гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,
в открито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Петя Хорозова
Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 125 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗП Ю. Н. К., чрез процесуален представител, против Решение № 195 от 27.06.2023 г. по в. гр. д. № 644/2022 г. на Окръжен съд – Хасково, с което след отмяна на Решение № 154 от 01.09.2022г. по гр.д. № 793/2021г. на Районен съд – Харманли, настоящият касатор е осъден да заплати на „РО-СИ-ТО“ ЕООД на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата в размер на 23 441 лв., представляваща дължима незаплатена част от фактура № [ЕГН] от 16.07.2018 г. и от фактура № [ЕГН] от 26.07.2018 г. след извършване на прихващане, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 7 195 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.07.2018г. до 04.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете - 05.08.2021 г. до окончателното изплащане. С Определение № 1030 от 05.10.2023г. въззивното решение е допълнено на основание чл.248 ГПК чрез осъждане на ЗП Ю. Н. К. да заплати на „РО-СИ-ТО“ ЕООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 3 186 лв.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е недопустимо, а също така и неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговото обезсилване, респективно – отмяната му и присъждане на направените разноски за всички инстанции. Като процесуални нарушения се сочат: непроизнасянето от съда по заявените с отговора на исковата молба от касатора, в качеството му на ответник, правопогасителни насрещни възражения; необсъждане на възражения и доводи за липса на доказателства за реална доставка на стоките по представените от ищеца фактури; кредитиране и формиране на решаващите правни изводи въз основа на недопустимо и ненадлежно доказателство – назначена в нарушение с процесуалните правила от въззивния съд съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът в касационното производство – „РО-СИ-ТО“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.
С Определение № 1756 от 24.06.2024г. по настоящото т.д. № 125/24г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени твърдения и възражения на ответника.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да отмени постановеното от Районен съд – Харманли решение и достигне до обжалвания резултат, Окръжен съд – Хасково е приел, че първата инстанция е била сезирана с предявени от „РО-СИ-ТО“ ЕООД срещу ЗП Ю. Н. К. обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за вземания по възникнали търговски отношения за продажба на препарати за растителна защита, торове и семена, обективирани във фактура № [ЕГН] от 16.07.2018г. и фактура № [ЕГН] от 26.07. 2018г. и протокол за прихващане от 26.07.2018г. на сумата от 24 300 лв., дължима по фактура № [ЕГН] от 16.07.2018г. от общото задължение на ответника към ищеца по фактура № [ЕГН] от 16.07.2018г. и фактура № [ЕГН] от 26.07.2018г., по който протокол за прихващане ответникът е оставало да заплати остатък в размер на 23 441 лв. на 27.07.2018г. При разглеждането на спора първостепенният съд е приел, че фактурите не са двустранно подписани и съответно самостоятелно не могат да служат за доказателство, установяващо продажбеното правоотношение и изпълнението на задълженията по него, както и че такова правоотношение не може да бъде установено и от представения протокол за прихващане. Въз основа на констатациите от съдебно-счетоводните експертизи Районен съд – Харманли е приел липсата на облигационно отношение между страните по делото, приемайки за неустановено при условията на пълно и главно доказване сключването на договор между страните, както и изпълнение на задължението на ищеца за предаване на процесните стоки, след като е игнорирал като доказателства посочените фактури, върху които бил положен подпис на едно и също лице.
Като спорен между страните въззивният съд е очертал въпросът за съставянето и надлежното осчетоводяване на два броя фактури с № 15 от 16. 07.2018г. и № 484 от 26.07.2018г., както и на протокола за прихващане от 26. 07.2018г. След кредитиране и подробно обсъждане заключението на допуснатата във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза, решаващият съд е приел за установено, че спорните фактури и протоколът за прихващане са счетоводно отразени от двете страни по делото, като ответникът е ползвал данъчен кредит, видно от предоставената от ТД на НАП информация.
Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, Окръжен съд - Хасково е достигнал до извода, че страните са постигнали договореност за прихващане по описаните фактури за сумата от общо 47 741 лв. със сумата от 24 300 лв., като е останала неизплатена част, дължима от ЗП Ю. Н. К. на „РО-СИ-ТО“ ЕООД в размер на исковата сума от 23 441 лв. главница и лихва за забава в размер на 7 195лв., считано от 27.07.2018г. до датата на завеждане на иска - 04.08.2021г. С оглед на тези правни изводи, въззивният съд е отменил първоинстанционния съдебен акт, с който са били отхвърлени предявените обективно съединени искове, и е осъдил ЗП Ю. Н. К. да заплати на „РО-СИ-ТО “ЕООД на основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД претендираните суми.
По въпроса, по който атакуваното решение е допуснато до касационно обжалване, е формирана практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК Решение № 159 от 15. 03.2021г. по гр.д. № 4433/2019г. на ВКС, III г.о.; Решение № 228 от 01.10. 2014г. по гр. д. № 1060/2014 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 57 от 08.06.2015г. по гр.д. № 6396/2014г. на ВКС, I г.о., според които, съгласно чл.269 от ГПК във въззивното производство съдът се произнася служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а по неговата неправилност - само по наведените във въззивната жалба доводи. Когато при това произнасяне се приеме за основателен някой от посочените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, това е основание за решаване на спора по същество от въззивния съд- чл.271, ал.1 от ГПК. Разрешаването на спора по същество означава преди да реши дали да отмени изцяло или отчасти или да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд да извърши същата онази дейност, която извършва първоинстанционния съд при разрешаването на спора: да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора, както и да прецени дали са основателни своевременно направени от ответниците възражения и оспорвания на иска и в заключение да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответниците, когато е приет за основателен един от доводите на въззивника-ищец за неправилност на първоинстанционното решение и спорът се разглежда по същество от въззивния съд, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна.
По правилността на въззивното решение:
По заявеното в касационната жалба възражение за недопустимост на обжалвания акт настоящият състав се е произнесъл в постановеното по делото определение по чл.288 ГПК, приемайки, че не са налице сочените в касационната жалба основания за вероятна недопустимост на въззивното решение, каквато не се установява и при осъществената служебна проверка за неговата допустимост.
Решаващи за промяна на правния резултат и уважаване на предявения иск по чл.327 ТЗ за заплащане на дължимата след извършено прихващане цена на фактурирани доставки на торове и препарати са констатациите на въззивния съд за осчетоводаване на процесните фактури и протокол за прихващане в счетоводствата на двете страни по делото. Същите са направени въс основа кредитиране на приетото във въззивното производство заключение на ССЕ, от което се установява, че Фактура № 15/16.07.2018г., издадена от „РО-СИ-ТО“ ЕООД на ЗП Ю. К., е осчетоводена в сметка 411 Клиенти с контрагент ЗП Ю. К. и е взета стопанска операция дебит сметка клиенти на стойност 27 357 лв.; Фактура № 484/ 26 07.2018г., издадена от „РО-СИ-ТО“ ЕООД на ЗП Ю. К., също осчетоводена, като е взета стопанска операция по дебит сметка клиенти на стойност 20 384 лв.; От страна на ЗП Ю. К. е издадена фактура № 9/16.07.2018г., осчетоводена от „РО-СИ-ТО“ ЕООД с контрагент земеделският производител и взета стопанска операция дебит сметка 304 стоки – 24 300 лв., кредит смтка 401 доставчици – 24 300 лв.; Съставеният протокол за прихващане е осчетоводен от „РО-СИ-ТО“ ЕООД като е дебитирана сметка 401 доставчици и кредитирана сметка клиенти със сумата от 24 300 лв.; Остатъкът от задължението е 23 441 лв.; В дневниците за продажба за юли, 2018г. при „РО-СИ-ТО“ ЕООД са включени двете спорни фактури с контрагент ЗП Ю. К. с начислен ДДС от 0.00 по Фактура № 484/27.07.2018г. и 4559.50 лв. по Фактура № 15/16.07.2018г.; От извършената проверка в ТД на НАП и предоставената от там информация, справка - декларация от 11.08.2018г., дневник покупки и дневник продажби, при земеделския производител /ответник/ е установено, че за данъчен период юли, 2018г. има посочен ДДС за възстановяване в размер на 4 388.41лв., като в дневник за покупки за същия месец е включена Фактура № 484/27.07.2018г. с контрагент „РО-СИ-ТО“ ЕООД с данъчна основа 0.00лв., а в дневника за продажби е включена Фактура № 9/16.07.2018г. с данъчна основа 24 300лв. и начислен ДДС 0.00лв. При приемане на заключението вещото лице изрично е посочила, че всички фактури са включени в дневниците и справките-декларации в двете дружества, с оглед пропускът в заключението да посочи фактура № 15/16.07.2018г. След като е зачел изясненото с посоченото експертно заключение осчетоводяване на фактурите и протокола за прихващане от двете страни по спора, както и ползване на данъчен кредит от ответника, правилно въззивният съд е приел дължимост на плащането в размер, съответстващ на установения след извършеното прихващане дълг. Този извод съответства и на трайно установеното в практиката на ВКС разбиране, според което отразяването на фактурата в счетоводството на длъжника – купувач, включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание за задължението и доказват неговото съществуване. При това разрешение на правния спор, необсъждането от страна на въззивния съд показанията на водените от ответника свидетели, на доводите му, че издаването на фактурите е станало без негово съгласие, че цената по същите е по-висока от пазарната и няма логика да се купуват препарати по това време на годината, когато не се използват, не се отразява на правилността на решаващите изводи в обжалваното решение, тъй като не опровергават придаденото на счетоводното отразяване и на ползването на данъчен кредит доказателствено значение за установяване дължимостта на претендираното вземане. Междувпрочем, основното в тази връзка възражение на касатора е срещу кредитирането от въззивния съд на заключение по експертиза, която намира за назначена в нарушение на процесуалните правила, като липсват конкретни оплаквания срещу изводите на съда, обосновани с констатациите от същото. Поддържаните от касатора доводи за допуснато от окръжния съд процесуално нарушение на разпоредбата на чл.266 ГПК, тъй като не са били налице посочените в същата предпоставки за назначаване на допълнителна експертиза, са неоснователни. С мотив, че представените заключения при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са изготвени на база документална справка, извършена само в счетоводството на ищеца, но не и в това на ответника, правилна е преценката на въззивния съд за непълнота на същите. При заявено от ответника оспорване на представените от ищеца фактури и протокол за прихващане, на които е основана претенцията, при неосигурен от оспорващата страна достъп до нейното счетоводство, както и отказ на първоинстанционния съд да издаде на ищеца съдебно удостоверение, което да послужи за пред НАП за снабдяване с информация за подадени данни от счетоводителя на ответника, е налице хипотезата на чл.266, ал. 3 ГПК за допуснато процесуално нарушение, поправимо от въззивния съд, преодоляващо предвидените в разглежданата разпоредба забрани.
По така изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира за правилни изводите в обжалваното решение за основателност и доказаност на предявения иск в уважения размер от 23 441 лв., ведно със законната лихва, вкл. и в частта на присъдената по чл.86 ЗЗД лихва за забава за периода от 27.07.2018г. до датата на завеждане на иска – 04.08.2021г. за сумата от 7 195 лв., срещу която част на решението не са релевирани доводи в касационната жалба.
Основателно е възражението на касатора за допуснат от въззивния съд пропуск да се произнесе по насрещното му възражение за прихващане със сумата от 73 698 лв. Същото е заявено своевременно с отговора на исковата молба, като с оглед променения от въззивния съд правен резултат с уважаване на предявените искове се е осъществило вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по заявеното при условията на евентуалност правопогасително възражение.
С оглед по-горе приетото по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС приема, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, поради което постановеното от него решение е неправилно. Констатираният в случая порок предпоставя връщане на делото за произнасяне по надлежно заявеното от ответника правопогасително възражение, необсъдено от инстанциите по същество. Следователно, въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Хасково за произнасяне по посоченото възражение за прихващане.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за направените разноски в касационното производство.
Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 195 от 27.06.2023 г. по в. гр. д. № 644/2022 г. на Окръжен съд – Хасково.
ВРЪЩА делото на Хасковски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|