Р Е Ш Е Н И Е № 96 С о ф и я, 17 май 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 а п р и л 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 196/2018 година. Касационното производство е инициирано с касационни жалби от повереника на частните обвинители А. П. И., Н. И. Г., М. И. М. и Н. И. Д., всички от [населено място], област П., адв.К.Д. от АК-П. и от защитника на подсъдимия Б. В. С. от Б. адв.Б.У. от АК-П., имащи за предмет решение № 9 от 18.01.2018 г., постановено по ВНОХД № 603/2017 г. на Апелативен съд-П., което се обжалва с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК и искания от защитника за изменянето му с преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, което да доведе до приложението на чл.66, ал.1 от НК, съответно намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода с отлагането му за изпълнение, а от повереника за завишаване от касационната инстанция на кумулативно наложените на подсъдимия наказания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Частните обвинители А. И. и Н. Д., редовно уведомени, не участват лично в касационното производство, а Н. Г. и М. М. лично и чрез повереника им адв.К.Д. оспорват доводите в жалбата на защитника на подсъдимия и молят да бъде уважена подадената от тях касационна жалба с отправеното в нея искане. Подсъдимият Б. С. лично и чрез защитника си адв.У. поддържат изложените в жалбата им доводи и отправените към касационната инстанция искания по приложение на материалния закон за смекчаване на наказателната му отговорност. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : При условията на съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл.371, т.1 от НПК, с присъда № 84 от 04.10.2017 г. по НОХД № 1160/2017 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Б. В. С. от Б. за виновен в това, че на 05.11.2016 г. в [населено място], област П., при управляване на МПС – лек автомобил марка „...” с рег.№ е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Г. И. от същото село и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и наказание по чл.343г от НК, а именно лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 4 години и 8 месеца от влизане на присъдата в законна сила. Разпоредено е с вещественото доказателство – 1 бр.велосипед, който да се върне на наследниците на починалия И., а СД с предявения запис да остане приложено по делото. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 605,52 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.М.Н. от АК-П. с възражения за неправилно приложение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за преквалификация на деянието в престъпление по чл.343а, б.”б” от НК, което да доведе до намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода и до приложението на чл.66, ал.1 от НК за неговото отлагане за изпълнение. Присъдата е била обжалвана и от повереника на частните обвинители адв.К.Д. с оплакване за явната несправедливост на наложеното на подсъдимия кумулативни наказания с искане за изменянето й и завишаване на размера им. С поставеното на касационна проверка решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил изцяло обжалваната пред него първоинстанционна присъда. В касационните си жалби защитникът на подсъдимия адв.У. и повереникът на частните обвинители адв.К.Д. излагат противоположни оплаквания във връзка с правилното приложение на закона с оглед утвърдената от апелативния съд правна квалификация на инкриминираното деяние и при определяне на обема на дължимата се за извършеното санкция с искания за изменяне на въззивното решение съответно за намаляване или увеличаване от касационната инстанция на размера на основното наказание лишаване от свобода, с обсъждане на възможността за приложението или не на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационните жалби за допустими, подадени в законоустановения срок, от страни с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка въззивен съдебен акт, като разгледани по същество същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : Доколкото и в двете жалби основните доводи се отнасят към явната несправедливост на наложените на подсъдимия наказания, свързано от защитникът на подсъдимия и с правилното приложение на материалния закон, то те следва да бъдат разгледани едновременно. Както и пред въззивния съд, така и в касационното производство не се поставя въпросът относно възприетата от двете инстанции фактическа обстановка, допуснатото от подс.С. нарушение на съответното правило от ЗДвП, пряката му причинна връзка с настъпилото ПТП и с увредата на пострадалия велосипедист Ил.И., за желанието на виновния водач да помогне на последния при реално причинения вредоносен резултат. Последното се коментира от адв.У. като неправилно отразено в квалификацията на деянието с отказа на съда да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.343а, б.”б” от НК, свързвайки го с неправилен прочит на показанията на св.Ат.Е. с твърдения подзащитният му да е „обърнал” пострадалия и след констатация „същият да е дишал” се отказал да го мести, като „помолил събралите се хора да позвънят на тел.112”. Тези доводи са твърде своеволни и в противоречие с доказателствата по делото, които въззивният съд правилно е анализирал. Дори и в обясненията на подсъдимия не се твърдят такива негови действия, а и от протокола за оглед на местопроизшествието и снимки №№ 15, 16, 17 и 18 от фотоалбума към него (л.11, 28 и 29 от ДП) е видно, че трупът на пострадалия е по лице с обилен излив на кръв под и около него. И от показанията на св.Кр.Е. (с.з. на 04.10.2017 г.), пред когото подс.С. изложил доста превратно фактическата обстановка за настъпването на ПТП, не се установява водачът да е посочил конкретни действия по оказване на помощ на пострадалия, докато св.Ат.Е. е категоричен, че е чул обаждането му по мобилния телефон, но на негов близък. При тези данни и при липса на касирано основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК (което определя и обхвата на касационната проверка) така изложените доводи в жалбата на защитника са напълно неоснователни и доказателствено оборени. В рамките на правилно възприетите факти по делото въззивният съд законосъобразно е отхвърлил искането на защитата на подсъдимия за преквалификация на деянието в престъпление по чл.343а, б.”б” от НК. Освен изложеното от съда съображение в съответствие с т.5, б.”б” от ППлВС № 1/1983 г. оказването на помощ от виновния водач да е била „необходима”, следва да се допълни и това, че важимите действия в тази насока следва да са и реално извършени, а не просто като негово желание да извърши такива след допуснатото ПТП. Именно в тази насока следва да се тълкува изложеното във въззивното решение за „законовото изискване за активна помощ”, разяснено ясно в цитираното ППлВС съобразно лексиката на чл.343а от НК. В случая, с оглед и на психическото му състояние, подс.С. нито е местил пострадалия, нито е сигнализирал за станалото ПТП, а само „чул” други да са го сторили. От заключението по СМЕ са видни множеството несъвместими с живота увреждания на пострадалия И., а ако защитникът е считал същото за непълно относно времето на настъпване на смъртта (констатирана на место от дошлия екип на БНМП), при хипотезата на чл.371, т.1 от НПК на съкратено съдебно следствие е могъл да иска разпит на експерта и/или поставяне на допълнителна задача. При липсата на обективно извършени необходими действия по оказване на помощ на пострадалия в рамките на възможностите на виновния водач е недопустимо приложението на чл.343а от НК, поради което доводите на защитника на подсъдимия са неоснователни и липсва наведеното от него основание по чл.343, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за преквалификация на деянието в исканата от него насока. Такова не може да се изведе и от констатацията на настоящия състав на ВКС за либералния извод на съда относно формата на непредпазливостта при осъществяване на деянието – небрежност, каквато е изложена от прокурора в обвинителния акт. При ограничение на скоростта до 20 км/ч движението на подсъдимия със 122 км/ч като единствената причина за настъпването на ПТП сочи на престъпна самонадеяност, коментирано от съда сред отегчаващите отговорността му обстоятелства с оглед тежестта на допуснатото нарушение на правилото на ЗДвП. Както бе посочено, основният спорен между защитата на подсъдимия и частното обвинение въпрос е за справедливостта на отмереното на подс.С. кумулативно наказание, главно лишаването от свобода и възможността за отлагане на изпълнението му. Противоположните претенции на касаторите са неоснователни. Подхождайки твърде теоретично към „екзактния подход” в анализа на окръжния съд на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс.С. обстоятелства, апелативният съд с основание се е съгласил с възприетия превес на смекчаващите, дали основание за определяне на наказанието към минимума на законово предвиденото лишаване от свобода. В същото време, в собствения му анализ на относимите обстоятелства неприемливо е изнесъл „под черта” (стр.10 от решението) как без отбелязване в мотивите си първостепенният съд „явно мислено” бил отчел „смекчаващите свойства” на явното желание на подсъдимия за следпрестъпна активност, за младата му възраст и самопризнания, когато за тях ясно и въз основа на доказателствената основа се дължат съображения съобразно законовото изискване за структурното съдържание на съответния съдебен акт, включително и на този на проверка пред настоящата инстанция. Така би се облекчило изложението в решението му относно обществената опасност на деянието и на водача С., за значимостта на останалите смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства, включително за миналото му като водач на МПС с оглед „третирането му като ситуативен, случаен нарушител на правилата за движение” или за наличие на „закономерност … в рисковото му поведение на пътното платно”. Въпреки тези отклонения в мотивите на обжалваното решение, апелативният съд убедително е подкрепил изводите на окръжния съд при определяне на дължимата се кумулативна санкция на подсъдимия и необходимостта от ефективно изтърпяване на лишаването от свобода. Правилно е прието, че докато превесът на смекчаващите обстоятелства дава основание за определяне на размера на това наказание към законовия минимум, то тежестта на извършеното нарушение на правилата за движение, свързано с миналото на подс.С. като водач на МПС, осезателно увеличава личната му обществена опасност и изисква ефективно въздействие върху него за постигане на целения поправителен и превъзпитаващ ефект за извършеното, макар и непредпазливо, но тежко по своите последици деяние чрез реалното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а, „фиксирано в медианата” на възможната законова рамка, лишаването му от право да управлява МПС ще го изведе за един по-продължителен период от време от движението и ще намали опасността да предизвика друго ПТП. И ВКС намира, че отмерените в посочените размери кумулативни наказания са достатъчни за постигане на целите на чл.36 от НК и няма основания както за тяхното намаляване, още по-малко увеличаването им от касационната инстанция, каквото правомощие тя няма. Други доводи, извън изложените, за пренебрегнати или неправилно оценени смекчаващи или отегчаващи обстоятелства по определяне на обема на наказателната отговорност на подсъдимия няма и като неоснователни, жалбите и на двете спорещи страни следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 18.01.2018 г., постановено по ВНОХД № 603/2017 г. на Апелативен съд-Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :