Р Е Ш Е Н И Е № 417 гр. София 15 октомври 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в публично заседание на девети октомври 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря Л. ГАВРИЛОВА и присъствието на прокурора от ВКП П. МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия ПАНОВА наказателно дело № 1447 по описа за 2012 г., и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения К. С. Я. за възобновяване на НОХД № 1447/2011 г. на Пернишкия районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 1163 от 07.12.2011 г. В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е участвал в провежданото срещу него наказателно съдебно производство, не е присъствал на постановяване на присъдата, поради което се явява осъден при нарушение на процесуалните правила. Твърди, че и по време на деянието, и към периода на извършване на разследването по делото и провеждане на съдебното производство, се е намирал в Италия. Претендира се отмяната на присъдата и връщане на делото на Пернишкия районен съд за ново разглеждане. Защитата на осъдения Я. поддържа молбата за възобновяване по изложените в нея доводи. Счита, че не са били налице предпоставките на чл. 269 ал.3 от НПК за провеждане на задочно съдебно производство. Осъденият моли за възобновяване на наказателното производство по делото. Прокурорът от ВКП изразява позиция за допустимост и основателност на молбата по чл. 423 от НПК, тъй като не е била спазена процедурата за провеждане на задочно производство, както и че материалите от досъдебното производство не са били предявени на осъдения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо. ВКС приема, че датата на узнаване от осъдения Я. на постановената спрямо него задочна присъда е датата на неговото задържане с оглед изпълнение на наказанието лишаване от свобода, което е станало на 20.04.2012 г. Искането за възобновяване на производството е в шестмесечния срок по чл. 423 ал.1 от НПК, тъй като е подадено на 09.07.2012 г., поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият К. Я. е бил привлечен присъствено към наказателно отговорност на 19.08. 2011 г. /л. 81 от дос. производство/ за престъпление по чл. 196 ал.1 т 1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. А и б. Б от НК. Взета е била спрямо него мярка за неотклонение „подписка”, като му е разяснено нейното съдържание и съответните на това задължения за Я.. Самият той е заявил адрес за призоваване в [населено място], [улица]. В проведения разпит /л.82/ обв. Я. изрично е заявил, че не желае да се възползва от правото да бъде призован за предявяване на материалите от досъдебното производство. Тези действия са били извършени, след като Я. е бил издирван с оглед привличането му към наказателна отговорност, не е бил намерен и това е довело до обявяването му за общодържавно издирване /л.64/ и спиране на производството по делото / л.69/. След приключване на досъдебното производство прокурор е внесъл обвинителен акт в съда на 20.09.2011г. – един месец след привличането на Я. като обвиняем. Видно от приложена призовка на л. 11 от първоинстанционното производство по НОХД № 1447/2011 г. по описа на Пернишкия РС, подс. Я. не е бил намерен на посочения лично от него адрес за призоваване, като брат му е дал сведение, че е заминал в чужбина и няма връзка с него. В съдебно заседание на 26.10.2011г. съдът е изменил мярката за неотклонение на подс. Я. в „задържане под стража” и е обявил същия за общодържавно издирване. Съдебното заседание е било отложено и след като издирването му в страната не е дало резултат, ход на делото е бил даден в отсъствието му на осн. чл. 269 ал.3 т.2 от НПК в присъствието на назначен служебен защитник. На 07.12.2011г. съдът е постановил присъдата си, с която е признал подс. Я. за виновен. Изложените обстоятелства ясно определят, че К. Я. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, водено в рамките на досъдебната фаза, доколкото на 19.08.2011г. той е привлечен в качеството на обвиняем присъствено. В рамките на срока, указан в чл. 242 ал.3 от НПК прокурорът е упражнил правомощието си по чл. 246 от НПК и е внесъл делото с обвинителен акт в съда. Потърсен с оглед призоваване за съдебно заседание, Я. не е намерен на адрес, посочен лично от него само месец преди това. По сведения на негов брат, живущ на същия адрес, Я. се е намирал в чужбина, без за него да е бил известен адрес там. Тази информация се потвърждава и от самия осъден в искането, с което е сезирал ВКС за възобновяване на производството по делото. Всичко това обуславя извода, че неучастието на подсъдимия в съдебното производство срещу него е проява на недължимо процесуално поведение от негова страна. Той се е отклонил от местоживеенето си, без да уведоми да това нито органа на досъдебното производство, нито съда и без да посочи друг адрес за призоваването си, но е бил известен, че спрямо него е налице висящ и неприключил наказателен процес. Следва да се приеме, че при това положение Я. се е отказал доброволно от правото си да се яви в съдебно заседание и сам в личното си качество да се защитава, като е разчитал на това съдът да охрани интересите му, като назначи служебен защитник. Последният е реализирал изцяло правото на защита на подсъдимия. На Я. е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в този процес е негов личен процесуален избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 изр. 1 от НПК. От доказателствата по делото безспорно се установява, че след като му е било предявено обвинението на досъдебното производство /л.81/, обвиняемият се е укрил, поради което процедурата по чл. 254 ал.4 от НПК не е могла да бъде изпълнена. След изменението на чл. 423 от НПК /ДВ, бр. 93/2011г./ невъзможността да се изпълни процедурата по чл. 254 ал.4 от НПК, след като лицето се е укрило след предявяването на обвинението, не е основание за възобновяване на производството по делото. Поради това искането на осъдения Я. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Твърдението на осъдения, че не би могъл да е автор на престъплението, в което е бил обвинен, тъй като и по време на извършването му е бил в чужбина, не може да бъде предмет на произнасяне в настоящето производство, което е с правно основание чл. 423 от НПК. За установяване на основателността на същото и относимостта му към производството следва да се сезира окръжния прокурор за преценка на предпоставките по чл. 422 ал.1 т.3 от НПК. Обстоятелството, че по делото материалите от разследването не са били предявени на обвиняемия, не е основание за възобновяване на производството. Извършването на това процесуално – следствено действие не е от категорията на абсолютно задължителните, а е в зависимост от волята на самия обвиняем – чл. 227 ал.2 от НПК. Обв. Я. изрично е заявил, че не желае да му бъдат предявени материалите от досъдебното производство / л. 82/, поради което и не е било допуснато никакво процесуално нарушение. Чл. 423 ал.1 от НПК предпоставя основателността на искането за възобновяване не с предявяване на разследването, а с предявяване на обвинението, което в случая безспорно е било налице. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. С. Я. за отмяна на присъда № 1163 от 07.12.2011 г. и възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1447/2011 г. по описа на Пернишкия районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: