6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
София, 06.12.2018 година
В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
При участието на секретаря: А. Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2394/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ЗК „Лев инс”АД, [населено място], чрез пълномощникът си – юрк. М. В., е подал касационна жалба против решение №1162 от 22. 05. 2017г. по гр.д. №480/17г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е било оставено в сила решение от 02.11.2016г. по гр.д. 10391/13г. на СГС, в частта му, с която е бил уважен предявеният от С. К. А. иск по чл. 226, ал.1 КЗ, като е осъден ЗК”Лев инс” АД, [населено място] да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на 04.07.2013г. в размер на 25 000лв., както и в частта за разноските.
Касаторът, чрез пълномощникът си –юрк. М. В. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно e изложено разбирането за неправилност на решението, поради приетото от съда за основателност на предявеният иск,независимо от оправдателната присъда по обвинение за извършено нарушение по чл.37,ал.2 ЗДвП от страна на деликвента. Развити са съображения относно задължителния характер на присъдата, от което е изведено разбирането, че съдът незаконосъобразно е дал различна правна квалификация на едно и също изпълнително деяние, като само по този начин е обосновал и деликтно поведение на водача на МПС. Така е изведена неоснователност на исковете.
Ответникът по касация – С. К. А. чрез пълномощника – адв. К. Н. излага разбиране, че оправдателната присъда не следва да бъде взета предвид, поради това, че водачът на МПС бил оправдан „поради грешка в обвинителния акт”, изразена в неправилна правна квалификация на деянието.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение в частта, с която е било оставено в сила решение от 02.11.2016г. по гр.д. 10391/13г. на СГС, в частта му, с която е бил уважен предявеният от С. К. А. иск по чл. 226, ал.1 КЗ, като е осъден ЗК”Лев инс” АД, [населено място] да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на 04.07.2013г. в размер на 25 000лв., както и в частта за разноските. За да постанови този резултат, съставът на Софийски апелативен съд е приел за безспорно установено, че на 04.07.2013г. в [населено място] е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „ Форд М.” , управляван от Р. Р. и мотоциклет, управляван от С. А. / ищец/, като в резултат на това на ищеца са нанесени телесни увреждания. Съдът е приел, че поведението на водача на лекия автомобил, въпреки това, че същият се е движел с разрешена скорост и е подал ляв мигач било противоправно, тъй като същият нарушил правилото на чл. 25, ал.1 ЗДвП- преди да предприеме разрешената му маневра не се бил убедил,че няма да създаде опасност за движещия се след него мотоциклетист. Решаващият състав е посочил, че този извод остава непроменен въпреки това, че водачът на лекия автомобил е бил признат за невиновен за нарушение на правилото на чл. 37, ал.2 ЗДвП и оправдан за същото по повдигнатото му обвинение по чл.343 НК. Съставът е приел още, че нормата на чл.342,ал.1 НК указвала, че изпълнителното деяние по транспортните престъпления се осъществявало чрез нарушаване на правилата за движение т.е. тя била бланкетна, доколкото тези правила били уредени в други закони. С тази бланкетност е обосновано и това, че макар и оправдан за конкретното нарушение по чл.37, ал. 2 ЗДвП, в какъвто смисъл присъдата била задължителна, в останалите части извън пределите на фактите включени в състава на престъплението от обективна страна за гражданския съд не съществували ограничения. Така е мотивирано ангажиране на отговорността на водача на лекия автомобил, като е преценено, че е извършено нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП.
С определение № 133 от 20.03.2018г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Дали гражданския съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по водено наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие”.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието във връзка с това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По въпроса относно задължителният характер на присъдата във връзка с приложението на тази норма е формирана трайна практика на касационната инстанция, с която е изяснено, че обвързващата сила на присъдата за гражданския съд винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Или при наличие на произнасяне от наказателния съд, гражданският съд следва да изясни кое е изпълнителното деяние, кой е съставомерния резултат, кога и къде е настъпил той, за да се определят обективните предели на задължителната за него сила на присъдата. Понятието „състав на престъпление”се определя като съвкупност от признаци, от отделни белези, типични за определен вид посегателство, посочени в тяхната взаимовръзка –арг. чл.9, ал.1 НК. Основният негов обективен признак е изпълнителното деяние – външно обективирани фактически действия, изразени като съзнателен волеви акт, проявен във външно действие или бездействие при определени условия на време, място и обстановка. Пълното и точно съответствие на извършеното с всички обективни и субективни признаци на състава на даден вид престъпление се идентифицира с конкретна правна норма, третираща по наказателноправен ред деянието. Тази норма, може да съставлява общ, основен състав, който определя дадения вид престъпление в неговите основни разновидности т.е. съдържа онзи минимум от признаци, при чието наличие се приема, че е осъществен съответния вид престъпление. Специалните състави отразяват специфични особености на дадения вид престъпление. Тъй като и общите и специалните състави уреждат едни и същ вид престъпление, то се налага извод, че специалните състави съдържат всички признаци на основния състав на определен вид посегателство и в допълнение някои особени признаци. Именно поради това, разликата в квалификацията на определено деяние, следва да се търси не в съотносимостта общ към специален състав, а при два различни специални състава, които съдържат различни изисквания. /В този смисъл и т.4 ТР ОСНК 10/84г. разглеждаща специфична хипотеза на съотношение на общ състав спрямо специален/. На плоскостта на деликтното право следва да се държи сметка за това, че.доколкото същите действия или бездействия, същата обстановка, време и място, заявени като основание за ангажиране на деликтната отговорност по реда на предявен пряк иск на пострадалия срещу застрахователя / в каквато връзка с тяхното осъществяване пострадалият е поискал прилагане на гражданскоправните последиците от деянието/, са разгледани във връзка с повдигнато обвинение, преценката налице ли е това деяние по специалния състав, който имплицитно съдържа всички белези на общия състав не е на гражданския съд, а на наказателния, с оглед задължителния характер на присъдата, лимитивно очертан от предметния обхват на чл.300 ГПК. Нормата на чл. 342,ал.1 НК указва, че изпълнителното деяние по транспортните престъпления се осъществява чрез нарушаване на правилата за движение като бланкетира към специалните разпоредби, предмет на други нормативни актове. Всяко едно нарушение на така установените правила принципно създава опасност за движението по пътищата и ако в причинна връзка с него настъпят съставомерните последици, регламентирани в наказателния закон, нарушението се превръща в изпълнително деяние на съответния състав на престъпление по НК. Със своите мотиви наказателният съд обхваща цялостния предмет на спор и съответно установява по този начин пределите на задължителност и обвързаност на гражданския съд с присъдата, с оглед приложението на разглеждания текст и в тази връзка всичко, което присъства в изпълнителното деяние като действие/ бездействие/, относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде прието като вече разрешено за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от присъдата. В тази връзка се извършва и преценката доколко предмета на спор по образуваното гражданско дело съвпада с третираните и разрешени с присъдата въпроси в наказателното производство, като в този случай гражданският съд следва да съобразява нейната обвързваща сила и като правната последица от това съобразяване е невъзможност за преквалифициране на деянието от специален в общ състав, съобразно вече изложеното. Следователно, гражданският съд не може да обоснове деликтно поведение с нарушаване на общ състав, след като дееца е оправдан по повдигнато обвинение по специален състав на същото престъпление, тъй като по този начин се заобикаля присъдата и се извежда деликт, въпреки че за него наказателен съд е признал дееца за невиновен. За да приеме, че може да уважи искането за обезщетяване на вреди от конкретно деликтно поведение, то гражданския съд следва да бъде сезиран с въведени факти, които могат да бъдат отнесени и да осъществяват друг специален състав на същото посегателство, но не и такива относими към общия.
Или, по поставеният въпрос следва да бъде прието, че гражданския съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по приключило с оправдателна присъда наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие, само ако разглежда въведени други фактически действия изпълващи друг специален състав,различен от този разгледан от наказателния съд. Гражданският съд не може да обоснове деликт позовавайки се на общият състав на престъплението, чието осъществяване е отречено с оправдателната присъда, с оглед конкретния специален фактически състав, който е предмет на повдигнатото обвинение и който определя обективните предели на присъдата.
По основателността на касационната жалба:
В разглежданият случай, с исковата молба С. А. чрез пълномощника си – адв. К. Н. е очертал фактическата обстановка като е посочил, че виновен за осъщественото ПТП е водачът на л.а. Р., който като е предприел завой наляво без да се убеди, че няма други ППС, които следва да пропусне е станал причина за увреждането на ищеца. Водачът Р. е оправдан по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343,ал.1, б. „б”, пр.2-ро вр. чл.342,ал.1 пр. 3-то НК вр. чл.37,ал.2 ЗДвП с влязло в сила решение №327/06.03.2016г. по ВНАХД №3135 на СГС. Наказателният съд е мотивирал, че Р. не е нарушил правилото на чл 37,ал.2 ЗДвП - при извършване на маневрата завой наляво. Или в настоящето производство, задължителни за гражданския съд, който разглежда правните последици от ПТП са констатациите на наказателния по всички действия, респективно бездействия довели до тази правна квалификация. С оглед отговора на поставения правен въпрос, се налага извод, че въззивният съд не е съобразил, че нормата на чл.25, ал.1 ЗДвП е обща спрямо чл.37,ал.1 ЗДвП и следователно същата не може да обоснове деликтно поведение, изведено от нарушения квалифицирани под общия състав, след като е отречено осъществяването на специалния с влязло в сила решение на наказателния съд. Доколкото липсват каквито и да било факти, установяващи различна от разгледаната от наказателния съд фактическа обстановка, т.е. липсват дори твърдения за извършване на фактически действия/ респективно бездействия относими към друг специален състав, то с оглед мотивираното по-.горе следва да се приеме, че и правните изводи на въззивният съд за основателност на иска, всъщност са направени при преквалифициране на деянието с общият състав т.е. при едни и същи обстоятелства, съдът е приел, че е налице деликт, въпреки оправдателната присъда за същото деяние. С оглед изложеното, това е основание за касиране на решението и по същество за отхвърляне на предявения иск в допусната до касационно обжалване част. Този извод следва от задължителната сила на влязлото в сила решение на СГС, с което е отменена присъдата и е оправдан ответникът по спора, задължителна за гражданския съд
На основание чл.293, ал.1 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго с което иска по чл.226, ал.1 ГПК бъде отхвърлен.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1162 от 22. 05. 2017г. по гр.д. №480/17г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е било оставено в сила решение от 02.11.2016г. по гр.д. 10391/13г. на СГС, в частта му, с която е бил уважен предявеният от С. К. А. иск по чл. 226, ал.1 КЗ, като е осъден ЗК”Лев инс” АД, [населено място] да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на 04.07.2013г. в размер на 25 000лв., както и в частта за разноските присъдени в полза на С. К. А. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. К. А. против ЗК”Лев инс” АД, [населено място] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./за заплащане на обезщетение в размер на 25 000лв. за причинени неимуществени вреди от пътно транспортно произшествие от 04.07.2013г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |