Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 241
гр. София, 09.05.2022 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1534 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. К. от [населено място] срещу решение № 279/26.03.2021 г. по в.гр.д. № 2220/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 8380/09.12.2019 г., поправено с решение № 3231/26.05.2020 г., по гр.д. № 9129/2018 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат му Й. К. К., настъпила вследствие ПТП от 01.11.2015 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ЗК „Лев Инс“ АД с оглед причиненото от застрахования при него водач ПТП на 01.11.2015 г., при което е загинал Й. К. – брат на М. К. К.. По спорния въпрос относно активната материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди решаващият състав е съобразил събраните по делото гласни доказателства и се е позовал на задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 1/23.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. С оглед на това е приел, че показанията на разпитания свидетел Г. Х. не доказват, че смъртта на Й. К. е причинила на ищеца морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Изтъкнал е, че макар и твърдени в исковата молба, не са установени такива житейски обстоятелства, които да обосновават изключително силна връзка извън обичайната и традиционна между братя, характерна за българското общество. Изложил е съображения, че живеенето съвместно в един дом, полагането на грижи един за друг не е необичайно за такъв вид родственици. Изтъкнал е още, че това, което ищецът е правил, за да почита паметта на брат си /задушница и посещенията на гроба/ не представлява нещо изключително и необичайно от това, което българската традиция предвижда и изисква и което всеки преживял близък извършва в такъв случай. С оглед на тези съображения въззивният съд е заключил, че предявеният иск е неоснователен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. „Кои отношения между две лица се приемат за значими и изчерпващи по съдържание дължимата в емоционален, духовен, социален и материален план връзка, даващи основание да се присъди обезщетение и на лицата, извън кръга на изброените в Постановление № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на ВС?“ и 2. „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, включително и доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса?“. Поддържа, че първият въпрос е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а вторият въпрос – с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 698/12.01.2011 г. по гр.д. № 14/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 313/22.06.2011 г. по гр.д. № 1409/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 72/08.04.2016 г. по гр.д. № 5357/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 8/20.02.2013 г. по гр.д. № 470/2012 г. на ВКС, II г.о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г.о. и решение № 388/17.10.2011 г. по гр.д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г.о.

Първият въпрос е относим към предмета на конкретното дело, образувано по иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В цитираното от касатора Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/15.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите изрично е посочено, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. В решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съставите на ВКС са анализирали различни житейски ситуации, при които привързаността между брат и сестра е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или отглеждането на внук от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка за родителите е изградила връзка, също наподобяваща тази родител – дете /в този смисъл решение № 17/16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, II т.о., решение № 92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, II т.о., решение 45/10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, II т.о./. Прието е, че традиционно в българското общество връзките между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. В случая, въззивният съд, в съответствие с константната практика на ВКС, е обсъдил събраните по делото доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил извод, че по делото не е установено наличието на особени житейски обстоятелства, които да обосноват изключително силна връзка извън обичайната и традиционната между братя, даваща право на ищеца да получи претендираното обезщетение. Несъгласието на касатора с изводите на съда относно отношенията му с пострадалия, направени въз основа на анализ на доказателствата, представлява оплакване за неправилност на обжалваното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.

По отношение на втория въпрос също е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът не е разрешен в противоречие със задължителна и трайна практика на ВКС, по смисъла на която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. В случай че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи /пример неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК и да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми /в този смисъл цитираната от касатора съдебна практика, както и служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 55/03.04.2014 г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т.д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 111/03.11.2015 г. по т.д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т.о. и други/. В случая, въззивният съд, при спазване на посочената практика на ВКС, е обсъдил събраните доказателства, както и наведените от страните твърдения, възражения и оплаквания и е формирал собствени изводи. С оглед на това не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 279/26.03.2021 г. по в.гр.д. № 2220/2020 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.