Р Е Ш Е Н И Е № 50085 гр.София, 09.01.2024г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева със секретар Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1409 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. Х., [населено място], срещу решение № 169/18.03.2022 г., постановено по т.д.№ 25/2022 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261468/04.11.2021 г. по т.д.№ 125/2021 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против „И.-21“ АД /н./, [населено място] и М. Г. С., [населено място], искове за установяване на основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ съществуването на неприети в производството по несъстоятелност на „И.-21“ АД парични вземания, които са били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на Б. С. Х. с договор за цесия от 03.02.2017 г., както и за установяване на основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ несъществуването на приети в производството по несъстоятелност на „И.-21“ АД парични вземания, предявени от М. Г. С., които са били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на М. Г. С. с договор за цесия от 23.04.2019 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно с оглед приетата недопустимост със свидетелски показания да се установява самата достоверна дата на договора за цесия, чрез който той е придобил вземането от цесионера Л. П.; допуснатото оспорване на достоверността на датата, заявено от ответника М. С. след изтичане на срока за отговор на исковата молба; както и поради нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест и липса на указания, че е негова тежестта на доказване на достоверността на датата на представения договор за цесия. Моли решението да се отмени и исковете да се уважат, евентуално делото да се върне на апелативния съд за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът „И.-21“ АД /н./ оспорва жалбата по съображения, че в обжалваното решение правилно е прието, че договорът за цесия от 03.02.2017 г. е неистински, а нормата на чл.181 ГПК изключвала приложението на правилото на чл.194, ал.1 ГПК. Моли касационната жалба да се остави без уважение. Ответникът М. Г. С. оспорва жалбата и възразява, че въззивният съд не е допуснал твърдените нарушения на закона и на процесуалните правила, като правилно е разпределена доказателствената тежест и е прито, че договорът, с който той е придобил вземането от Л. П. е с достоверна дата, предхождаща датата на договора на Б. Х.. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че с договор за заем от 29.04.2009 г. Л. П. е предоставил на „И.-21“ АД сумата от 160000 евро със срок за връщане до 29.10.2009 г. при месечна лихва от 4,2 %. Заемът е обезпечен с учредена договорна ипотека с нотариален акт № 193, дело № 379/2009 г., а по гр.д.№ 61848/2012 г. на СРС е издаден на 09.01.2013 г. изпълнителен лист в полза на Л. П. за сумата от 160000 евро, ведно със законната лихва от 21.12.2012 г., за сумата от 120960 евро – лихва за периода от 30.11.2009 г. до 30.05.2011 г. и за сумата от 18590,20 лв. – разноски по делото. С договор за цесия от 03.02.2017 г. Л. П. е прехвърлил на Б. Х. вземането си срещу „И.-21“ АД в общ размер от 596544,41 лв. по издадения на 09.01.2013 г. изпълнителен лист. С договор за цесия от 23.04.2019 г. Л. П. е прехвърлил на М. С. вземането си срещу „И.-21“ АД по издадения на 09.01.2013 г. изпълнителен лист. Подписите на страните по договора за цесия от 23.04.2019 г. са нотариално заверени на същата дата, а на 07.05.2019 г. на „И.-21“ АД е връчено уведомление от Л. П. за извършеното прехвърляне на вземането. По образуваното изпълнително производство № 20157810400187 М. С. е конституиран като взискател на мястото на Л. П.. В производството по несъстоятелност на „И.-21“ АД са предявени вземанията на Б. Х. и на М. С., като в списъка на приетите вземания е включено вземането на М. С., а в списъка на неприетите вземания – това на Б. Х.. В първоинстанционното производство с оглед на заявено оспорване са били допуснати гласни доказателства за установяване на датата, на която е бил сключен договорът за цесия между Л. П. и Б. Х.. Въззивният съд е приел, че не са допуснати нарушения във връзка с доклада на делото, независимо от неточната квалификация на твърденията на страните, но правилно са посочени тези фактически твърдения и спорните обстоятелства, а доказателствената тежест е разпределена законосъобразно. Според решаващия състав доказването на достоверността на датата на договора със свидетелски показания е недопустимо. Посочено е, че частният документ има достоверна дата за третите лица само в хипотезата на чл.181, ал.1 ГПК, като по делото не са били ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че договорът от 03.02.2017 г. действително е сключен на тази дата. Договорът за цесия от 23.04.2019 г. има достоверна дата съгласно чл.181 ГПК предвид нотариалното заверяване на подписите на страните, докато най-ранният момент, от който би могъл да се направи извод за достоверност на датата на договора от 03.02.2017 г. е свързан с представянето му от Х. при предявяване на вземането в производството по несъстоятелност на 21.02.2020 г. При така формираните изводи за съществуващо е прието вземането, придобито от М. С. с оглед на достоверната дата на договора от 23.04.2019 г. за прехвърляне на вземането (включеното в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност), а вземането на Б. Х. е прието за несъществуващо, тъй като цесионерът Л. П. не е притежавал вземането към приетата за достоверна дата на договора за цесия от 03.02.2017 г. – 21.02.2020 г. поради по-ранното му прехвърляне на М. С. (включеното в списъка на неприетите вземания в производството по несъстоятелност). С определение № 50350/22.05.2023 г. ВКС допусна по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по въпроса за допустимите доказателствени средства за установяване по смисъла на чл.181 ГПК на достоверна дата на частен документ. Становището на състава на ВКС произтича от следното: В практиката на ВКС по тълкуването на разпоредбата на чл.181 ГПК е прието, че „е недопустимо със свидетелски показания да се установява самата достоверна дата на частния документ“ (решение № 80/17.07.2013 г. по гр.д.№ 161/2012 г. на ІV г.о.), както и че трети лица по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК са тези, „неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране“ (решение № 235/04.06.2010 г. по гр.д.№ 176/2010 г. на ІІ г.о., решение № 17/13.06.2019 г. по т.д.№ 1104/2018 г. на І т.о., решение № 273/02.12.2019 г. по гр.д.№ 1067/2019 г. на ІV г.о., решение № 60256/07.03.2022 г. по гр.д.№ 3590/2020 г. на ІV г.о.). По отношение на документи, в които датата е част от изявленията на страните с оглед на учредените права и на поетите задължения, какъвто е договорът като частен диспозитивен документ, е прието, че опровергаването на верността на датата е допустимо, като свидетелските показания се събират само при спазване на изискванията по чл.164, ал.2 ГПК или при твърдения за съзнателно антидатиране – по чл.165 ГПК, но ако датата не е елемент от изявленията на страните – гласните доказателствени средства са допустими (решение № 9/06.06.2016 г. по т.д.№ 3773/2014 г. на І т.о., решение № 17/13.06.2019 г. по т.д.№ 1104/2018 г. на І т.о., решение № 60256/07.03.2022 г. по гр.д.№ 3590/2020 г. на ІV г.о.). В посочените решения е проведено разграничение и относно това дали точната дата на съставяне се установява по отношение на страните по документа или между някоя от тях и трето лице. Настоящият състав на ВКС намира, че даденото разрешение за недопустимост със свидетелски показания да се установява „самата достоверна дата на частния документ“, на което се е позовал въззивният съд, следва да се прецизира с оглед на това, за кои факти е недопустимо събирането на гласни доказателства. При конкретното произнасяне в решение № 80/17.07.2013 г. по гр.д.№ 161/2012 г. на ІV г.о. на ВКС се е целяло доказването със свидетелски показания едновременно на достоверността на датата и на действителността на договора, като датата се е свързвала със съставянето на документа - сключването на договора. На първо място, следва да се уточни, че достоверната дата по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК не е датата на съставяне на документа, а последваща по време дата, на която е настъпил факт, установяващ предхождащото съставяне на документа. На второ място, посочената в документа дата на съставяне може да е вярна или невярна. Датата на съставяне на документа подлежи на доказване при оспорването й. Достоверната дата подлежи на доказване в случай, че се цели противопоставяне на документа на трети лица по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК. На трето място, приложимите процесуални правила за разпределение на доказателствената тежест и допустимите доказателствени средства по отношение на датата на съставяне и достоверната дата са обусловени от това дали лицето, което черпи права от документа, е участвало в съставянето му и дали тези права се противопоставят на друг участник в съставянето на документа или на трето лице, което не е издател. Преди да разпредели доказателствената тежест съдът следва да изясни дали датата на документа е от значение на правата на страните по спора, както и да изиска от оспорващата страна да посочи конкретни факти, на които е основано оспорването – настъпили или ненастъпили към датата на съставяне на документа. При оспорване на датата на съставяне на документа от лице, което е участвало в издаването му и оспорването на датата представлява опровергаване на съдържанието на документа или е въведено твърдение, че изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими при спазване на разпоредбите на чл.164, ал.1, т.6 във връзка с ал.2 ГПК или по чл.165, ал.2 ГПК. Ако датата не е част от изявленията в документа за доказване на оспорването й гласните доказателствени средства са допустими. При оспорване на датата на съставяне на документа от лице, което не е участвало в издаването му, свидетелските показания са допустими. При оспорване на документа от лице, което не е участвало в съставянето му, но това лице черпи права от някой от издателите и може да бъде увредено от антидатирането му, доказването, че посочената в документа дата на съставяне е вярна, не създава противопоставимост на документа на това „трето лице“ по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК. За да се противопостави документът на третото лице, достоверната дата следва да се докаже от лицето, ползващо се от документа. В този случай оспорването на датата представлява възражение, че документът не е противопоставим на третото лице и съответно доказването трябва да е, че документът има достоверна дата. В разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК са посочени факти, с настъпването на които документът придобива достоверна дата, когато тези факти установяват по безсъмнен начин предхождащото ги съставяне на документа. Доказването на достоверна дата представлява доказване на факти, с чието настъпване документът може да се счита за противопоставим на третото лице. Допустимостта на свидетелските показания се определя според подлежащите на доказване твърдени факти. За част от тези факти свидетелските показания са допустими, като например настъпила физическа невъзможност на лицето да подпише документа, но за други са недопустими – извършена нотариална заверка на подписа на лицето. Общото изискване, за да бъде документът противопоставим на третото лице, е установяването по безсъмнен начин на последователността във времето, първо - съставянето на документа и след това - настъпването на факта. При липса на твърдения за настъпването на конкретни факти от кръга на посочените или при недоказването им достоверността на датата може да се определи от съда по реда на чл.181, ал.1 ГПК, ако са установени други относими за достоверността на датата факти. Ако на лицето, ползващо се от документа, оспорващото трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК противопостави друг документ с достоверна дата, при което и двете лица черпят права от един и същ издател, за да се противопостави документът на оспорващото лице, фактите следва несъмнено да са настъпили след съставяне на оспорения документ, но и да предхождат по време достоверната дата на документа на третото лице. При оспорване и на двата документа правата се считат за възникнали за лицето, което ги е придобило от документа с по-ранна достоверна дата. По същество на касационната жалба: Неоснователно е въведеното касационно основание за неправилно допуснато оспорване на достоверността на датата на договор за цесия от 03.02.2017 г., като заявено след изтичане на срока за отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба ответникът М. С. се е позовал на решението на съда по несъстоятелността на „И.-21“ АД по чл.692 ТЗ, в което е било прието, че договорът за цесия, сключен между Л. П. и Б. Х., му е непротивопоставим, тъй като не са били представени доказателства за достоверност на датата. В проекта за доклад на делото с определение от 12.07.2021 г. на СГС е прието, че е направено оспорване на достоверността на датата на договора за цесия от 03.02.2017 г. и на авторството на подписа, положен за цедент. По въведеното основание за неправилност на въззивното решение с оглед на приетата недопустимост със свидетелски показания да се установява самата достоверна дата на договора за цесия съставът на ВКС изложи съображения при отговора на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. Първоинстанционният съд с определението от 12.07.2021 г. и в съдебно заседание на 08.10.2021 г. при доклада на делото въз основа на проекта за доклад, е открил на основание чл.193 ГПК производство по оспорване, наред с авторството на подписа, и на достоверността на датата на договора за цесия от 03.02.2017 г., както и е допуснал разпит на свидетел по искане на ищеца за установяване „на коя дата е сключен договорът за цесия“ между Б. Х. и Л. П., като не е разпределена доказателствената тежест. В мотивите на решението са изложени съображения, че за да се противопостави успешно на третите лица отразената в този договор дата, ищецът Х. следва да проведе доказване на нейната достоверност, като свидетелски показания за установяване на самата достоверна дата са недопустими. Във въззивната жалба е направено оплакване, че в определението от 12.07.2021 г. СГС не е указал на ищеца Х., че е негова тежестта на доказване, че договорът за цесия има достоверна дата, както и че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните свидетелски показания. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че е недопустимо със свидетелски показания да се установява самата достоверна дата на частния документ, която забрана не можела да се преодолее и по повод на производство по чл.193, ал.1 ГПК и изключвала приложението на нормата на 194, ал.1 ГПК. Проследяването на процесуалните действия на първоинстанционния и на въззивния съд обуславят извод, че с въззивната жалба е направено позоваване на непълен доклад на делото по чл.146 ГПК относно липсата на разпределение на доказателствената тежест, поради което въззивникът не е могъл да ангажира доказателства, относими към достоверността на датата на договора за цесия. Оплакването е свързано и със събраните гласни доказателства, които той е счел за допустими с оглед на открито производство по чл.193 ГПК. При така направения доклад на делото от първоинстанционния съд, в който, от една страна, неправилно е открито производство по чл.193 ГПК за оспорване на достоверността на датата, а от друга - е допуснат разпит на свидетел за сключване на договора, и без указания за разпределение на доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти, въззивният съд е следвало да изпълни правомощията си според дадените в т.2 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Въззивният съд е следвало да даде указания на въззивника да предприеме процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснал да извърши в първата инстанция поради непълнота на доклада и на указанията. В случая въззивният съд е следвало да посочи, че с оглед на направеното възражение от ответника С., че договорът за цесия не му е противопоставим, въззивникът Х. може да поиска събирането на доказателства за факти, относими към установяването на достоверност на датата на договора от 03.02.2017 г. спрямо ответника като трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, което черпи права също от праводателя на ищеца Л. П.. Допустимостта на свидетелските показания е поставена в зависимост от твърдените факти. По тези съображения ВКС намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд на основание чл.293, ал.3 ГПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни правомощията си по т.2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС съобразно с мотивите на настоящото решение, както и да се произнесе по разноските за водене на делото във ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 169/18.03.2022 г., постановено по т.д.№ 25/2022 г. от Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.