Р Е Ш Е Н И Е № 22 София, 04.06.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3048 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. чрез пълномощника й адвокат Н. И.-А. против решение № 439 от 4.04.2019 г., постановено по гр.д. № 2430 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 1659 от 10.05.2018 г. по гр.д. № 13727/2014 г. на Районен съд-Пловдив относно двуетажна стоманенобетонна жилищна сграда, построена в УПИ **, кв.68 по подробния устройствен план на [населено място] и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска за делба на тази сграда, предявен от К. И. Б. против Г. Й. М.. Г. Й. М. чрез пълномощника си адвокат И. М. оспорва касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски С определение № 80 от 24.02.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с по въпроса: за допустимите доказателствени средства за установяване момента на изграждане на сграда в груб строеж, при спор между бивши съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършен при действието на ЗУТ. Въпросът е относим по настоящия спор, по който въззивният съд е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, брака между които е сключен на 16.07.2006 г. и е прекратен с влязло в сила решение на 14.12.2012 г. постановено по гр.д.№ 14654/2012 г., 3 бр.с., по описа на Пловдивски районен съд, по взаимно съгласие. По време на брака на страните, бащата на ответника е прехвърлил безвъзмездно на последния, с договор за дарение от 16.09.2009 г., обективиран в НА № 69, т.ІІ, дело № 267/2009 г., незастроено дворно място, находящо се в [населено място], съставляващо УПИ ** в кв. 68 по плана на селото от 1992 г., целият с площ от 590 кв. м. Счел е за спорно кога построената в имота жилищна сграда е завършена в груб строеж и с какви средства е осъществявано строителството, като за тези факти са събрани противоречиви свидетелски показания. Съдът е изложил съображения, че съгласно чл.181, ал.2 ЗУТ /в редакция на ДВ бр.65 от 2003 г/, действаща към момента на строежа на настоящата сграда – завършването на сградата в груб строеж се удостоверява с протокол на общинската администрация. Позовал се е на създадената касационна практика относно тълкуването на легалната дефиниция на § 5, т.42 ДР ЗУТ, относима към изискванията на чл.181, ал.2 ЗУТ, установяването на едно фактическо положение, а именно завършеност на сградата в „груб вид“ по смисъла на закона се извършва по установения в цитираните по-горе правни норми начин – акт на общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функции. Практиката единодушно приема, че единствено актът на общинската администрация, с който се дава преценка на степента на завършеност на сградата – е меродавният момент, който дава отговор на въпроса, доколко правото на строеж се е реализирало в обекти, което е пречка то да бъде предмет на прехвърлителна сделка към този момент, съгласно чл.181 ал.1 ЗУТ./ В този смисъл е Решение № 46 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 725/2009 г. на второ г.о. ГК по чл.290 ГПК, Решение № 277 от 28.06.2012г. на ВКС по гр.д.№ 259/2012 г. , на първо г.о. ГК и Решение № 36 от 23.03.2009 г. на ВКС по т.д.№ 41/2009 г. на първо т.о., ТК/. Отчел е, че по делото са представени строителни книжа /разрешение за строеж № 79 от 17.06.2010 г. издадено на името на Г. М., заповедна книга на строежа № 480 –ТК11-Рк/ 07.07.2010 г., касаещо настоящата сграда и протокол от 07.07.2010 г. за открита строителна площадка и определяне на строителна линия на името на Г. М., но липсва протокол на общинската администрация № 14 за завършването на сградата в груб строеж. Съдът е приел, че доколкото строителството на процесната сграда е започвало при действието на ЗУТ, то за установяване на факта на грубия строеж са приложими нормите на ЗУТ, изискващи завършването на сградата в груб строеж да се удостовери с протокол на Общинската администрация, поради което не могат да бъдат обсъждани събраните гласни доказателства, целящи да установят кога е поставен покрива на сградата. Относно спора дали в периода април-август 2012 г. сградата е била годна за обитаване и дали страните са живели в нея съдът е кредитирал показанията на св.М. С. /според когото страните никога не са живели в новата къща, чиято дограма и електрозахранване са извършени през 2013 г./, като съответстващи на писмените доказателства, сочещи, че ел.захранването е извършено на 22.05.2013 г. и като е отчел, че в постигнатото и одобрено по брачното дело споразумение страните са направили изявления, че към момента на прекратяване на брака им семейното жилище е било в [населено място], [улица]. Окръжен съд-Пловдив е направил извод, че не е установено при условията на пълно и главно доказване, че по време на брака между страните е завършена процесната сграда в груб строеж, което обстоятелство обосновава извода, че не е възникнал обект на правото на суперфициарна собственост в режим на СИО между страните по делото. По основанието за допускане на касационно обжалване: Нормата на чл.181 ЗУТ се намира в глава XII /Учредяване и прехвърляне на право на строеж/ от закона, като ал.1 урежда времевия период, в който правото на строеж е годен обект на прехвърлителна сделка /от момента на учредяването му до момента на завършване на сградата в груб строеж/, а ал.2 – момента, от който сграда или самостоятелни части от нея, построени въз основа на учредено право на строеж, могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки /от завършване на грубия строеж/. Систематичното място и граматическото тълкуване на нормата на чл.181, ал.2 ЗУТ налага извода, че изискването за удостоверяване на степента на завършеност на сграда на етап груб строеж с акт на общинската администрация е свързано с нотариалното производство в случаите, в които страните искат изповядване на сделка за прехвърляне на право на собственост на сграда или самостоятелен обект в нея, изградени въз основа на учредено право на строеж, но преди издаване на протокол за установяване годността за ползване на строежа по приложение 16 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството или разрешение за ползване по чл.177, ал.2, респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177, ал.3 ЗУТ и с оглед задължението на нотариуса по чл.586, ал.2 ГПК да провери въз основа на съответните документи, че придобитото от праводателя право на строеж се е трансформирало в право на собственост, което може да бъде предмет на исканата сделка чрез завършване на грубия строеж на сградата. Този факт нотариусът може да установи и с други доказателствени средства – например по назначена при условията на чл.533 ГПК експертиза за установяване етапа на завършеност на сградата. Аргумент, че съставянето на акт по чл.181, ал.2 ЗУТ не е необходим във всички случаи за удостоверяване на етап груб строеж се извлича и от нормите на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, уреждаща вида, условията и реда за съставяне на актове и протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях, в която не е посочен акта по чл.181, ал.2 ЗУТ. При така изясненото приложение на нормата на чл.181, ал.2 ЗУТ, като диспозитивна, приложима в нотариалното производство и то само в определена хипотеза на учредено право на строеж на поставения въпрос следва да се отговори, че при спор между бивши съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършен при действието на ЗУТ, моментът на изграждане на сграда в груб строеж, може да се установи с всички доказателствени средства. По основателността на касационната жалба: С оглед на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът неправилно е приел, че за установяване момента на осъществяване на груб строеж на сграда, осъществен при действието на ЗУТ, единственото допустимо доказателствено средство е акт по чл.181, ал.2 ЗУТ. В резултат на този, противоречащ на материалния закон извод, Окръжен съд-Пловдив не е обсъдил свидетелските показания за момента, в който е бил поставен покрива на сградата /края на 2011 г. според св.Й. и преди зимата на 2012 г. според св.Ш., т.е. във всички случаи преди прекратяване на брака между страните на 14.12.2012 г./. Не е обсъдено и възражението на ответника по иска, че строителството е извършено със средства на родителите му, като ищцата няма финансов принос по което възражение страните са ангажирали гласни и писмени доказателства /вкл. за теглени банкови кредити и за закупувани строителни материали/, нито е назначена експертиза за установяване придобивната стойност на сградата на етап груб строеж, тъй като това е момента, в който е възникнал обекта на правото на собственост и съответно само спрямо тази стойност може да се прецени налице ли е трансформация на лични средства. Вместо да разгледа доказателствата за релевантните за иска факти, съдът е изложил мотиви по спора дали ищцата е живяла в новата сграда в периода април-август 2012 г., който се явява изцяло неотносим при преценка налице ли е съсобственост между страните, освен в контекстна на спора им кога сградата е била завършена в груб строеж. Изложеното налага отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Пловдив, който следва да изслуша експертиза за установяване придобивната стойност на сградата на фаза груб строеж към сочените от свидетелите два момента – края на 2011 г. и преди зимата на 2012 г. при съобразяване с представените по делото доказателства за закупувани строителни материали, след което да се произнесе по възражението на ответника за трансформация на лични средства. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за възстановяване на направените в настоящото касационно производство разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 439 от 4.04.2019 г., постановено по гр.д. № 2430 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: