5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 642 С., 25,10,2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 520 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2434 от 3.VІІІ.2012 г. на Й. И. Л.-Г. от Б., подадена против определение № 1382 на Благоевградския ОС от 15.VІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 320/2012 г., с което е било отменено първоинстанционното определение № 358/16.І.2012 г. на РС-Благоевград по ч.гр. дело № 255/2011 г. – за обезсилване на издадена по заявление на [фирма]-С. заповед за изпълнение на парично задължение № 815/28.І.2012 г. по чл. 417 ГПК в частта й срещу длъжника настоящ частен касатор. Оплакванията на частната касаторка Г. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на Благоевградския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира касирането на този съдебен акт ведно с присъждане на всички направени по делото съдебно-деловодни разноски. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната касаторка Г. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Благоевградският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправните въпроси: 1/ Дали залепването на уведомление по реда на чл. 47 ГПК следва да са извърши при изчерпване на възможностите съобщението да бъде връчено лично на адресата или на друго лице, което е съгласно да го получи, както и 2/ Дали приложението на същия текст от процесуалния закон се обуславя от посещението на връчителя на посочения в съобщението адрес „в рамките само на един ден, макар и в различни часове на съшия”. Същевременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, били въпросите: 1/ Дали при положение, че длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение с връчването на призовка за принудително изпълнение може да се счете, че е бил спазен срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за депозиране на възражение срещу същата заповед; 2/ Дали такова възражение е „редовно направено”, когато към поканата за принудително изпълнение и съобщението за насрочен опис на недвижимия имот не е била приложена издадената по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-С., Регионален център-Б., писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаване на последното. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Благоевградския ОС, частната касационна жалба на Й. И. Л.-Г. от същия град ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: По релевираното основание по т. 1 на чл. 280 ГПК: Във връзка с първите два процесуалноправни въпроса, релевирани в изложението към жалбата й частната касаторка се е позовала на четири определения, постановени от различни състави на ГК и ТК на ВКС, както следва: 1/ Опр. № 10/5.І.2011 г. на ІV-то г.о. по ч. гр. д. № 680/210 г.; 2/ Опр. № 47/17.І.011 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 719/2010 г.; 3/ Опр. № 160/31.ІІІ.2009 г. на Първо г.о. по ч. гр. д. № 194/09 г. и 4/ Опр. № 397/7.VІІ.2009 г. на І-во т.о. по ч. т. д. № 333/09 г. Тези четири съдебни акта на отделни състави на ВКС решават еднопосочно въпроса, че за да е редовна процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК за връчване чрез залепване на уведомление, представляваща една „крайна мярка”, а и за да може да се приложи презумпцията по чл. 47, ал. 5 ГПК, съответният връчител би следвало да е удостоверил надлежно отсъствие на страната от адреса, на който преди това са й били връчвани съдебни книжа, в течение на повече от един месец: „съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК”. Докато в мотивите към атакуваното определение Благоевградският ОС е констатирал, че по повод връчване на призовка за доброволно изпълнение ведно със заповед № 815/28.І.2012 г. за изпълнение на парично задължение „длъжника е бил потърсен от призовкаря на следните дати: 11.07.2011 в 11.45 часа, в 16.оо часа и в 19.зо часа, но Г. не е била открита на адреса”. Отделно от това въззивната инстанция е могла да констатира, че по делото липсвали доказателства надлежно връчената последваща покана за принудително изпълнение и съобщението за насрочения опис и оценка на недвижим имот на Г. да са били придружени от въпросната заповед за изпълнение. Следователно налице е противоречиво решаване на процесуалноправния въпрос за редовността на процедурата по чл. 47, ал. 7 in fine ГПК, обосноваващо допустимост на касационния контрол в процесния случай. Ноторно е, че понятието „дата” означава точно определен ден от календара, поради което извършените в случая от връчител на ЧСИ посещения в различни часове от един и същи календарен ден, не удовлетворява и минималното, установено от практиката на ВКС, изискване досежно редовността на процедурата по чл. 47 ГПК: адресът да е бил посетен поне три пъти, но на отделни дати в рамките на месец. Още по-малко това е така, когато два от часовете на посещенията на този връчител /на ЧСИ/ са били в пределите на нормалното работно време и при преобладаващата вероятност, че адресатът на процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК не е непременно безработен или пенсионер, щом е солидарно отговорен към заявителя поръчител по договор за банков кредит. С оглед тези данни по делото се налага извод, че процедурата по чл. 47, ал. 7 in fine ГПК относно връчването на процесната заповед за незабавно изпълнение е била съществено опорочена и затова двуседмичният срок по чл. 419 ГПК не е започвал да тече преди получаването от страна на Г. на призовката на ЧСИ за принудително изпълнение и за опис и оценка на неин недвижим имот. Във връзка с тази констатация, се налага извод, че съставът на Благоевградския ОС, постановил атакуваното въззивно определение, не е съобразил, че като заявител [фирма] е била снабдена със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ – по реда на чл. 417, т. 2 ГПК (л. 16 от първоинстанционното гр. дело № 255/2011 г. по описа на РС-Благоевград), а не по реда на чл. 410 ГПК, както погрешно е било възприето в мотивите към атакувания съдебен акт. Ето защо делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия окръжен съд, който да се произнесе по съществото на подадената от [фирма] частна жалба с вх. № 511 от 23.І.2012 г., но при съобразяване конкретния вид на заповедното пр-во и приложението на чл. 418, ал. 5 и чл. 419 ГПК към процесния случай. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 1382 на Благоевградския окръжен съд от 15 юни 2012 г., постановено по ч. гр. дело № 320/2012 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския ОС, който да се произнесе по частната жалба на [фирма]-С. – Регионален център Б. с вх. № 511 от датата 23.І.2012 г. съобразно горните задължителни указания. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2