Р Е Ш Е Н И Е № 252 гр. София, 31 май 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи май двехиляди и дванадесата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Жанина Начева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 780/2012 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационна жалба на адв. В. Д., служебен защитник на подсъдимия Г. И. Г. против въззивно решение № 31 от 20.02.2012 год. постановено по ВЧНД № 1394/2011 год. по описа на Старозагорския окръжен съд. В жалбата касационните основания не са конкретизирани, като се твърди, че групирането на наказанията е явно несправедливо, крайно несъответно на обществената опасност на дееца и на целите по чл. 36 НК, които по същество са касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 НПК. Развиват се конкретни съображения за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се във вътрешно противоречие в мотивите, което не позволява да се установи действителната воля на съда, което е касационно основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК. В съдебно заседание чрез служебно назначения защитник поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че е налице твърдяното съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на невлязлото в сила решение, за да се произнесе констатира следното: С определение от 30.11.2011 год. постановено по ЧНД № 2315/2011 год. Старозагорският районен съд е оставил без уважение предложението на Старозагорската районна прокуратура за групиране наказанията на осъдения Г. И. Г. по присъдите по НОХ дело № 2173/2011 год. на Старозагорския районен съд и НОХ дело № 684/2011 год. на Казанлъшкия районен съд. С решение № 31 от 20.02.2012 год. постановено по ВЧНД № 1394/2011 год Старозагорският окръжен съд е отменил определението на първата инстанция и вместо него е постановил решение, с което на основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК е групирал наказанията на осъдения Г. И. Г. по присъдите по НОХ дело № 684/2011 год. и НОХ дело № 2173/2011 год., като му е определил общо наказание две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Касационната жалба е основателна. Въззивното решение е постановено в отклонение с изискванията по чл. 339 ал.3 НПК, от които съдът се ръководи при постановяване на новия съдебен акт. Когато отменява съдебният акт на първата инстанция и вместо него постановява нов такъв, той е длъжен да посочи, в какво се изразява допуснатото нарушение, какви са съображенията за отмяната му и какво решение взема по съществото на спора, с който е сезиран. Старозагорският окръжен съд не е изпълнил в пълен обем тези свои задължения. Законосъобразен е изводът, че няма процесуална пречка за групиране на двете наказания, които са предмет на направеното от прокурора предложение, защото деянията са извършени в условията на съвкупност, преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях. В тази част на мотивите е налице объркване, като на стр.5 съдът е цитирал две други дела, които не са обхванати от предложението и е обсъждал въпроса за най-благоприятното за осъдения групиране на наказанията, което е необходимо при усложнена форма на множество престъпления, каквато в конкретния случай не е налице с оглед данните отразени в свидетелството за съдимост. Без връзка с предмета на делото са обсъждани три други дела, касаещи друг осъден. Правилно съдът е приел, че негово суверенно право е да реши по какъв начин да бъде изтърпяно общо определеното наказание, независимо от решението по този въпрос на съда, който е наложил отделните наказания. В отклонение с изискването по чл. 305 НПК обаче не е изразил последователна позиция по въпроса на чл. 301 ал.1 т.5 НПК относно начина на изтърпяване на общо определеното наказание лишаване от свобода. В мотивите е направил противоречиви изводи, като от една страна е приел, че не се касае до инцидентно противоправно поведение, а за трайна устойчивост, която обективира необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието. В следващият абзац е достигнал до противоречив извод, приемайки с оглед личността на осъдения, степента на обществената опасност на извършените престъпления и личната му такава, че може да му се въздейства в достатъчна степен без ефективно изтърпяване на наказанието, с приложение института на условното осъждане. Противоречиви са и съображенията в мотивите за основателността на протеста, като от една страна е прието, че е основателен и на това основание в диспозитива е отменено първоинстанционното определение, а от друга страна, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като не е уважил искането на прокурора за групиране на наказанията. Изготвени по този начин мотивите съдържат вътрешно противоречие, което е приравнено на пълна липса на мотиви, защото не дава възможност да се провери каква е действителната воля на съда, обективирана в диспозитива, където е прието, че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. Освен него е налице и противоречие между мотивите и диспозитива, което е процесуално недопустимо. Съдебният акт представлява единство между диспозитив и мотиви, като диспозитивът е логическо продължение на мотивите и между тях не може да съществува противоречие. По тези съображения настоящият състав приема, че въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение по смисъла чл. 348 ал.1 т.2 НПК. То може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото. На това основание следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане следва да бъде отстранено посоченото по-горе нарушение, като в мотивите се изложат ясни и безпротиворечиви съображения по въпроса за начина на изтърпяване на определеното общо наказание, които да намерят отражение и в диспозитива. Съдът следва да отговори и на останалите релевирани от осъдения оплаквания. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.3 т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Отменява въззивно решение № 31 от 20.02.2012 год. постановено по ВЧНД № 1394/2011 год. по описа на Старозагорския окръжен съд. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: