О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 240 София 27.04.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1073 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производство по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор А. Б. и адв. А. Н. АК – Пловдив срещу определение №61 от 12.01.2015г. по ч.гр.дело № 4591/2014г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено определение от 31.10.2014г., постановено по т.дело № 87/2014г. на Видинския окръжен съд, с което е спряно производството по делото по отношение на [фирма], с молба да бъде отменено като неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че определението не е съобразено със задължителна за съдилищата съдебна практика по въпроса подлежат ли на спиране на основание чл.637, ал.1 ТЗ имуществени граждански и търговски дела срещу длъжник в открито производство по несъстоятелност, които нямат за предмет парични вземания. По този въпрос се поддържа селективния критерий по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. В отговор на частната касационна жалба ответникът по касация [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя И. Й. и адв. И. В. счита жалбата за неоснователна, тъй като вземането на кредитора по договора за финансов лизинг е включено в списъка на приетите вземания от синдика по т.дело № 467/2013г., в общ размер 151 100.50 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, имащи право на такава, поради което същата е процесуално допустима. Предмет на обжалване пред САС е определение на Видинския окръжен съд, с което на основание чл.637, ал.1 ТЗ е спряно производството по т.дело №87/2014г. по отношение на ответника [фирма]. За да потвърди определението, САС е приел, че задълженията на солидарния длъжник [фирма] са свързани единствено със заплащането на лизинговите вноски и другите парични задължения по договора за финансов лизинг. Отменено е определението на първоинстанционния съд, с което е спряно производството по отношение на дружеството – лизингополучател [фирма] с оглед на предмета на исковата претенция – предаването на лизинговите вещи на лизингодателя, като е счетено, че правният интерес на лизингодателя е да насочи иска си към лицето, в чието държание са вещите – лизингополучателя, тъй като при благоприятен за него изход от спора ще може да реализира своето право по пътя на индивидуалното принудително изпълнение. По основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване: Предмет на установителния иск по чл.422 ГПК е предаване на описаните в исковата молба движими вещи / оборудване/, предмет на договор за финансов лизинг №3254/Е/19.11.2008г., за които срещу двете дружества има издадена заповед за изпълнение на основание чл.417, т.5 ГПК. В исковата молба ищецът е изложел твърдения, че връщането на оборудването се дължи от двамата солидарни длъжници поради прекратяване поради неизпълнение на договора за финансов лизинг, затова не е налице предпоставката на чл.637, ал.1 ТЗ за спиране на исковото производство срещу дружеството в несъстоятелност. Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос спира ли се исково производство, предмет на което е установяване на права на трето лице - кредитор върху вещи негова собственост, предявен срещу дружество в несъстоятелност, обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът обосновава и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с представената съдебна практика, задължителна по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС – определение №174 от 9.03.2012г. по ч.гр.дело № 114/2012г. на ВКС, ГК, определение №375 от 31.07.2013г. по ч.гр.дело № 4501/2013г. на ВКС, ГК. С постановените от ВКС определения е съобразена практиката на САС в определения : №5/5.01.2015г., постановено по ч.гр.дело № 4590/2014г., определение № 10/5.01.2015г. по ч.гр.дело № 4616/2014г. и определение №2483/14.10.2014г. по в.гр. дело № 3730/2014г. Според даденото в тях разрешение по приложението на чл.637, ал.1 ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу несъстоятелния длъжник, които имат за предмет парични вземания на кредитор на длъжника, които могат да бъдат предявени по реда на чл.685 ТЗ. Не се спират делата, които имат за предмет вземания или права, които не могат да бъдат предявени от кредитора по реда на чл.685 ТЗ, каквито са права по конститутивни и установителни искове / установителни искове по чл.26 ЗЗД, искове по чл.87, ал.3 ЗЗД, искове по чл.19 ЗЗД и др./. От такъв характер e искът за права върху вещи, собственост на лизингодателя, връщането на които се дължи поради прекратяване на договор за финансов лизинг и които не са част от масата на несъстоятелността. В случая срещу двамата ответници има издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.5 ГПК – връщане на ищеца на оборудване, предмет на договора за финансов лизинг, поради прекратяване на облигационната връзка с лизингополучателя. В производството по обжалване на определението за спиране на делото по чл.637, ал.1 ТЗ, съдът не може да се позовава на поети от страната по договора задължения, за да обоснове наличието или не на основания за спиране на производството по делото по чл.637, ал.1 ТЗ, тъй като предметът на спора по установителния иск е определен от ищеца, а той е за установяване на права във връзка с издадената заповед за изпълнение. По изложените съображения въззивното определение, с което е потвърдено определението на Видинския окръжен съд, с което е спряно производството по отношение на [фирма] – [населено място] като неправилно ще следва да бъде отменено. С оглед на гореизложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 61/12.01.2015 г, постановено по ч.гр.д. № 4591/2014 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено определението от 31.10.2014г. по т.дело №87/2014г. на видинския окръжен съд, с което е спряно производството по делото по отношение на [фирма]. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: