Р Е Ш Е Н И Е №163 С., 11.12.2014 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.дело № 4100 по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на П. Ц. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 393/13.09.2013 г., постановено по гр.д. № 1035 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 299 от 10.06.2013 г. по гр.д. № 296 по описа за 2013 г. на Районен съд-Горна Оряховица за отхвърляне на предявените от П. Ц. Т. против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. В молбата се поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна [фирма], [населено място] счита, че същата е неоснователна. Претендира възстановяване на направените разноски. За да отхвърли предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ съдът е приел, че е налице уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, тъй като е осъществен фактическият състав на тази правна норма. Счетено е, че в случая трудовото правоотношение между страните е прекратено при наличието на предпоставките по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като молбата на ищеца до ответното дружество е за освобождаването му от работа, считано от 02.01.2013 г., което изявление съдържа по недвусмислен начин предложение трудовият договор да се прекрати по взаимно съгласие на страните. Това предложение е отправено в писмена форма, достигнало е до работодателя на 22.11.2012 г., който с писмо изх. № 1379 от 23.11.2012 г. е изразил съгласието си за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по взаимно съгласие, считано от 02.01.2013 г. Това писмено приемане на отправеното предложение е изпратено до ищеца на постоянния му адрес в [населено място] с препоръчано писмо, обратна разписка, което видно от известието за доставянето му е достигнало до получателя на 26.11.2012 г., т.е. в срока по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и е връчено на получателя П. Т. срещу подпис. Прието е, че с получаване на отговора на работодателя от работника е настъпило съвпадане на двете волеизявления и трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие на страните, поради осъществяване на сложния фактически състав на тази законова разпоредба. По повод изявлението на ищеца, че не е получавал писмото на работодателя от 23.11.2012 г. са изложени съображения, че това по съществото си представлява оспорване на извършеното от връчителя-пощенски служител официално удостоверяване на това обстоятелство и съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта на доказване е на страната, която го оспорва, т.е. на ищеца, който не е доказал тези си твърдения, поради което следва, че е налице уведомяване на ищеца в рамките на седемдневния срок от получаване на предложението му за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните, поради което е реализирано прекратителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и издадената въз основа на него заповед от работодателя е законосъобразна, а предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са неоснователни. Към молбата за отмяна е представено ново писмено доказателство - таблица форма 76 за отчитане явяването и неявяването на работа, за което се поддържа, че установява, че страната е била извън дома си от 6.30 до 20.00 ч., като от 7.30 до 20.00 часа е била на работа на 26.11.2012 г., което е относимо към твърдяния от него отрицателен факт, а именно, че не е подписвал известие за доставяне № ИД 1220 004TYJ 0 и не е получавал препоръчаното писмо с обратна разписка. Представеното ново писмено доказателство не може да обоснове отмяна на влязлото в сила решение. По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК нови обстоятелства (съответно нови писмени доказателства) са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени (съответно представени) пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Писмените доказателства могат и да са нововъзникнали, стига да удостоверяват факти, които са от значение за спорното право и са се осъществили преди приключването на устните състезания пред инстанцията по същество. В случая новото писмено доказателство установява, че на датата на връчване на препоръчаната пощенска пратка – 26.11.2012 г. – П. Ц. Т. е бил на работа. Това обстоятелство обаче от една страна не опровергава възможността същия да получи пощенската пратка и в този смисъл не се явява от съществено значение за спора. От друга страна това обстоятелство е било известно на страната, но не е било въведено в хода на процеса, а съответно липсата на това фактическо твърдение не може да бъде свързано с извинителна причина. В обобщение молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. П. Ц. Т. следва да възстанови на [фирма], [населено място] направените в настоящото производство разноски в размер на 969.62 лв. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Ц. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 393/13.09.2013 г., постановено по гр.д. № 1035 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 299 от 10.06.2013 г. по гр.д. № 296 по описа за 2013 г. на Районен съд-Горна Оряховица за отхвърляне на предявените от П. Ц. Т. против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. ОСЪЖДА П. Ц. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.3, ап.7 да заплати на [фирма], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.7, адвокат В. К. разноски за настоящото производство в размер на 969.62 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: