Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * съкращаване на щата * прекомерност на адвокатско възнаграждение





Р Е Ш Е Н И Е

№ 719
София, 25.10.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 131 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:



Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. С. чрез адв.Г. М. срещу решение от 30.10.09г.по в.гр.дело № 2297/09г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 17.12.08г.по гр.дело № 9978/08г.на Софийския районен съд,ІІ г.о.72 състав и е присъдeна сумата 1200 лв разноски.С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ,предявени от същата страна против „С. Е.”ООД ,с присъждане на 1200 лв разноски.
С определение № 498 от 5.05.2010г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта за разноските на основание чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК относно точното тълкуване на разпоредбата на чл.80 ГПК,изискваща представянето на списък за разноски с оглед преценката на съда присъждат ли се разноски при непредставянето на такъв.
Жалбоподателят поддържа,че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е присъдил разноски без да е представен списък по смисъла на чл.80 ГПК.Освен това прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът по касационната жалба „С. Е.”ЕООД гр.София моли въззивното решение в частта,в която е допуснато до касационно обжалване - в частта за разноските,да бъде оставено в сила.Претендира за разноските за касационната инстанция.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № СЕ-000-37/24.01.07г.на управителите на „С. Е.”ООД,с която е прекратен трудовия договор с Г. Х. С.,на длъжност”специалист недвижими имоти”, на основание чл.325 ал.1 т.2 от КТ – съкращаване в щата,считано от 22.01.08г.,е законосъобразна,поради което е оставил в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,в т.ч.и в частта за разноските.Разгледано е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,като е прието,че присъдената сума 1200 лв не е прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на делото.В тежест на ищеца са присъдени и разноските пред въззивната инстанция в размер на още 1200 лв адвокатско възнаграждение.
Поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е присъждат ли се съдебно-деловодни разноски при непредставянето на списък за разноските,изискуем съгласно разпоредбата на чл.80 ГПК.С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и приетото с определение № 145 от 1.07.09г.по т.д.№ 356/09г.на ВКС,ТО и определение № 434/4.03.09г.по т.д.№ 718/08г.на ВКС,І т.о.В тях е прието,че не следва да се присъждат съдебно-деловодни разноски без да е представен списък.
С оглед разпоредбата на чл.291 ал.1 ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката,обективирана в обжалваното решение.Списъкът за направените разноски е предпоставка за обжалване на решението в частта за разноските,но не и за присъждане на дължимия адвокатски хонорар в производството,доказан по надлежния ред.
При това разрешение на поставения въпрос се налага извод,че въззивното решение е правилно в частта за разноските и следва да бъде оставено в сила.Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Предявени са три обективно съединени иска – по чл.344 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 КТ,като паричното вземане е предявено за 4500лв.Адвокатското възнаграждение в размер на 1200 лв не надвишава трикратния размер на минимално допустимия съгласно чл.7 ал.1 т.1 и ал.2 т.2 вр.с § 2 от ДР на Наредба № 1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изхода на касационното производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба разноските и за тази инстанция в размер на 1050 лв,представляващи адвокатско възнаграждение – 450 лв за изготвяне на възражение срещу касационната жалба съгласно чл.9 ал.1 от Наредбата и 600 лв за процесуално представителство.



Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 30.10.09г.,постановено по в. гр.дело № 2297/09г.на Софийски градски съд в частта за разноските.
ОСЪЖДА Г. Х. С.,ЕГН -790906225 да заплати на „С. Е.”ЕООД гр.София,бул.”Д. Ц.”№ 31А сумата 1050 лв/хиляда и петдесет/разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.