Р Е Ш Е Н И Е № 588 София, 03 февруари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2886 по описа за 2011 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения С. Д. Ц. за възобновяване на внохд № 168/11 г. на Окръжния съд-гр.Габрово, с което се възразява, че са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК. Пред ВКС защитникът на осъдения поддържа подаденото искане. Последният, редовно призован, не се явява. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 504/11 г. Районният съд-гр.Габрово осъдил Ц. на основание чл.195, ал.1, т.7, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.55, ал.1 НК на девет месеца лишаване от свобода условно за срок от три години. С решение № 142 от 25.10.2011 г. по внохд № 168/11 г. , образувано по жалба на подсъдимия, ГОС потвърдил присъдата на ГРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. 1.Правната квалификация на извършеното е правилна. Известно е, че повторната кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.7 от НК е налице, когато деецът извърши кражба в немаловажен случай, след като е осъждан за кражба в немаловажен случай – т.2 от Постановление № 2/70 г. на ПВС. Данните по делото сочат, че с присъда, постановена по нохд № 178/04 г., влязла в сила на 04.05.2006 г., молителят е осъден на основание чл.195, ал.1, т.т. 3 и 5 НК на наказание лишаване от свобода с отлагане на изпълнението му за срок от три години. Доколкото не е установено в определения изпитателен срок Ц. да е извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание, то при условията на чл.86, ал.1, т.2 от НК, за това осъждане е настъпила реабилитация по право. От друга страна обаче, тъй като инкриминираното престъпление е извършено на 13.01.2011 г. или в пет годишния срок по чл.30, ал.1 от НК, който е започнал да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок – чл.30, ал.2 от НК (от 04.05.2009 г. до 04.05.2014 г.), реабилитацията в този срок не изключва прилагането на чл.28 от НК – правилата за повторността. Изложеното сочи, че предходното осъждане на молителя не е за маловажен случай. Що се отнася до престъплението от 13.01.2011 г. то не може да бъде характеризирано като маловажно. ВКС е имал повод да укаже, че маловажен случай е налице, когато с оглед на всички обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца, извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Размерът на предмета на престъплението, на който защитата е поставила акцент, не е единственият критерий, който се съобразява на плоскостта на чл.93, т.9 от НК. Тук е мястото да се каже, че идентично възражение е било поставено на вниманието и на двете предходни инстанции, които последователно са го отхвърлили като неоснователно. Въззивният съд изцяло е възприел оценката на първостепенния съд относно липсата на маловажност на случая, поради което не е бил длъжен и правилно не е повторил неговите съображения. С добавеното от него обаче, ВКС няма как да се съгласи, доколкото то е несъобразено с категорично установените имуществени вреди на резултатното престъпление кражба. Обстоятелствата, които не са инкриминирани, но обективно характеризират степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец – злоупотребата с доверието на пострадалата, трудовата ангажираност и материалната обезпеченост на дееца, не позволяват на настоящия касационен състав да приеме, че извършеното е маловажно по смисъла на чл.93, т.9 от НК. 2. Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание, изводимо от съображенията, съдържащи се в искането на осъдения, се претендира като последица от заявеното от него неправилно приложение на закона. При казаното по-горе ВКС не намира наказанието да е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Първостепенният съд, както правилно е отбелязъл ГОС, недопустимо е пропуснал да обоснове при коя от двете възможни хипотези на института на смекчената наказателна отговорност е индивидуализирал наказанието на дееца, като мотивите на присъдата, в тази им част, са повече от непълни, респ. не са съответни на процесуалните изисквания. Нарушението е неотстранимо, поради липсата на съответен протест. При изложеното на основание чл.424 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Д. Ц. за възобновяване на внохд № 168/11 г. на Окръжния съд-гр.Габрово. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: