О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 98/11.03.2020 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 582 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 4649/ 21.02.2019 г. по ч.гр.д. № 12027/ 2018 г., с което Софийски градски съд е потвърдил отказ от 10.04.2018 г. по гр.д. № 11544/ 2011 г. на Софийски районен съд по молба на Н. П. Р. за издаване на удостоверения по чл. 39 (приложение I и приложение II) и чл. 41, пар. 1 (приложение III) от Регламент (ЕО) 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (Брюксел IIа).
Определението се обжалва от Н. П. Р. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общото и допълнителното) по процесуално-правен въпрос, чието обобщаване в съответствие с т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС се изразява във възможността българският съд да издаде удостоверенията, предвидени в чл. 39 (приложение I и приложение II) и в чл. 41, пар. 1 (приложение III) от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (Брюксел IIа), след като по искане на страната по делото в предходна молба такива удостоверения вече са били издадени? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол извежда с довода, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че въззивният съд в нарушение на закона е потвърдил незаконния отказ на първата инстанция да издаде удостоверенията, предвидени в Регламента.
Настоящият състав намира, че централният предварителен въпрос, по който дължи произнасяне при обсъждане допустимостта на частната жалба, е дали тя е срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд. С обжалваното определение въззивният съд не е потвърдил определение, преграждащо развитието на делото (чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК). Следователно допустимият предмет на частната жалба следва да се обсъди съобразно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Достатъчно е касационният състав да приеме, че с определението въззивният съд е дал разрешение по същество на „друго производство“ по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Отправеното искане с молбата от 21.03.2018 г. е Софийският районен съд да издаде на касатора удостоверенията по чл. 39 (приложение I и приложение II) и по чл. 41 (приложение III) от Регламент 2201/2003 на Съвета. Софийският районен съд е постановил необжалваемо решение № III-90-176/ 14.11.2011 г. по гр.д. № 11 554/ 2011 г. за развод по взаимно съгласие между касатора и бившата му съпруга М. И. Р. и е утвърдил споразумението по чл. 51 СК родителските права на детето от брака Ф. Н. Р. ЕГН [ЕГН] да се упражняват от майката, като бащата да има право да вижда и взема детето всяка последна седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване, две седмици през зимата и две седмици през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката. Молбата от 21.03.2018 г. е обоснована с твърденията, че трите удостоверения са необходими на касатора, тъй като след развода майката и детето са установили обичайното си местопребиваване във Великобритания, т.е. касаторът е твърдял, че поисканите документи (заверен препис от решението и трите удостоверения) са необходими за признаване и допускане до изпълнение на решението на българския съд в друга държава членка на Съюза (глава Трета от Регламент № 2201/2003 на Съвета).
По тази молба Софийският районен съд е постановил отказ.
Отказът е потвърден от Софийски градски съд с обжалваното определение.
В глава Трета на Регламент № 2201/2003 на Съвета са определени условията (предпоставките) за признаване и допускане до изпълнение във Великобритания на влязлото в сила решение, постановено от българския съд. Решението е по брачно дело (за развод – чл. 1 от Регламента), определена е родителската отговорност спрямо детето от прекратения брак (по смисъла на легалното определение по чл. 2, т. 7 от Регламента) - родителските права спрямо детето е възложено на майката и е определено правото на бащата на лични отношения с детето (по смисъла на термина по чл. 2, т. 10 от Регламента). В молбата касаторът твърди, че трансграничният елемент е възникнал след влизането на решението в сила, доколкото бившата му съпруга и детето са установили обичайното си местопребиваване във Великобритания – държава-член на съюза към релевантния момент – 21.03.2018 г. (подадената молба). Регламент № 2201/2003 на Съвета не определя реда (процесуалните правила), по който българският съд следва да снабди страната по делото с удостоверенията по чл. 39 (приложение I и приложение II) и по чл. 41, пар. 2 (приложение III).
Съгласно чл. 19, пар. 2 от Договора за европейски съюз, държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от Правото на Съюза – принцип на процесуалната автономия. Според принципа, всяка държава-членка е длъжна да уреди във вътрешния си правен ред компетентните юрисдикции и да определи процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза. Съгласно чл. 620 ГПК, първоинстанционният съд, разгледал делото, издава по писмена молба на страната удостоверение за признаване или допускане до изпълнението на българско съдебно решение в друга държава членка, когато акт на Европейския съюз изисква това. Така чл. 620 ГПК определя: 1) компетентният орган да издаде удостоверенията по чл. 39 (приложение I и приложение II) и по чл. 41, пар. 2 (приложение III) - първоинстанционният съд и 2) лицето, процесуално легитимирано по молбата за снабдяване с удостоверенията – страната по делото. Регламентът утвърждава типизирани формуляри за удостоверенията, които българският съдът издава, а молбата от 21.03.2018 г. иницира охранително производство. По него българският съд оказва съдействие по упражняването на граждански права, предвидени в Регламента - на признаване и допускане на изпълнението на влязлото в сила решение на територията на друга държава членка на Съюза. Следователно с определението, което се обжалва пред Върховния касационен съд, въззивният съд е потвърдил отказ на първата инстанция за издаване на охранителни актове. Частната касационна жалба е с допустим предмет – аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, а така и ТР № 5/ 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/ 2015 г. ОСГТК на ВКС. Подадена е от процесуално легитимирана страна - касатор е молителят. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост.
За да потвърди отказа на първата инстанция за снабдяване с удостоверенията по чл. 39 (приложение I и приложение II) и по чл. 41, пар. 2 (приложение III) от Регламент № 2201/2003 на Съвета, въззивният съд е приел, че по предходна молба на касатора такива удостоверения вече са били издадени. Намерил е за необходимо в молбата от 21.03.2018 г. той да обоснове искането си с нови (различни) обстоятелства. Следователно повдигнатият процесуално-правен въпрос обуславя определението, а е от значение за точното прилагане на закона (чл. 620 ГПК, вр. глава Трета от Регламент № 2203/ 2001 на Съвета) и за развитието на правото. Налице са условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общото и допълнителното) за допускане на касационния контрол.
По въпроса настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че националният закон допуска възможността страната по делото да се снабди с удостоверенията по чл. 39 (приложение I и приложение II) и по чл. 41, пар. 1 (приложение III) от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (Брюксел IIа), въпреки че по предходна молба такива удостоверения вече са били издадени. Заявяването на нови обстоятелства относно фактите, предмет на удостоверяване от българския съд, не е предпоставка за основателност на молбата. Необходимо е страната да обоснове трансграничния елемент по брачното дело, с което е определена родителската отговорност, включително правото на лични отношения, когато решението не го установява. Мотивите за отговора са следните:
Признаването и допускането до изпълнение на съдебните решения в материята, уредена с Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета, е основано върху принципа на взаимно доверие между държавите членки на Съюза и ограничаване на основанията за непризнаване до необходимия минимум (съображение 21). Предмет на признаване и допускане до изпълнение са решенията (чл. 2, т. 4) и споразуменията (чл. 46) по тези дела.
Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета съдържа две отделни системи от правила за признаване и допускане до изпълнение на съдебните решения. Глава Трета, раздели 1, 2 и 3 установяват общия режим за движение на съдебните решения по тези дела в друга държава член на Съюза, а глава Трета, раздел 4 съдържа две групи решения, които се ползват с привилегирован режим на движение.
Общият ред за признаване и допускане до изпълнение на решенията (глава Трета, раздел 1 – 3) предполага: 1) наличие на правен интерес; 2) копие на изпълняемото решение, отговарящо на изискванията за неговата автентичност (чл. 37, пар. 1); 3) удостоверение по чл. 39 (приложение I) – за брачните дела и (приложение II) – за делата, свързани с родителска отговорност (определящи правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето – чл. 2, т. т. 7, 9 и 10), освен ако съдът прецени, че може да приеме равностоен документ или че разполага с достатъчно информация, включена в съдебното решение или в други представени доказателства (чл. 38); 4) ако съдебното решение е постановено в отсъствието на една от страните, оригинал или заверен препис от документа, удостоверяващ, че на отсъстващата страна е връчен препис от исковата молба или друг документ, имащ същия ефект, или документ, от който е видно, че ответникът е приел решението на съда без възражения (чл. 37, пар. 2) и 5) превод, заверен от правоспособен преводач съгласно правото на една от държавите членки (чл. 38, пар. 1).
С привилегирования режим на признаване и допускане до изпълнение (глава Трета, раздел 4) - без изискване за декларация за изпълняемост по молба на заинтересованата страна - се ползват решенията относно правото на лични отношения и някои решения, които разпореждат връщането на детето по чл. 11, пар. 8 от Регламента (чл. 40, пар. 1). Съгласно чл. 40, пар. 2, достъпът до привилегирован режим на движение на съдебни решения не лишава носителите на родителска отговорност да искат признаване и допускане на изпълнение съгласно общия ред.
За да може решението, с което е определено правото на лични отношения с детето, да се да ползва от облекчения ред за движение, то трябва: 1) да е изпълняемо; 2) да бъде „заверено“ от държавата-членка, където е постановено, чрез удостоверението по чл. 41, пар. 2 (приложение III).
Следователно молбата за издаване на удостоверенията, утвърдени в Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 на Съвета – по чл. 39 (приложение I и приложение II) и чл. 41, пар. 2 (приложение III) - представлява искане от страната по делото българският съд да я снабди със стандартните формуляри, утвърдени в Регламента. Те възпроизвеждат в типизиран вид съдържанието на решение по дело в обхвата на Регламента, респ. удостоверяват или отричат неговата изпълняемост. Издаването им осигурява движението на решението (зачитането на правните му последици) на територията на друга държава членка на Съюза.
Издаването на утвърдения стандартен формуляр за удостоверението по чл. 39 (приложение I) е сред документите, необходими за признаване на решението на територията на друга държава членка на Съюза. Издаването на утвърдените стандартни формуляри за удостоверенията по чл. 39 (приложение II) и по чл. 41, пар. 2 (приложение III) са сред документите, необходими за допускане на решението до изпълнение на територията на друга държава членка на Съюза. Правото на принудително изпълнение на решението по делото за родителска отговорност, респ. за правото на лични отношения, се урежда от националния закон (чл. 44 от Регламента). Следователно изпълняемостта на решението българският съд удостоверява съгласно предвиденото в чл. 405 ГПК, а и в чл. 242 ГПК. Стандартните формуляри за удостоверенията по чл. 39 (приложение II) и по чл. 41, пар. 2 (приложение III) съдържат опции - за удостоверяване на положителното или на отрицателно настъпване на това обстоятелство, а българският съд не следва да откаже издаването им, когато решението не подлежи на принудително изпълнение, а удостоверява отрицателния факт.
При издаване на удостоверението по чл. 41, пар. 2 (приложение III) българският съд е длъжен да провери обстоятелствата по чл. 23 от Регламент (ЕО) 2201/ 2003 на Съвета. Утвърденият стандартен формуляр за това удостоверение (точки 9, 10 и 11) съдържа единствено възможността за удостоверяване на положителното им настъпване (точки 9, 10 и 11). Следователно решенията относно правото на лични отношения с детето българският съд е длъжен да „завери“ чрез съставянето на стандартния формуляр по приложение III към Регламента, след като се увери, че: 1) ако решението е постановено при неявяване на ответника – само ако на лицето, което не се е явило, е бил връчен препис от исковата молба или равностоен документ и по такъв начин, че да му се даде възможност да организира защитата си, освен ако се установи, че това лице и приело решението без възражения; 2) на всички засегнати страни е предоставена възможността да бъдат изслушани и 3) на детето е била предоставена възможността да бъде изслушано, освен ако изслушването се е считало неподходящо при отчитане на неговата или нейната възраст или степен на зрялост.
В обобщение, от националният закон не произтича, а и не може да произтече основание за отказ по молбата на страната по делото да се снабди с удостоверенията, предвидени в глава Трета от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета, когато по същото дело такива удостоверения вече са й били издадени. Правният интерес произтича от легитимацията на страна по дело в обхвата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета. Необходимо е страната да обоснове трансграничния елемент по брачното дело, с което е определена родителската отговорност, включително правото на лични отношения с детето, когато решението не установява този трансграничен елемент. Правно ирелевантни са нуждите, поради които тя заявява искането си повторно. Когато в молбата са засвидетелствани обстоятелства, включени в предмета на онези, които българският съд е длъжен да удостовери в стандартизираните формуляри на приложенията, утвърдени с Регламента, а решението не ги установява или макар да ги установява, са се променили (например адрес на страните по делото и/ или на детето), съдът е длъжен да съобрази удостоверенията съобразно искането на страната (чл. 6, ал. 2 ГПК). При упражняване на своята дейност, българският съд няма правомощието да ги променя (например в удостоверенията да посочи различен адрес на страните или на детето от тези, посочени в молбата). Съответно за основателността на молбата за снабдяване с ново удостоверение не е необходимо страната да заявява нови (различни) обстоятелства.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба основателна. Първостепенният съд е бил длъжен да уважи молбата на касатора от 21.03.2018 г. за снабдяване с удостоверенията по чл. 39 (приложение I и приложение II) и по чл. 41, пар. 2 (приложение III) от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 на Съвета. Касаторът е от страна по делото, а то е включено в обхвата на Регламента. Влязлото в сила решение № III-90-176/ 14.11.2011 г. по гр.д. № 11 554/ 2011 г. на Софийски районен съд е по брачно дело (допуснат е развод на касатора и бившата му съпруга М. И. Р.); определена е родителската отговорност – упражняването на родителските права спрямо детето Ф. Н. Р. е възложено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения. В молбата касаторът е твърдял, че трансграничният елемент възниква след решението – майката и детето са установили обичайно си местопребиваване във Великобритания. Към релевантния момент – 21.03.2018 г. - Великобритания е държава членка на Съюза. Налице са и предпоставките по чл. 23 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003: 1) решението за развод по взаимно съгласие е постановено при личното явяване на страните; 2) била им е предоставена възможност да бъдат изслушани и 3) към 24.10.2011 г. (датата на откритото съдебно заседание, на което делото е обявено за решаване) детето е на три години и девет месеца, т.е. неговото изслушване националният закон третира като неподходящо с оглед възрастта му. Правото на привилегирован режим при изпълнението на решението във Великобритания относно правото на лични отношения не изключва общия ред за допускането му до изпълнение, а с това – и правния интерес от издаване, както на удостоверението по чл. 41, пар. 2 (приложение III), така и на удостоверението по чл. 39 (приложение II) – арг. от чл. 40, пар. 2 от Регламента. Незаконосъобразно първостепенният съд е приел, че удостоверенията по молбата от 21.03.2018 г. може да издаде, само ако касаторът заяви нови (различни) обстоятелства спрямо онези, за които такива удостоверения вече са му били издадени. Касационният съд е длъжен да отмени определение № 4649/ 21.02.2019 г. по ч.гр.д. № 12027/ 2018 г. на Софийски градски съд, с което незаконният отказ на първата инстанция е потвърден. Компетентен да издаде трите удостоверения е Софийски районен съд – арг. от чл. 620 ГПК. При съставянето на стандартните образци, утвърдени с Регламента, първостепенният съд е длъжен да удостовери адреса на Н. П. Р., така както е посочен в молбата от 21.03.2018 г. – [населено място], п.к./№/,[жк], /адрес/.
При тези мотиви, съдътО П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 4649/ 21.02.2019 г. по ч.гр.д. № 12027/ 2018 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 4649/ 21.02.2019 г. по ч.гр.д. № 12027/ 2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърден отказа от 10.04.2018 г. по гр.д. № 11544/ 2011 г. на Софийски районен съд за снабдяване с удостоверенията по чл. 39 (приложение I и приложение II) и по чл. 41, пар. 2 (приложение III) от Регламент 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (Брюксел IIа).
Делото да се изпрати на Софийски районен съд, който е длъжен да издаде трите удостоверения.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |