Р Е Ш Е Н И Е №50176 гр. София, 20.12.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 24 ноември , две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1849/21 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на Т. Ж. А. ЕГН: [ЕГН], К. Ж. А. ЕГН: [ЕГН] и С. И. А. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 9 от 10.05.2021 г. по в.гр.д. №99/2021г. на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260349/23.11.2020 г., постановено по т.д. № 2042/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените от всяка от тях срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева за всяка ищца и законна лихва за забава върху главниците, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие – 16.06.2014г. до окончателното плащане, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на Ж. Й. А. - баща на първите две, съответно – съпруг на последната, настъпила в резултат на ПТП от 16.06. 2014г., по вина на В. Г. В. като водач на МПС със сключен договор за задължителна застраховка „ГО” при ответника и въззивниците са осъдени да заплатят на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1105 лева, като решението е постановено при участието на „ДЗИ Общо застраховане“ АД като трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“. Решението се обжалва и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон . Развити са оплаквания за необоснованост на извода на съда за липса изобщо на виновно поведение на делинквента за настъпване на процесното ПТП, с оглед нарушаване от страна на делинквента, чрез предприетата процесна маневра, на правната уредба в чл.50 от ЗДвП Навеждат се и доводи за липса изобщо на обсъждане на приложението на горецитираната разпоредба от страна на въззивния съд. Претендират се съдебни разноски под формата на възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС при условията на чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв. Оплакванията се подържат в проведеното открито съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба, в отговора на същата, изразява становище за неоснователност. В проведеното открито заседание се позовава на изложеното в отговора на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като взе в предвид оплакванията в КЖ, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: На 16.06.2014г., около 16.30 часа, в [населено място], при кръстовището на [улица]и [улица], в платното в посока центъра на града настъпва ПТП между мотопед Пиаджо Флай 50 и лек автомобил „Пежо Партнер" с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от В. Г. В. , вследствие на което водачът на мотопеда Ж. А. е получил тежки травми и е починал. Причина за смъртта му е тежка комбинирана травма на глава, гърди, представена от тежката контузия на мозъка, мозъчния ствол, развилата се остра кръвоизиливна анемия като е налице пряка пряка причинна връзка между тежките травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и корема и настъпилата смърт, а всяка от тези локализации би могла да обуслови настъпването на смъртния изход. Към момента на произшествието, пострадалият не е притежавал свидетелство за управление на МПС, удостоверяващо правоспособността му като водач на мотопед, като издаденото му такова е било от 1980 г. с изтекъл срок на валидност. Установено също така, с влязлото в сила постановление рег. № 2477/2014г. от 17.03.2017г. на Окръжна прокуратура Варна e, че образуваното наказателно производство за причинена по непредпазливост смърт на мотопедиста, водено срещу неизвестен извършител, за това, че на 16.06.14 г., при управление на л.а. „Пежо Партнер" с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на А. – престъпление по чл.343, ал.1, б.в във вр. чл.342, ал.1 от НК, е прекратено, поради липса на извършено престъпление. Лекият автомобил „Пежо Партнер" с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от В. е бил валидно застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника ЗАД „А.“ [населено място], съгласно действаща към датата на събитието (срок на действие от 31.12.2013г. до 30.12.2014г.) застрахователна полица №11113003093429. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно автотехническа експретиза с допълнителното заключение към него въз основа на всички доказателства по делото, в т.ч. свидетелски показания, огледен протокол към приложеното ДП № 193/2014г., от снимков албум на обработен за автентичност видео запис и изведени снимкови кадри, според съда, се установявало, че мотопедът „Пиаджо Флай 50" с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от загиналия, се е движил със скорост над 40 км/ч по път с предимство по @@20@ [населено място], в права посока към центъра на града, в дясна лента от две съпосочни ленти (от общо четири ленти за движение, от които лява и дясна крайни за извършване на маневри и средни две съпосочни за движение в права посока). Кръстовището към момента на ПТП е било регулирано с вертикална и хоризонтална пасивна маркировка. Преди кръстовището мотопедът се е изравнил и застигнал последователно два автомобила, разположени един след друг в лявата лента за направо в посока центъра на града , в ляво от заеманата от мотопеда лента. Към момента на приближаване на кръстовището, в лява лента за ляв завой е имало тъмен на цвят автомобил, зад който на около една дължина на автомобил е имало автомобил светъл на цвят тип „комби“ като в дясно и назад от него на около една дължина на автомобил е бил разположен в дясната съседна лента за направо мотоциклета. Пред автомобила за ляв завой в началото на кръстовището в посока центъра на града, със средна странична част спрямо разделителната линия между насрещните платна на булеварда е бил разположен и управлявания от В. лек автомобил „Пежо Партнер“, бял на цвят. Този автомобил е заемал лявата лента за ляв завой в посока центъра когато мотопедът е бил на около 35-45 м. преди кръстовището. Преди навлизането на мотопеда в кръстовището двата автомобила в лява от него лента са били спрели един зад друг, а л.а. „Пежо Партнер“ е бил изцяло разположен пред лява лента за ляв завой и предна част пред двата спрели, за да го пропуснат автомобили. Мотопедът се е движил по път с предимство, а автомобилите са навлизали в кръстовището след знак Стоп/Пресичане път с предимство. Мотопедистът преминал пешеходната пътека преди кръстовището и навлязъл в него без да намали скоростта си на движение, въпреки спрелите в двете ленти до него автомобили (за ляв завой и лява съпосочна направо), заради преминаващи пешеходци. В кръстовището мотопедът се ударил с предна част в предна дясна част на л.а. „Пежо Партнер", който по това време извършвал маневра по навлизане в кръстовището от [улица](след като вече е бил пресякъл срещуположното платно за движение и е бил спрял за изчакване), в ляво от посоката на движение на мотопеда със скорост от около 16 км/ч. Ударът е бил в предна дясна част на предна броня без видими деформации – еластичен удар, а на мотопеда - в предна лява странична част, засягащ коша му. Последвал е и страничен удар на тялото на мотопедиста спрямо странична задна лява част на л.а. „Фолксваген Биитъл" с рег. [рег.номер на МПС] (в заден ляв калник и разположеното над него странично ляво задно стъкло), управляван от друг водач, който е извършвал маневра по преминаване на същото кръстовище, но от [улица]от дясно на ляво спрямо посоката на движение на мотопеда. Мотопедът се е установил в спряло положение зад предно ляво колело на л.а. „Фолксваген Голф 3" с рег. [рег.номер на МПС] ., който изчаквал за включване в платното на булеварда в посока центъра на града при ускорителната пътна лента в дясно от платното на [улица]. Вследствие травмите от удара, Ж. А. е починал. Според вещото лице, л.а. Пежо Партнер е потеглил от началото на осевата линия преди лявата лента, а началната точка на навлизането му в кръстовището е била осевата линия между срещуположните платна на булеварда, препречвайки частично половината от ширината на лява лента за извършване на ляв завой, като е извършил потегляне и спиране в рамките на 7.5 метра до точката на ПТП, при достигната скорост на движение от около 16 км/ч., с опасна зона при тази скорост от 7.6 метра и време за реакция – около 1.7 сек. Според вещото лице, непосредствено след предприемане на потегляне, водачът на автомобила е забелязал мотопеда (независимо, че мотоциклетът е бил разположен диагонално на погледа на водача спрямо разположените в ляво от мотопеда два автомобила) и своевременно е реагирал чрез аварийно спиране. Т.е. отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента, в който водачът му е имал видимост към мотоциклета е около 7.6 метра, и това е около средата на пътната лента за ляв завой, където водачът на л.а. е получил видимост спрямо предната част на пропускащия го автомобил и когато е осъществена и реакцията за спиране. Преди произшествието, мотопедът не е имал никаква спирачна активност, а предвид че автомобилът „Пежо Партнер“ е бил напречно на оста на движението му с дължина на тавана от 3 метра и е бил по-висок с около 25-30 см от останалите автомобили, той е бил ясно различим над таваните на останалите автомобили, поради което и водачът на мотопеда е имал възможност да го забележи и да ограничи скоростта си на движение при навлизане в кръстовището. И двата автомобила, в които се е блъснал пострадалият, са предприели пресичане на ширината на четирилентовото пътно платно при увереност за спиране на движението поради пропускане на пешеходци и само водачът на л.а. „Пежо Партнер“ е имал реакция към мотопеда. Според експерта, от техническа гледна точка водачът на мотоциклета е имал възможност да редуцира скоростта си на движение към началото на опасната ситуация или да извърши аварийна маневра, избягвайки и двата автомобила, а водачът на л.а.„Пежо Партнер", при избраното поведение на движение и скорост е нямал техническа възможност да предотврати ПТП-то – намирал се е в спряло положение към момента на удара. Ударът е бил предотвратим от страна на водача на л.а. „Пежо Партнер“ в случай, че е започнал преминаване на всяка една ширина на пътна лента след получаване на видимост спрямо намиращите се в нея МПС или при скорост по-ниска от 16 км.ч. Съдът е кредитирал и показанията на свидетеля В. – водач на лекия автомобил „Пежо Партнер“за навлизане в кръстовището, след спиране на знак Стоп, за пресичане на пътните ленти в посока изхода на града и спиране на осевата линия между двете ленти, за поетапно навлизане в тази част на кръстовището след осигуряване на видимост и изчакване на движещите се по пътя с предимство в посока центъра МПС и след спирането им пред пешеходната пътека, заради преминаващи пешеходци, както и за незабавно спиране след възприемане на приближаващия се мотопедист, които показания кореспондират с писмените доказателства по делото и обсъдените от вещото лице такива, събрани по досъдебното производство и се покриват с изнесеното от експерта по СТЕ. Въззивният състав е счел, че от съвкупната оценка на доказателствения материал се налага извода, че водачът на лекия автомобил „Пежо Партнер“ след спиране на знак Стоп/Пресичане път с предимство и пресичане на пътното платно в едната посока е спрял на осевата линия между срещуположните платна на булеварда, препречвайки частично половината от ширината на лява лента за извършване на ляв завой на кръстовището и е предприел потегляне при спрели, заради осигуряващи предимство за преминаване на пешеходци, автомобили в насрещното платно. Потеглил е с ниска скорост и е спрял незабавно, след като при поетапното преминаване на всяка лента е възприел мотопедиста. От друга страна, мотопедистът е имал видимост към вече навлезлите в кръстовището МПС, включително и към л.а. „Пежо Партнер“, но е продължил да се движи със скорост над 40 км.ч., без да съобрази безопасната такава с оглед намаляване и спиране и без да спре пред пешеходната пътека, по която в този момент са пресичали пешеходци /арг. от чл.47 от ЗДвП/, обосновали и спирането на автомобилите, движещи се в посока центъра и предпоставили предприемането на маневрата за пресичане на пътя с предимство от водача на л.а. „Пежо Партнер“. Ето защо, според съда , водачът на л.а. „Пежо Партнер“ не е нарушил правилата за движение по пътищата , поведението му не е било противоправно и не е причинило смъртта на мотопедиста. Следователно не са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на водача на автомобила по чл. 45 от ЗЗД, а поради функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите – и на ответника - застраховател по иска по чл. 266 от КЗ (отм.) е заключил въззивният съд. С определение № 383 от 24.06.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по обобщения правен въпрос за приложението на чл.50 ал.1 ЗДвП във връзка с дължимото поведение на водач на МПС, който се движи на път без предимство при навлизане в кръстовище за пресичане на път с предимство и следва ли съдът при прилагане на цитираната разпоредба на закона да извърши преценка на за правомерност в действията на всеки един участник в ПТП за проверка за съответствие с решения на ВКС по чл.290 ГПК. По отговора на правния въпрос : Съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК:напр. Р №343/30.09.2011 г. по гр.д. № 1260/2010 г. на ВКС, 4 гр.отд. и Р №51/29.06.2020 г. по т.д. № 613/19 на ВКС, Първо т.о. следва да извърши преценка за правомерността на действията на всички участници в ПТП и на причинната връзка между техните действия и настъпването на непозволеното увреждане. Настоящият състав споделя напълно приетото в цитираната практика на ВКС. Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт: За да изключи изцяло отговорността на ответника, съответно на лицето, чиято ГО на водач на МПС е била застрахована при последния, за нанесените от него вреди на ищците от смъртта на пострадалия, съдът се е позовал на това, че от гореописаното поведение на водача на л.а. „Пежо Партнер“ не се установява да е нарушил правилата за движение по пътищата, т.е. поведението му не е било противоправно. От друга страна, мотопедистът е имал видимост към вече навлезлите в кръстовището МПС, включително и към л.а. „Пежо Партнер“, но е продължил да се движи със скорост над 40 км.ч., без да съобрази безопасната такава, с оглед намаляване и спиране и без да спре пред пешеходната пътека, по която в този момент са пресичали пешеходци. В случая, според настоящия състав на ВКС, Първо т.о., така направените изводи на въззивния съд, се явяват необосновани и в нарушение на материалния закон-чл. 50 ал.1 и чл.50а от ЗДвП. Съгласно първата от тези законови разпоредби, на кръстовище, на което единият от пътищата е означен като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, нещо което не се установява водачът на л.а. „Пежо Партнер да е спазил. Напротив-същият е навлязъл в кръстовището и е спрял на осевата линия между срещуположните платна на булеварда, препречвайки частично половината от ширината на лява лента за извършване на ляв завой на кръстовището и е предприел потегляне при спрели, заради осигуряващи предимство за преминаване на пешеходци, автомобили в насрещното платно. Разпоредбата на чл.50а ЗДвП изрично забранява навлизането в кръстовище , дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. Тълкувайки съдържанието на последната разпоредба с аргумент на по-силното основание , това се отнася още повече за кръстовище без светлинна регулация и то за МПС , което навлиза в кръстовището движейки се от път без предимство. Следователно, изводите за липса в поведението на водача на л.а. „Пежо Партнер“ на елементите от състава на хипотезата в правната норма на чл.45 ЗЗД, противоправност и причинна връзка с настъпването на вредите от процесното ПТП се явяват произволни и необосновани и противоречат и на цитираните повелителни законови норми в съответните цитирани разпоредби на ЗДвП. По отношение на възраженията в отговора на ИМ от страна на ответника застраховател, относно поведението на самия пострадал като такова , с което е допринесъл за настъпването на вредите от настоящото ПТП, то същото се явява основателно. От заключението на СТЕ относно механизма на ПТП се установява, че пострадалият мотопедист е имал видимост към вече навлезлите в кръстовището МПС, включително и към л.а. „Пежо Партнер“, но е продължил да се движи със скорост над 40 км.ч., без да съобрази безопасната такава, с оглед намаляване и спиране, и независимо от това, че останалите МПС, движещи се успоредно на мотопедиста по път с предимство, са били вече спрели, за да пропуснат преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, с което според в.л. пострадалият е съдействал за настъпването на удара с л.а. „Пежо Партнер“. Поведението на същия, макар и навлизащ с предимство в кръстовището, се явява в грубо нарушение с нормата на чл.20 ал.2 , изреч. последно от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и е съдействало значително за настъпването на вредоносния реултат. При това положение настоящият състав на ВКС, Първо т.о. счита, че е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД в обем на 50 на сто за настъпването на процесното ПТП и неговите последици-смъртта на бащата на ищците Т. А. и К. А., съответно-съпруг на ищцата С. А.. Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди , същото следва да се определи в общопретендираните размери от по 100 000 лева за всеки ищец, с оглед данни за тежкото преживяване от страна на ищците на загубата на техния баща, съответно-съпруг на възраст 61 години към датата на ПТП. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите - Кръстинка К. К., майка на ищцата С. А. и баба на Т. А. и К. А. и А. Д. В., от които се установява, че след смъртта на Ж. ищците се преместили да живеят в дома на св.К. в кв.А. в [населено място]. Преди да почине, А. се грижел за семейството си; водел ги на кино и на екскурзии. Бил е таксиметров шофьор, а по-късно работел като професионален шофьор на пристанището. Смъртта му отключила много болести на съпругата и децата му. Съпругата му била на легло, не можела да спи и да се храни; викала истерично. Т. всеки ден плачела; щитовидната й жлеза и много органи се повредили от „мисли, рев, лишения.“ К. живеела в социален дом в [населено място], Карнобатско. Св. В. познавал ищците от 2005г.; бил съученик с Т.. Двамата имали желание да живеят заедно, но поради смъртта на баща й, това не се осъществило. Бащата се грижел са семейството. Според него, преживялата съпруга е с влошено здравословно състояние и не работи, а в резултат на инцидента заболяването се задълбочило и изисквало денонощни грижи от страна на Т. и баба й. Ищцата К. също била болна, поради което е настанена в дом. Ищцата Т. А. страдала отдавна от псориазис. Преди смъртта на баща си била по-пълна, но след инцидента отслабнала много, тъй като преживявала загубата тежко. С оглед приетата за доказана хипотеза на мл.51 ал.2 ЗЗД и направеното възражение от ответника в тази насока, така определеният размер на обезщетението за всяка една от ищците от по 100 000 лева, следва да се редуцира с 50 %, като на всяка се присъди сумата от по 50 000 лева. Върху така определения размер на обезщетението се дължи и законната лихва от 16.06.2014 г., до окончателното плащане на същото. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени частично в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като уважи исковете до размера на горните суми. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС, съобразно уважената от ВКС част от исковете, т.е.-в размер на 3 000 лева, както и сумата от по 1765 лева- възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от адв. Й. в производството пред всяка една от трите инстанции, на всеки един от тримата касатори-ищци или по 5295 лева пред всяка една от трите инстанции , съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията към датата на сключване на договорите за проц. представителство/, съобразено с уважената от настоящата инстанция част от иска съотнесена към обжалваемия интерес или в общ размер на 15 885 лева. В полза на ответника по КЖ се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП. Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №9 от 10.05.2021 г. по в.гр.д. №99/2021г. на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260349/23.11.2020 г., постановено по т.д. № 2042/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените от всяка от ищците Т. Ж. А. ЕГН: [ЕГН], К. Ж. А. ЕГН: [ЕГН] и С. И. А. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на в частта за разликата между 50 000 лева и 100 000 лева за всяка ищца , както и в съответната част относно присъдените разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати на Т. Ж. А. ЕГН: [ЕГН] сумата от 50 000 -петдесет хиляди лева, ведно със законната лихва от 16.06.2014 г. до окончателното плащане на обезщетението. ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати на К. Ж. А. ЕГН: [ЕГН] сумата от 50 000 -петдесет хиляди лева , ведно със законната лихва от 16.06.2014 г. до окончателното плащане на обезщетението. ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати на С. И. А. ЕГН: [ЕГН] сумата от 50 000 -петдесет хиляди лева , ведно със законната лихва от 16.06.2014 г. до окончателното плащане на обезщетението. ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД-София ЕИК[ЕИК], съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати на адв.Е. Д. Й. от САК сумата от 15 885 лева /общо/- възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на тримата ищци в производството пред трите съдебни инстанции, съобразено с уважената от настоящата инстанция част от иска съотнесена към обжалваемия интерес. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Т. Ж. А. ЕГН: [ЕГН], К. Ж. А. ЕГН: [ЕГН] и С. И. А. ЕГН: [ЕГН] да заплатят на „А.“ АД-София ЕИК[ЕИК], трите общо юрисконсултско възнаграждение в размер на 300-триста лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП. ОСЪЖДА „А.“ АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати държавна такса в размер на 3000 лева по сметка на ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.