Р Е Ш Е Н И Е № 107 гр. София, 04 март 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2414 по описа за 2013 г Производството е образувано по жалба на подсъдимия С. Ю. А. срещу решение на Варненски апелативен съд № 152 от 11.11.13 г, по ВНОХД № 151/13, с което е изменена присъда на Окръжен съд, Добрич, № 11 от 29.04.13 г, по НОХД № 30/13, като подсъдимият е оправдан за нарушения на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 1 ЗДП, и по чл. 3, чл. 68, т. 1, чл. 92, ал. 2 ППЗДП, и наложеното наказание „лишаване от свобода” е намалено на три години и два месеца, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 24.09.2011 г, по пътя от [населено място] към [населено място], общ. Т., при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 1 ЗДП, и чл. 3, чл. 68, т. 1, чл. 92, ал. 2 ППЗДП, и по непредпазливост, е причинил смъртта на С. Д. С., като деянието е извършено в пияно състояние / с концентрация на алкохол в кръвта на водача 1, 9 на хиляда /, с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от шест години. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че наложеното наказание не е съобразено със смекчаващите обстоятелства: самопризнание, възраст, семейно положение, чисто съдебно минало, липса на предходни противообществени прояви, проявена самокритичност, изрядно процесуално поведение, обстоятелството, че до момента на деянието водачът не е санкциониран за употреба на алкохол, оправдаването по част от обвинението. С жалбата се прави искане да бъде изменен въззивният акт, като бъде намалено наложеното наказание и бъде приложен чл. 66 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Повереникът на частните обвинители пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Частните обвинители не участват лично в настоящето производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Въззивният съд е направил обстоен преглед на установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и е отчел целите на наказанието по чл. 36 НК. Като смекчаващи обстоятелства са съобразени: чистото съдебно минало на жалбоподателя, положителните характеристични данни, оправдаването по част от обвинението, а като отегчаващи: напускането на местопроизшествието, за което не е повдигнато обвинение, и причиняването на леки телесни увреждания на пътниците в автомобила на пострадалия. Правилно самопризнанието не е ценено като самостоятелно смекчаващо обстоятелство, тъй като то представлява предпоставка за провеждане на процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК / обясненията от досъдебното производство, по същество, не представляват признание на вина /. Останалите, изброени в жалбата обстоятелства, се отнасят до степента на обществена опасност на дееца, която е преценена като ниска, поради което неоснователно се твърди, че са останали извън вниманието на съда. Въззивният съд е посочил, че при индивидуализация на наказанието не следва да се ценят във вреда на подсъдимия отчетените от първата инстанция обстоятелства: липсата на съпричиняване, от страна на пострадалия, и допуснатите от жалбоподателя предходни нарушения на правилата за движение. Отдадено е дължимото значение и на степента на обществена опасност на деянието, която е завишена предвид причиняване на несъставомерни вредни последици / телесни увреждания на другите пътници / и поради неправомерното поведение на дееца след произшествието, изразило се в напускане на мястото на инцидента. Въззивният съд е смекчил наказанието „лишаване от свобода”, като го е свел до три години и два месеца, който срок в пълна степен отговаря на комплекса от обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност на подсъдимия, и е съобразен с целите по чл. 36 НК. При това положение, въпросът за приложението на чл. 66 НК не стои, тъй като срокът на наказанието препятства възможността за условно осъждане. Правилно е определено и кумулативното наказание по чл. 343 г НК, чийто срок ще съдейства за упражняване на поправително и превъзпитателно въздействие върху осъдения, така че за в бъдеще стриктно да спазва правилата за движение. Казано обобщено, определеното от Варненския апелативен съд наказание е справедливо с оглед критерия на чл. 348, ал. 5 НПК и не се налага неговото по-нататъшно смекчаване, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Варненски апелативен съд № 152 от 11.11.2013 г, по ВНОХД № 151/13 по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: