Р Е Ш Е Н И Е № 352 София, 14.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1301 /2010 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 335 от 08.04.2011г. по касационна жалба на С. Л. Т. е допуснато касационно обжалване на решение от 10.05.2010г. по гр.д.№ 3473/2008г. на СГС, с което е обезсилено решение № 88 от 30.06.2008г. по гр.д.№ 7973/2006г. на СРС. С последното е признато за установено по предявен отрицателен установителен иск от касаторката, че ответниците Н. С. Б. и Е. С. К. не притежават правото на собственост върху 560 кв.м., част от парцел VІ-435 кв.4 м. “Косинен дол”, целият от 880 кв.м. и е прекратено производството по делото. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с процесуалните правила, с което е ограничен обема на възможната защита на правото на собственост.. Ответниците по касация Н. С. Б. и Е. С. К. считат решението правилно, и молят да се остави в сила. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима По делото е установено, че с решение № 4122/30.09.1996г. т.1 е възстановена на Л. В. Т., починал на 12.07.2005г., един от наследниците на който е ищцата, собствеността в съществуващи реални граници върху нива от 2,9 дка в м. “Пепелив рид”, съставляваща по комбинирания план имот 599 в землището на [населено място]. От този имот 560 кв.м. попадат в имот 435, идентичен с имот 238 по плана от 1968г. С н.а. № 147, т.ХІ от 1970г.ТКЗС е продало на наследодателят на ответниците С. Н. Б. празен парцел VІ-238, идентичен сега с УПИ ІV-435 кв.4. В имота има изградена полумасивна жилищна сграда, за изграждането на която не са запазени строителни книжа в общината./писмо № 296/06.12.2007г. на л.58 от делото на РС/ За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установитен иск е недопустим, тъй като не е предвидена изрично в закон възможност за предявяване на такъв иск и защото ищцата има интерес от предявяване на положителен установителен иск, който ще й осигури пълна защита. Предявеният отрицателен установителен иск ще отричане правата на ответниците, но това няма да защити правата на ищцата. Правният въпрос по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.2 от ГПК е: само в предвидените от закона случаи ли е допустим отрицателен установителен иск и допустимо ли е предявяването на такъв иск, когато ищеца разполага с положителен установителен иск за собственост против същия ответник С Р № 885/12.06.2002г., по гр.д.№ 95/2001г. ІV гр.о., Р № 99 от 16.06.2009г. по гр.д.№ 6443/2007г. І гр., постановени при отменения ГПК и Р № 504/2010г. от 12.07.2011г. по гр.д.№ 603/2010г. на ІІ гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че ГПК предоставя възможност на всеки правен субект, който има правен интерес да докаже съществуването, или несъществуването на едно право. От преценката на ищеца зависи дали да предяви положителен, или отрицателен установителен иск, като правен интерес ще е налице и при избрания по-ограничен способ за защита. Наличието на правен интерес в най-голяма степен зависи от поведението на ответника. Достатъчно е ответникът да оспорва иска, претендирайки отричаното от ищеца право, за да се приеме наличието на правен интерес. Настоящия състав споделя тази съдебна практика. С предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно право, като ищецът твърди, че притежава, или че има право да придобие, ако отрече правото на ответника върху същия имот. Затова иска установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът не притежават същото това право. За да е налице правен интерес от предявяването на такъв иск следва чрез него, ищецът да защити своето право, отричайки твърдените права на ответника върху същия обект, или да отрече правата на ответника, които са пречка за да бъде признато /възстановено/ на него отричаното право При уважаване на иска, макар че се отрича притежанието на спорното право от ответника, следва правните последици да рефлектират в правната сфера на ищеца, като запазят, или обогатят имуществото му. Именно в това се изразява правния интерес за ищеца да предяви отрицателен установителен иск. За предявяването на отрицателен установителен чл.97, ал.1 от ГПК /отм/, респективно чл. 124 от действащия ГПК изисква само наличието на правен интерес за ищеца, но не е въведено изискване законът изрично да предвижда възможност за предявяване на такъв иск. Такова изискване изрично е въведено само за установяване на факти с правно значение в нормата на чл. 97, ал.4 от ГПК /отм/, респективно в чл. 124, ал.4 от ГПК. Да се въведе допълнително изисква за предявяване на отрицателен установителен иск да е предвидена изрична възможност за предявяването му във всяка отделна хипотеза означава при сега действащото позитивно право да останат без правна защита редица фактически състояния и права. Такъв ще е случая, когато правото на държателя, или владелеца е смутено, /но не е отнето/ преди изтичане на шест месеца от установяването на владението от лице което неоснователно претендира, че е собственик. Такива ще са и случаите, когато възникването на правото на собственост на ищеца ще е обусловено от липса на права, които ответниците претендират, а законът не е предвидил изрично възможност от предявяване на иск за отричане на тези права. Процесуалният закон не предвижда предявяването на отрицателен установителен иск като субсидиарна форма на защита – когато ищецът няма възможност да предяви друг иск. Напротив. Процесуална предпоставка за предявяване на този иск не е да не може да се предяви друг иск, а да е налице правен интерес. Такъв е налице винаги когато има правен спор за един и същ имот. От преценката на ищеца зависи и това е израз на диспозитивното начало в гражданския процес, дали ще предпочете да установи със сила на персъдено нещо своите права върху имота, или за него ще е достатъчна по-ограничената защита, изразяваща се в отричане със сила на пресъдено нещо по отношение на него на твърдяните от ответника права. Във втория случай ще е налице правен интерес, ако съдебното отричане на твърдяното от ответника право рефлектира върху правната сфера на ищеца, като запази, или увеличи имуществото му. Действително отрицателният установителен иск обръща доказателствената тежест, като задължава ответника да докаже правата си, а ищеца следва да докаже само правния си интерес от предявяване на иска, но тази облекчена позиция на ищеца кореспондира на по-ограничената защита, която той получава при предявяване на този иск. В конкретния случай ищцата има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като възстановяването на правото и на собственост е обусловено от това дали за ответниците е налице предвиденото изключение в чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ. Тази норма предвижда възстановяване правото на собственост и върху имотите, които ТКЗС е продало, но само ако не са налице изрично предвидените в закона случаи. Такива изключения са предвидени в чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. По делото е установено, че на наследодателят на ответниците ТКЗС е продало парцел, в който той е изградил сграда преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Дали е налице изключението на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на ищцата, т.е. дали ответниците могат да запазят правото си на собственост е въпроса, който се поставя в производството и на който съдът следва да отговори, решавайки спора по същество. С оглед дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, възивното решение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на възивната инстанция за произнасяне по същество от друг състав на въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 10.05.2010г. по гр.д.№ 3473/2008г. на Софийски градски съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: