Р Е Ш Е Н И Е № 51 София, 18.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 26.04. две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева т.дело №427 /2011 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу Решение №434 от 12.01.2011 год. по т.д.№1027/2010 на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение №50 от 02.07.2010 год. по гр.д.№225/2009 год. на Еленския районен съд, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу касатора осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, предявен по повод направено от касатора възражения по чл.414 ал.1 ГПК. Касаторът [фирма],гр.Е. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 23 023.93 лв., представляваща дължима неизплатена продажна цена на стоки и консумативи по фактури, за която сума по заявление на ищеца [фирма] е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- Заповед №169 от 07.08.2009 год. по ч.гр.д.№171/2009 год. на Еленския районен съд. След направеното в заповедното производство възражение от [фирма] по чл.414, ал.1 ГПК, заявителят [фирма] е предявил за същото вземане осъдителния иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ. В дадения му от районния съд срок по чл.129, ал.2 ГПК за отстраняване нередовността на исковата молба, ищецът с молбата си с вх.№3554/10.11.2009 год. до Еленския районен съд, изрично е определил предявения от него иск като осъдителен. По-късно с определение №251 от 06.08.2010 год. по същото ч.гр.д. №171/2009 год. на Еленския районен съд заповедният съд на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсили издадената заповед за изпълнение, защото е приел, че заявителят не е предявил установителния иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК. С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, като допустимостта му е обоснована с обезсилването на заповедта за изпълнение, който факт е съобразен по реда на чл.235 ал.3 ГПК. Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, р.п. неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба не взема становище. С определение №793 от 16.12.2011 год., обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по правния въпрос: Отразява ли се недопустимостта на първоинстанционното решение, с което е уважен осъдителния иск на кредитора, в полза на който срещу същия длъжник и за същото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, на допустимостта на въззивното решение, ако към момента на постановяването му издадената заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена от същия районен съд. Касационната жалба е неоснователна. Осъдителното решение №450 от 02.07.2010 г.по гр.д.№225/2009 год. на Еленския районен съд е недопустимо, но не поради нередовност на исковата молба, а поради липса на правен интерес. Исковата молба е оставена без движение, като ищецът с молба вх.№3554/10.11.2009 год. изрично е заявил, че предявява осъдителен иск. Към този момент, както и към момента на постановяване на първоинстанционното решение, е липсвало правен интерес от предявения осъдителен иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ, поради наличието на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение. Неправилно Еленският районен съд се е позовал на възможността тя да бъде обезсилена. До обезсилването й кредиторът- ищец е разполагал с изпълнително основание- издадена заповед за изпълнение, чиято изпълнителна сила само временно е блокирана с подаване на възражението от ответника- арг. от чл.416 ГПК. Впоследствие, обаче, когато с определение №251 от 06.08.2010 год. по ч.гр.д.№171/2009 год. на Еленския районен съд, на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена заповедта за изпълнение, поради непредявяване в срока по чл.415, ал.1 ГПК на установителния иск със същото правно основание, допълнително е възникнала абсолютната процесуална предпоставка за предявяване на осъдителния иск- наличието на правен интерес. За допустимостта на процеса е достатъчно наличността на процесуалната предпоставка към деня на решението, поради което на поставения правен въпрос следва да се отговори, че евентуалната недопустимост на първоинстанционното решение, с което е уважен осъдителния иск на кредитора, в полза на който срещу същия длъжник и за същото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, не се отразява на допустимостта на въззивното решение, след като към момента на постановяването му издадената заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена от същия районен съд. След като към момента на постановяване на въззивното решение заповедта за изпълнение е била обезсилена, към този момент вече е съществувал правен интерес от предявяване на осъдителния иск. Заздравена е първоначалната липса на тази абсолютната процесуална предпоставка, поради което Великотърновският окръжен съд, в рамките на правомощията си на решаваща съдебна инстанция, се е произнесъл по допустим иск и обжалваното въззивно решение е допустимо. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №434 от 12.01.2011 год. по т.д.№1027/2010 на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение №50 от 02.07.2010 год. по гр.д.№225/2009 год. на Еленския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: