6 Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр. София, 18.11.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , ПЪРВО търговско отделение, в открито заседание на тринадесети май , две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1409/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. А. против решение № 43/05.01.2018 г. по гр.д.№ 5229 /2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение от 29.07.2016 г. по гр.д.№ 6005/2015 г. на Софийски градски съд , като е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска срещу така конституирания ответник – „ДДОР – Нови Сад „ АД , със седалище в Република Сърбия. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с диспозитивното начало в процеса , с оглед правното основание на предявения иск, като пряк иск срещу застрахователя на виновния за настъпване на застрахователното събитие делинквент. Намира, че съдът неправилно е възприел правна квалификация на иска чл.282 ал.4 вр. с чл.284 ал.2 КЗ /отм./ , с оглед което и надлежна процесуално и материалноправно страна - ответник Националното бюро на българските автомобилни застрахователи / НББАЗ /. Алтернативно се позовава на обстоятелството, че дори да би била приложим, чл.284 КЗ /отм./ не изключва допустимостта на иск срещу застрахователя на виновния водач, видно от ал.4 на същата разпоредба, според която НББАЗ, в качеството си на Компенсационен орган, не изплаща обезщетение и когато увреденото лице е предявило претенцията си за обезщетение към застрахователя по съдебен ред, каквото е и сторено с предявяване на иска. Касаторът се позовава и на превратно съобразено от съда обстоятелство, неотговарящо на действителната фактическа обстановка, като това, че се касае за основание на задължението за обезщетяване – застраховка на гражданската отговорност на водача на увреждащото превозно средство по системата „Зелена карта„. Неправилно е приложен материалния закон - чл. 282 ал.4 вр. с чл.284 ал.2 КЗ /отм./ и защото въззивният съд е визирал под понятието „държава членка„ в разпоредбата държава членка на системата „Зелена карта„, противно на определението за понятието „ държава членка „ в пар.1 т. 6 от ДР на КЗ / отм./. – държава членка на ЕС или ЕИП. Ответната страна - „ДДОР Нови Сад„ АД / Сърбия /- не е взела становище по касационната жалба. С определение № 53/08.02.2019 г. касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на въззивното решение, изводима от квалифицирането на иска от въззивния съд въз основа на разпоредба - чл.284 ал.2 КЗ /отм./, несъвместима с фактологичната обстановка, заявена с исковата молба, доколкото всяка от хипотезите на ал.2 предпоставя привръзка с „държава членка”, по смисъла на пар.1 т.6 от ДР на КЗ / отм./ - членка на Европейския съюз или друга държава, принадлежаща към Европейското икономическо пространство / ЕИП /, каквато не е държавата на конституирания чуждестранен застраховател. Квалификацията на иска е обусловила преценката за пасивно легитимиран ответник по претенцията, различен от конституирания . Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното : Ищцата Р. А. предявява иск за заплащане на застрахователно обезщетение, за претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП от 07.06.2014 г., причинено на територията на Република Сърбия, от водач на застрахован при ответното застрахователно дружество, регистрирано в Република Сърбия, лек автомобил, на основание гражданската отговорност на делинквента. Ответникът не е противопоставял довод за липса на процесуална и материалноправна легитимация по иска, както и възражение за липса на международна компетентност на българския съд . Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество, квалифицирайки иска по чл.226 ал.1 КЗ /отм./. Въззивният съд е оставил исковата молба без движение, с указание да се посочи надлежна страна – ответник, приемайки за правна квалификация на иска разпоредбата на чл.282 ал.4 КЗ вр. с чл.284 ал.2 КЗ /отм./, според която послредна разпоредба право на обезщетение, дължимо от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи / НББАЗ / , в качеството му на Компенсационен орган, има увредено лице, което пребивава в Република България, при условие че застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател , установен в държава – членка , различна от Република България /т.1/ , застрахованото МПС на виновния водач обичайно се намира в държава – членка, различна от Република България /т.2/ и застрахователното събитие е настъпило извън Република България в държава членка / т.3 пр. първо /. Въпреки указанията, ищецът е потвърдил за надлежна страна по иска си конституирания чуждестранен застраховател. С оглед това, въззивният съд, на основание така възприетата правна квалификация на иска, при съобразими като кумулативно приложими предпоставките по всяка от преждепосочените три точки, е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството, поради недопустимост на иска, като предявен срещу ненадлежен ответник, вместо надлежно легитимирания да отговаря такъв - Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, в качеството му на Компенсационен орган по чл.284 КЗ /отм./. Извън коментара за липса на процесуалноправна легитимация на конституирания ответник, вместо надлежния такъв – НББАЗ, съдът е изложил и съображения, че не може да бъде ангажирана отговорността на чуждестранното юридическо лице по българското процесуално и материално право , нито може да се провежда производство от български съд, по правилата на сръбското материално право, при обосноваването на тези изводи единствено със съществуващ специален ред за разглеждане претенцията на ищцата, от който същата не желае да се ползва. Съдът не се е произнесъл изрично по компетентността си за разглеждането на спора, като такъв с международен елемент, нито съображенията му са относно недопустимост на прекия иск срещу застрахователя, предвид приложимост на чуждо материално право, недопускащо такъв иск. Същевременно решението съдържа вътрешно противоречиви мотиви, доколкото изрично се сочи, че спорът не се отнася до отговорността на застраховател на гражданската отговорност на виновния водач по системата „Зелена карта „, тъй като се претендира обезщетение за вреди в причинна връзка в ПТП в чужбина и по вина на водача на застраховано в държавата по местонастъпване на деликта МПС, но от друга страна се коментира, че отговорността на този водач следва да се ангажира по реда на Унифицираното споразумение „Зелена карта„, членка на което е и Република Сърбия, като въззивният съд не е отдал значение на обстоятелството, че последната не е членка на ЕС или ЕИП. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното : За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че по предявената претенция задължително следва да се ангажира отговорността на НББАЗ, в качеството му на Компенсационен орган по чл.284 КЗ /отм./ . Отговорността на НББАЗ, като Компенсационен орган, е различна от функциите му като представително национално бюро, по смисъла на чл.282 ал.3 и ал.5 КЗ /отм./ , независимо че българският законодател е избрал да възложи и двете функции на един и същ правен субект. НББАЗ, в качеството на представително национално бюро – член на бюрата от системата „Зелена карта„, е компетентно да урежда претенциите на пострадали лица, вместо чуждестранния застраховател, за произшествие, настъпило на територията на Република България и причинено по вина на водача на застрахован за гражданската му отговорност автомобил, по международната система за автомобилна застраховка на Гражданската отговорност - „Зелена карта”. Зелената карта е международно признато удостоверение, доказващо, че водачът е застрахован за случаите, в които носи гражданска отговорност при произшествие на територията на приемащата / „посетената„ – в действащите Вътрешни правила на Съвета на бюрата, в сила от 01.07.2008 г. / страна. С нея се удостоверява , че задълженията, произтичащи във връзка с посочената отговорност, ще бъдат изпълнени от застрахователя на приемащата / „посетената„ / страна или от съответното бюро за автомобилно застраховане, съгласно националното законодателство и правила в т а з и държава. Членове на системата „Зелена карта„ са и всички държави членки на Европейския съюз. В областта на автомобилното застраховане, обаче, правото на ЕС се състои от две групи актове : директивите за автомобилно застраховане / общо 6, като последната Директива 2009/103/ ЕО на Европейския парламент и Съвета кодифицира предходните пет / и системата „Зелена карта„. Директивите на автомобилното застраховане разширяват обхвата на предоставяната от системата „ Зелена карта „ защита на пострадали при ПТП лица. След присъединяване на Република България към ЕС от 01.01.2007 г., НББАЗ осигурява функционирането на задължителната застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите на територията на държавите членки, в съответствие с чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за сближаване законодателствата на държавите членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на МПС и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета, транспонирана в тази й част с разпоредбите на чл.284 – 286 КЗ /отм./. Практически с Директивата / последващо кодифицирана, ведно с останалите, в Директива 2009/103/ЕИО / се разрешават проблеми, непокрити от системата „Зелена карта„ , на пострадали лица, които / ако не биха били разрешенията й / трябва да предявят претенцията си в друга държава, срещу лице, което пребивава в тази държава и срещу застрахователно предприятие, което е оторизирано там, вкл. когато ПТП е настъпило на територията на държава, различна от тази на пребиваването им. Въведените от Директивата хипотези, транспонирани с разпоредбите за функционирането на НББАЗ, като Компенсационен орган, не са идентични с настоящата. При това, отговорността на НББАЗ не е задължителна, нито изключителна, възниква при определените в чл.284 ал.1 и ал.3 КЗ /отм./ условия и е изрично изключена в хипотезите на чл.284 ал.4 КЗ /отм./ , една от които е и - при предявяване претенцията на увреденото лице спрямо застрахователя по съдебен ред. Следователно, настоящата хипотеза не предпоставя отговорност на НББАЗ, в качеството на представително национално бюро от системата „Зелена карта „ / чл.282 ал.3 и ал.5 КЗ отм./, тъй като не се касае за ПТП на територията на Република България. Липсва основание за ангажиране на отговорността му и като Компенсационен орган, тъй като хипотезите на чл.284 КЗ / отм. / предпоставят елементите от фактическия състав да са свързани с държави – членки на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство / чиито членове са държавите членки на ЕС и част от държавите - членки на Европейска асоциация за свободна търговия – Норвегия, Лихтенщайн и Исландия /, съгласно пар.1 т.6 от ДР на КЗ отм. . Нещо повече, дори да би могла да се ангажира отговорността на НББАЗ, в качеството му на Компенсационен орган, нормативната уредба на дейността му не изключва процесуална легитимация на застрахователя на делинквента , по пряк иск срещу същия от страна на пострадалия, чието упражняване е и гарантирано, чрез предвиденото в чл. 3 от Четвърта Моторна Директива задължение на всяка държава членка, да предприеме мерки пострадалите по чл.1 от същата лица, на които са причинени вреди в резултат от произшествия по смисъла на същата разпоредба, да имат право на пряк иск към застрахователното предприятие, което е застраховало гражданската отговорност на отговорното лице. Предвид горепосоченото, даденото от въззивния съд разрешение е в пряко противоречие с чл.284 КЗ / отм./, транспониращ чл.6 от Четвърта Моторна Директива, цитирана по-горе, но същият е и неприложим към конкретния спор, с оглед фактическия състав на увреждането – на български гражданин, на територията на държава, извън държавите членки на ЕС и ЕИП, от водача на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ при застрахователно дружество в държавата на произшествието, автомобил. Българският съд се явява международно компетентен да се произнесе по иска, на основание чл.18 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.4 ал.1 т.2 от КМЧП, като предявен от ищец – български гражданин и доколкото международният елемент от фактическия състав не засяга държава – членка на Европейския съюз, респ. са неприложими разпоредбите на Регламент /ЕО/44/2001 г., последващо отменен с Регламент / ЕО/ 1215/ 2012 г..Компетентността е определима въз основа на КМЧП, като вътрешен източник на международното частно право, предвид липсата на специален източник - многостранен международен договор / конвенция / или двустранен договор, обвързващи Републики България и Сърбия с разпоредби относно компетентността по този вид дела. Преценката за наличие на международна компетентност на българския съд, по иска с който е сезиран, е различна от преценката за допустимост на п р е к и я иск спрямо застрахователя на делинквента , тъй като и съгласно чл.116 КМЧП правото на увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от п р а в о т о, приложимо към задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор / в случай същото / , а правото, приложимо към задължението се определя по Глава ХІ - чл.105 КМЧП. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да установи допустимостта на прекия иск срещу застрахователя на делинквента в конкретния случай, съобразно приложимото за определянето й право. Следователно, въззивното решение , като неправилно, следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане срещу конституирания ответник - застраховател на делинквента , като при новото произнасяне ще следва да се определи и отговорността за разноски в касационна инстанция, съгласно чл. 294 ал.2 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 43/05.01.2018 г. по гр.д.№ 5229 /2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение от 29.07.2016 г. по гр.д.№ 6005/2015 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски апелативен съд за ново разглеждане , съобразно горните указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: