Ключови фрази
Неустойка * конверсия * договор за аренда * договор за наем


Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
София, 19.11. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение отделение, в съдебно заседание на 21.09.2010 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева

при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 889 /2009 година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Я. С. от гр.Т. против въззивното решение на Т. окръжен съд № 65 от 30.04.2009 год., по в.гр.д.№ 90/2009 год., в частта, в която е потвърдено решението на Т. районен съд № 557/ 16. 01. 2009 год., по гр.д.№ 1006/2008 год. и е осъден касатора в качеството му на ответник по предявения от ППТК”Б.-93”, гр.Т. иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД да заплати сумата 887.42 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по сключен между страните на 23.04.2004 год. договор за наем на земеделска земя № 359, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба- 10.09.2008 год. до окончателното и изплащане.
Със същото решение, което не е предмет на подадената касационна жалба, въззивната инстанция е обезсилила горепосочения съдебен акт на Т. в частта му, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 1 234.07 лв. до претендираната такава от 1240 лв., прекратявайки производството по делото в тази му част.
В останалата част, в която предявеният срещу касатора иск по чл.92, ал.1 ЗЗД е уважен за разликата над сумата 887.42 лв. 887.42 лв. до 1234.07 лв., т.е за сумата от 346.65 лв. исковата претенция е приета за неоснователна и е отхвърлена по реда на чл. 271, ал.1 ГПК.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, като касаторът излага подробни съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което и на основание чл.281, т.3 ГПК иска неговата отмяна.
Възразява и срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че при неспазване на предвидената в чл.3, ал.1 от Закона за арендата в земеделието / ДВ бр.82/96 год./ форма, сключеният между страните договор за аренда на земеделска земя има действие на договор за наем и по силата на принципа за конверсия на нищожните сделки изпълнението на поетите от съконтрахентите права и задължения, вкл. неустоечната клауза, следва да се преценяват с оглед законовото правило на чл.228 и сл. ЗЗД.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Касационното обжалване на въззивния съдебен акт на Т., в посочената в касационната жалба негова част е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК с определение на второ търговско отделение на ВКС № 317 от 01.06.2010 год., постановено по горепосоченото дело.
Прието е, че общият обжалваем интерес пред въззивния съд по предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, с оглед въведеното възражение за нищожност е над 1000 лева, поради което обжалваният съдебен акт не попада в изключението по чл.280, ал.2 ГПК, а обусловилите крайния правен изход от спора въпроси на материалното право - за наличие на правна възможност при действието на специален Закон за арендата в земеделието да бъде сключен договор за ползване на земеделска земя срещу заплащане, подчинен на общите правила за наемния договор по ЗЗД и при недействителност на договора за аренда на земеделска земя, поради липса на изискуемата се от чл.3, ал.1 ЗАЗ форма, да бъде допусната конверсията му в договор за наем, когато притежава съществените признаци на последния, установени в чл.228 и сл. ЗЗД, поради отсъствие на трайна съдебна практика и сравнително новата законова регламентация, се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
За да потвърди първоинстанционния съдебен акт в неговата осъдителна част по предявения иск с право основание чл.92, ал.1 ЗЗД въззивният съд е счел за доказано неизпълнението на поетото от ответника, като арендодател задължение по т.8 от сключения между страните договор за наем / аренда/ на земеделска земя № 359 от 23.04.2007 год. - да предостави възмездно на ищцовата кооперативна организация П. ”Б.”, гр. Т. за срок от седем стопански години безпрепятственото ползване на две ниви, всяка от които по 6.933 дка, находящи се в землището на кв. Б., гр.Т., поради което са налице предпоставките на закона за ангажиране договорната му отговорност за обезвреда до размера на присъдената сума, съобразно неустоечната клауза на т.7.2 от договора.
При изграждане на крайния си правен извод за дължимост на претендираната неустойка Т.т окръжен съд е преценил като неоснователно въведеното от ответника правопогасяващо възражение за нищожност на процесния договор, поради неспазване на изискуемата се от Закона за арендата в земеделието форма за неговото сключване.
Приел е, че доколкото в титулната част на същия се съдържа изрично позоваване от страна на съконтрахентите на законовото правило на чл.228 ЗЗД, то възникналото помежду им по общо тяхно съгласие правоотношение е породено от договор за наем, който по определение на закона е неформален и целените с него правни последици са настъпили.
Същевременно, според изложеното в тази вр. в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, дори и в случая да се касае до недействителен по см. на чл.26, ал.2 ЗЗД аренден договор поради липса на изискуемата се от чл.3, ал.1 ЗАЗ форма, то обстоятелството, че процесната сделка съдържа всички задължителни реквизити на наемния договор по ЗЗД, налага по принципа за конверсия на нищожните сделки, последиците от длъжниковото неизпълнение да бъдат уредени въз основа на възникналото наемно правоотношение.
По отношение на останалите правопогасяващи възражения, въведени от ответника и свързани с липсата на изразено от съпругата му съгласие за сделката и със сключването и при грешка и измама, решаващият съд е изложил подробни съждения за неоснователността им, позовавайки се от една страна на личния характер на възражението по чл.22, ал.3 СК/ отм./, във вр. с чл.229, ал.2 ЗЗД и установения от законодателя срок, в който същото може да бъде надлежно упражнено, а от друга на отсъствието на ангажирани по делото доказателства за твърдяните пороци, обуславящи приложението на чл.28 ЗЗД и чл.29 ЗЗД.
Решението, в частта му, предмет на касационната жалба е неправилно.
Необосновано и в нарушение на закона въззивният съд е възприел за неоснователно въведеното от ответника правопогасяващо възражение за нищожност на процесния аренден договор.
По делото е безспорно установено, че сключеният между страните договор № 359/ 23.04.2004 год., наименован „за наем/аренда/ на земеделска земя”, по силата на който ответникът С. е предоставил на ищцовата кооперативна организация за срок от седем стопански години възмездното и безпрепятствено ползване на собствената си земеделска земя, описана в същия не отговоря на императивно изискване на чл.3, ал.1 ЗАЗ за форма , в която трябва да е съставен, тъй като липсва нотариална заверка на подписите на съконтрахентите.
Следователно въведената от законодателя форма на арендния договор се явява условие за действителността му, поради което при отсъствието и - задължителен елемент от фактическия му състав, същият е нищожен по арг. от чл.26, ал.2 ЗЗД и в тази насока изводите на въззивния съд са правилни.
Лишено от основание в закона, обаче, се явява възприетото в обжалвания съдебен акт разрешение, според което в резултат на конверсия на нищожния аренден договор, сделката би била действителна като наемен договор, щом съдържа всички съществени признаци на последния, съобразно законовата му регламентация в чл.228 и сл. ЗЗД.
Вярно е, че принципът за конверсия на нищожните сделки, допуска, когато наред с нищожния договор е налице и съглашение, съдържащо всички съществени елементи на предвидена от закона различна от недействителния договор сделка, правата и задълженията на страните да се уреждат съобразно последната, но разглежданият случай не попада в тази хипотеза.
Видно от съдържанието на чл.1, ал.3 във вр. с ал.1 от Закона за арендата в земеделието, по отношение на изрично посочените от законодателя обекти е предвиден конкретен вид договор, по силата на който същите могат да бъдат отдавани за възмездно ползване.
Следователно при тълкуване нормата на чл.1, ал.3 от Закона за арендата в земеделието по правилата на езиковото и систематичното тълкуване се налага разбирането, че волята на законодателя е по отношение на тези обекти, към които несъмнено попада и процесната земеделска земя, да не се допуска друг различен от изрично регламентирания в специалния закон вид договор при отдаването им за възмездно ползване.
Допълнителен аргумент в тази насока е както самият им особен характер, и предназначение, така и съдържанието на осъществяваното по отношение на тях държане, които в своята цялост имат не само от икономическа стойност, но са и от значение за обществения интерес – арг. от чл.21, ал.2 от Конституцията на Р България.
Изхождайки от това разбиране на закона настоящият съдебен състав намира, че на поставените материалноправни въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване следва да се отговори, че наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обектите, посочени в чл.1, ал.3 ЗАЗ изключва възможността за сключване на друг вид договор, освен аренден, вкл. наемен договор, който да не е подчинен на специалния Закон за арендата в земеделието, а на общите правила на ЗЗД, регламентиращи отделните видове договори.
Поради това е правно ирелевантно дали сключеното между страните съглашение притежава белези, квалифициращи го като наемен или друг вид облигационен договор по ЗЗД, тъй като конвертиране на недействителната сделка в последния е недопустима и като не е съобразил горното Т. неправилно е приложил материалния закон.
Следователно при безспорно установената нищожност на сключения между страните договор за отдаване на земеделска земя за възмездно ползване № 359 от 23.04.2007 год., като аренден договор,обусловена от неспазване на изискуемата се от закона форма, решаващият извод, който се налага е, че същият не е породил целените от съконтрахентите правни последици и облигационно действие.
Уговорените насрещни права и задължения не са възникнали, поради което не е налице и виновно длъжниково неизпълнение, за което да бъде ангажирана договорната отговорност на неизправната страна за обезвреда на кредитора, съобразно договорената с т.7.2 от договора неустойка.
В случая последната, поради акцесорния и характер, при констатираната недействителност на главното задължение и отсъствието на правна възможност за конвертиране на нищожния аренден договор в договор за наем по ЗЗД, също е недействителна, поради което в полза на ищеца отсъства възникнало вземане за неустойка, което да може успешно да бъде предявено по реда на чл.92, ал.1 ЗЗД.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че законодателят е предвидил процесуален ред за защита правата на страните и в хипотезата на нищожен аренден договор, но той не е предприетият от ищеца и не подлежи на обсъждане в настоящето производство.
С оглед изхода на спора в касационната инстанция на касатора, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, във вр. с чл.81 ГПК следва да бъдат присъдени направените и претендирани от него деловодни разноски, които съразмерно уважената част на касационната жалба, възлизат общо на сумата 183.12 лв..
Водим от изложените съображения и на осн. чл.293 и сл. ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение на Т. окръжен съд № 65 от 30. 04.2009 год., по в.гр.д.№ 90/2009 год., в частта му, в която е потвърдено решение на Т. районен съд № 557/16.01.2009 год., по гр.д.№ 1006/2008 год. и е осъден С. Я. С. от гр. Търговище да заплати на ППТК”Б.-93”, гр. Т. сумата 887.42 лв., представляваща неустойка по договор за предоставяне възмездно ползване на земеделска земя № 359 от 23.04.2004 год. деловодни разноски общо от 216.67 лв. за двете инстанции и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ППТК”Б.-93”, гр. Т. срещу С. Я. С. от същия град иск за заплащане на сумата 887.42 лв./ осемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение по договор за предоставяне на земеделска земя за възмездно ползване № 359 от 23.04.2004 год..
ОСЪЖДА ППТК”Б.-93”, със седалище гр. Т. да заплати на срещу С. Я. С. от същия град сумата 183.12 лв./ сто осемдесет и три лева и дванадесет стотинки/, деловодни разноски за всички инстанции, съобразно отхвърлената част на иска.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ въззивното решение на Т. окръжен съд е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: