Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 377   София, 15 декември 2009 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и четвърти септември  2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Харалампиев ....................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова .................................. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................. НОХД № .. 380 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ. В срок е постъпило искане от главния прокурор за проверка на влязла в сила присъда 15.12.08 год., постановена по НОХД № 8149/06 год. по описа на Софийски районен съд. То е с основание чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.1 НПК. Иска се да се възобнови делото с отмяна на постановения акт в частта, с която на осн. чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК е определено общо наказание на осъдения Д. И. А. и делото да се върне за ново разглеждане в тази му част. Посочва се, че при условията на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК е следвала да се образуват две съвкупности: първата – по НОХД № 317/01 год. и НОХД № 1400/01 год. в размер на 5 години лишаване от свобода и втората – по НОХД № 10633/04 год., НОХД № 5598/04 год., НОХД № 5067/03 год., НОХД № 2594/03 год., НОХД № 989/04 год., НОХД № 5192/05 год. и НОХД № 8149/06 год. в размер на 6 години лишаване от свобода, да се определи общо наказание, което на осн. чл. 24 НК да бъде увеличено, като се постанови отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 3258/96 год. Протестът се поддържа в съдебно заседание. Защитата на осъдения счита, че е недопустимо да се иска възобновяване само на част от присъдата, тъй като това ще накърни правата на другите осъдени по делото. В писмените си бележки изтъква доводи, свързани с накърняване правата на осъдените по делото, поради обстоятелството, че те не са се възползвали от правото си на обжалване по въззивен и касационен ред, липсата на искане за възобновяване на делото и в частта по чл. 66 НК, нарушаване на правата и на другия осъден и съучастник в престъплението, лишаването му от възможност да вземе становище по искането на главния прокурор и липсата на вина от страна на А. , че съдът не познава закона, а прокурорът не е упражнил правомощието си да обжалва постановената присъда. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, становището и доводите на страните, намира следното: С цитираната присъда осъденият Д. А. е признат за виновен в това, че на 23.05.01 год. в гр. С. в съучастие със С. Х. , като съизвършител, е отнел чужди щатски долари и български лева с обща равностойност в размер на 3 241.82 лв. от владението на Х. Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха, поради което и на осн. чл. 198, ал.1, пр. 1 и 2, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложено на осн. чл. 66, ал.1 НК за срок от четири гадини. На осн. чл. 25, вр. чл. 23, ал.1 НК съдът е групирал така наложеното му наказание с определените му такива по НОХД № 5598/04 год. на СРС, НОХД № 989/04 год. на СГС, НОХД № 10633/04 год. на СРС, НОХД № 317/01 год. на СГС, НОХД № 5067/03 год. на СРС, НОХД № 1400/01 год. на СРС, НОХД № 2594/03 год. на СГС и НОХД № 5192/05 год. на СГС, като му е определил едно общо най-тежко наказание в размер на ШЕСТ години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим и е приспаднал на осн. чл. 25, ал.2 НК изтърпяното наказание лишаване от свобода по кумулираните съдебни актове. Произнесъл се е и по разноските. Настоящата инстанция не е в състояние да прецени законосъобразността на съдебния акт в посочената му част, поради допуснато съществено процесуално нарушение, визирано като основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.2, вр. ал.3, т.2 НПК. По силата на чл. 305, ал.3 НПК в мотивите съдът е длъжен да посочи какви са правните съображения за взетото решение. Въпросът за налагането на общо наказание по реда на чл. 23-25 и чл. 27 НК е от кръга на посочените в чл. 301, ал.1 НПК, които съдът задължително обсъжда и решава при съответните предпоставки. Последната разпоредба налага и мотивиране на присъдата в тази й част. Видно от мотивите към атакувания съдебен акт /л. 186/ съдът само е възпроизвел диспозитива на присъдата, без да обоснове решението си по отношение на приложението на чл. 23-25 и чл. 27 НК. При сложната схема на престъпна деятелност от страна на подсъдимия А районният съд е следвало да изложи убедителни мотиви по решението си за групиране на отделните наказания съгласно закона и по принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, което не е направено. От друга страна, съгласно ППВС № 4 от 28.06.65 год. по н.д. № 2/62 год., при налагане на наказание за реална съвкупност районният съд е следвало задължително да прецени дали с оглед на десетте осъждания на А. , тяхната последователност, време на извършване, характер, степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и еднородност на наказанията за всички осъждания /лишаване от свобода за срокове от три до шест години/ приложението на чл. 24 НК, съответно предвидената в него възможност да се увеличи наложеното общо наказание с една втора с оглед целите на наказанието. Отсъствието на преценка в тази насока е довела до задържане на А. с 1 год., 3 м. и 20 дни след срока на наложеното му общо наказание /справка на Министерство на правосъдието л. 187/. Липсата на мотиви в атакуваната част е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2, вр. ал. 3, т.2 НПК и води до отмяна на съдебния акт в същата част и връщане на делото за ново разглеждане. В този смисъл искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното дело във визираната част е основателно по силата на чл. 422, ал.1, т. 5 НПК, независимо от посоченото в него основание за нарушение на материалния закон. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трито наказателно отделение,       Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 8149/96 год. по описа на Софийски районен съд. ОТМЕНЯВА постановената по него присъда от 15.12.08 год. в частта й, относно приложението на чл. 23-25 НК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд по реда на чл. 306 НПК от стадия на съдебното производство.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................