с оглед разпоредбата на чл.86 ЗЗД заплащане и на лихва върху така определения размер на обезщетение, считано от извършването на деликта - 11.04.2006г. до окончателното заплащане на сумата. С оглед разпоредбата на чл.80 ГПК на жалбоподателката не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като не е представен списък за направени такива до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в случая до04.12.2012г. Предвид изложените съображения, съдът Р е ш и : О Т М Е Н Я решение от 07.10.2011г. по гр.д.№269/2011г. на АС Велико Търново, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Н. А. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А. Н., сумата 50 000 / петдесет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с лихва, считано от 11.04.2006г. до окончателното заплащане на сумата. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: