1 Р Е Ш Е Н И Е № 62 Гр. С., 01.09.02014 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в съдебно заседание на осми април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар С.С. и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско дело № 71/2014 г. Производството е образувано по молба на [фирма] [населено място] за отмяна по реда на чл.303 ал.1 т. 5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски районен съд, ІІ г.о., 66 състав постановено на 04.12.2012 г. по гр.д.№ 41884/2011 г. С това решение е уважен предявеният от Р. Т. Е. от [населено място] срещу [фирма] иск по чл. 422 ГПК и е признато за установено, че ответникът дължи сумата 5879.28 лв. – цена по договор за продажба на мед сключен на 17.09.2006 г. ведно със законната лихва, както и 2500.42 лв. – мораторна лихва върху посочената главница по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 14567/2011 г. на Софийски районен съд. В молбата за отмяна се правят оплаквания, че вследствие допуснати от районния съд процесуални нарушения във връзка с призоваването, молителят-ответник по делото е бил лишен от право на участие и е нарушено правото му на защита в процеса. Иска се отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по молбата за отмяна Р. Т. Е. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Л.Л. от САК поддържа становище, че оплакванията са неоснователни и не е налице соченото основание за отмяна на постановеното съдебно решение. Върховният касационен съд, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, намира молбата за отмяна за основателна. Разпоредбата на чл.303 ал.1 т. 5 ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при разглеждане на делото. Хипотезите на чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК се градят на важността на личната защита, която страната не е могла да осъществи поради лишаването й от възможност да участвува по делото вследствие нарушаване на съответни процесуални правила. Видно от представеното като доказателство към исковата молба удостоверение за актуално състояние от 30.09.2011 г. в търговския регистър ответникът [фирма] е регистриран със седалище [населено място], район Студентски,[жк], [жилищен адрес]0, ап. 66. Изпратеният от съда препис от исковата молба и приложенията към нея не са били връчени на посочения адрес, като на гърба на върнатото в цялост съобщение служител К. Б. – призовкар към СРС е отбелязала, че „пълнолетно лице от адреса каза, че няма офис и администрация на фирма в ап. 66 живеят сем.Друмеви”. Не е посочено името на лицето подало информацията, нито данни, че е правен опит да се връчат книжата на лице от посочения ап.66. При тези фактически данни съдът е приел, че исковата молба и приложенията са връчени при условията на чл.50 ал. 2 ГПК и след като е констатирал че не е постъпил в срок отговор от ответника, с определение от 23.04.2012 г. е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2012 г. като призовката за ответника е приложена в цялост на основание чл.50 ал. 2 ГПК. Без да изиска ново удостоверение за актуално състояние, за да се провери налице ли е евентуална промяна в адреса на ответника и без да се извърши ново призоваване, на проведеното на 30.05.2012 г. единствено съдебно заседание съдът е приел, че ответното дружество е редовно уведомено по реда на чл.50 ал. 2 ГПК, дал е ход по същество на делото и е постановил атакуваното решение, с което е уважил предявения установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК. При тези фактически данни настоящият съдебен състав на ВКС счита, че неправилно първоинстанционният съд е дал ход на делото, като е приел, че ответникът е редовно призован. Погрешно е приложена нормата чл.50 ал. 2 ГПК, която се прилага само в случай, че търговецът е променил адреса си без да изпълни задължението за вписване на това обстоятелство в търговския регистър. Такива доказателства по делото липсват. Не е изискано ново удостоверение за актуално състояние за установяване на последния вписан адрес на ответното дружество, тъй като приложеното към исковата молба носи дата осем месеца преди насрочването на делото. Няма данни, че е изпратена призовка на посочения адрес, нито че връчителят е посетил отново адреса и е изпълнил задължението си по чл.50 ал. 4 ГПК в случай, че не намери никой в апартамента или е посочил отказ да се получи съобщението. В молбата си за отмяна молителят сочи, че към момента на гледане на делото няма промяна в адреса на дружеството посочен в търговския регистър [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ап.66. На този адрес е изпратена и получена представената като доказателство в настоящото производство покана за доброволно изпълнение от 26.03.2013 г. изпратена от ЧСИ Е. П. във връзка с образуваното изпълнително дело въз основа на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК издадена по гр.д.№ 14567/2011 г. на СРС. С оглед на изложеното, при липсата на данни за промяна в адреса на ответника, не е налице хипотезата на чл.50 ал. 2 ГПК. При това положение, очевидно служителят на съда, който съгласно чл.42 ал. 1 ГПК е следвало да извърши връчването на съобщенията не е изпълнил задълженията си, поради което ответникът не е бил редовно призован за проведеното съдебно заседание, нито са му били връчени редовно книжката по делото, за да подаде отговор и да ангажира доказателства по подадената срещу него искова молба съгласно чл.131 ГПК. От извършената служебна проверка в търговския регистър се установява, че промяна в адреса на ответното дружество има едва към датата 11.06.2013 г. след подаването на молбата за отмяна, когато е вписан нов адрес [населено място], район „О.”, [улица], ет.2, ап.8. По изложените съображения настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, счита, че вследствие допуснатите процесуални нарушения от районния съд във връзка с призоваването на ответника-молител, същият е бил лишен от правото на участие и защита като страна по делото. Ето защо, налице е основание по чл. 303 ал.1 т. 5 ГПК за отмяна на постановеното решение на Софийски районен съд, като съгласно чл.307 ал. 3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение на Софийски районен съд, ІІ г.о., 66 състав постановено на 04.12.2012 г. по гр.д.№ 41884/2011 г. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: