4 Р Е Ш Е Н И Е №142 Гр.София, 24.01.2012г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 910 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 230/15.05.2010г., постановено по в.гр.д.№ 143/10г. от Плевенския окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 2159/14.12.2009г. по гр.д.№ 1514/09г. на Плевенския районен съд за отхвърляне на иска на касатора против , [населено място] и за заплащане на сумата от 15392.05 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на закона и моли за неговата отмяна. Ответниците не вземат становище по жалбата. С определение № 393/01.06.2011г. по т.д.№ 910/10г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса за тълкуване на нормата на чл.55, ал.3, т.2 ЗЗО във връзка с чл.14, ал.2 ЗНА, а именно: ако законовата разпоредба няма обратно действие, с такова действие може ли да се ползва и приетият въз основа на нея подзаконов нормативен акт. Производството е образувано по иск на [фирма] за заплащане на сума, представляваща дължима стойност на извънболнична специализирана медицинска помощ за периода първо и второ тримесечие на 2008г. Твърди, че с Р. – П., клон на НЗОК е сключил договор на 28.03.2008г. на основание чл.59, ал.1 от Закона за здравното осигуряване и в съответствие с решение № РД- УС-04-127/27.12.2007г. на УС на и действащите разпоредби на Националния рамков договор 2006г. Претендираните суми представлявали плащания въз основа на констатирани от Р. надвишения на възложените регулативни стандарти, определени въз основа на решението от 27.12.2007г., което е обявено за нищожно съгласно решение № 13623/10.12.2008г. по адм.д.№ 10382/2008г. на ВАС. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът за връщане на платените от ищеца суми за констатирани нарушения на регулативните стандарти за първо и второ тримесечие на 2008г. е неоснователен, тъй като е спазена процедурата за определянето им. Изложени са съображения, че някои от текстовете на решение на УС на НЗОК от 27.12.2007г., въз основа на което е сключен индивидуалния договор, са обявени за нищожни с решение на Върховния административен съд, но с решение на УС от 20.01.2009г., по повод на решението на ВАС, е запълнена празнотата на обявените за нищожни текстове, считано от 01.01.2008г. Разпоредбите на двете решения били идентични, поради което е налице нарушение на регулативните стандарти. По поставения правен въпрос съставът на ВКС, ТК, І отд. намира следното: Съгласно решение № 13623/10.12.2008г. по адм.д.№ 10382/2008г. на ВАС са обявени за нищожни текстове от решение № РД- УС-04-127/27.12.2007г. на УС на , включително т.173, определяща регулативните стандарти. Нищожността е обявена поради липсата на материална компетентност на УС на да определя условия, заместващи Националния рамков договор и издавани съгласно чл.55, ал.3, т.2 ЗЗО. Разпоредбата на чл.55, ал.3, т.2 ЗЗО е предвиждала в случай, че не са постигне съгласие при договаряне на Н. до 22 декември на текущата година, от 1 януари на следващата година да действат определените от УС на условия, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по ал.2, т.2 и 4. Тази норма към 27.12.2007г. е обявена за противоконституционна с Решение на КС, обнародвано в ДВ бр.26/2007г. При редакцията, изменена с ДВ бр.113/28.12.2007г., в случай, че Н. не бъде сключен при условията и в сроковете, определени в закона, считано от 1 януари на съответната година, да се прилагат определението от УС на условия по ал.2, т.2, 4, 6 и 7. Върховният административен съд е обявил нищожността на решението на УС от 27.12.2007г., представляващо подзаконов нормативен акт, предвид на обстоятелството, че при вземането на това решение нормата на чл.55, ал.3, т.2 ЗЗО в посочената редакция до 28.12.2007г. не е била част от действащото право и не е съществувала разпоредба, предоставяща права на УС да определя условия по закона, ако няма сключен Н.. След обявяване на нищожността на решението от 27.12.2007г. с решение № РД-УС-04-17/20.01.2009г. УС на е определил условията по чл.55, ал.2, т.1, 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, в частност е заместил Н. за регулативните стандарти, какъвто не е бил сключен. На решението е придадено обратно действие, считано от 01.01.2008г. Решението на УС на от 20.01.1009г. е прието съгласно чл.55, ал.3, т.2 ЗЗО - редакция с изменението с ДВ бр.113/28.12.2007г. Изменението на закона, предоставящ възможност условията по чл.55, ал.2, т.1, 2, 4, 6 и 7 ЗЗО да се определят от УС на е направено с П..15, т.6 на Закона за бюджета на НЗОК за 2008г., който влиза в сила от 01.12.2007г., съгласно П..18 на същия закон. По силата на чл.14, ал.2 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден. Решението от 20.01.2009г. на УС на НЗОК е издадено на основание чл.55, ал.3, т.2 ЗЗО, поради което на същото може да бъде придадена обратна сила. По тези съображения на поставения правен въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК ВКС отговаря в следния смисъл: Придаденото обратно действие на подзаконовия нормативен акт – Решение РД-УС-04-17/20.01.2009г. УС на , считано от 01.01.2008г., е в съответствие с нормата на чл.14, ал.2 ЗНА, тъй като актът е издаден на основание чл.55, ал.3, т.2 ЗЗО, на която е придадено обратно действие съгласно П..18 от Закона за бюджета на НЗОК за 2008г. По основателността на касационната жалба. С оглед на отговора на поставения правен въпрос изводите на въззивния съд, че за констатираните нарушения на регулативните стандарти за първо и второ тримесечие на 2008г. е спазена процедурата за определянето им, е правилен. Съображенията, че след обявяване на нищожността на решението на УС на НЗОК от 27.12.2007г., въз основа на което е сключен индивидуалния договор, с решението на УС на от 20.01.2009г.е запълнена празнотата на обявените за нищожни текстове с идентични разпоредби относно регулативните стандарти, са в съответствие със закона. Придаденото обратно действие на решението урежда отношенията между страните, поради което заплатените от ищеца суми са определени съгласно уговорката между страните. Не са налице основанията по чл.281, т.3 ГПК, като въззивното решение следва да се остави в сила съгласно чл.293, ал.1 ГПК. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230/15.05.2010г., постановено по в.гр.д.№ 143/10г. от Плевенския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.