2 Решение на Върховен касационен съд III г.о РЕШЕНИЕ № 320 С., 7.06. 2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети април, през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря А. Б. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 318 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. Г. от [населено място] чрез пълномощника му адв. К. Л. от АК-С., против въззивно решение № 409 от 10.11.2008 г.. постановено по в.гр.д. № 1101/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решението от 02.07.2003 г. по гр.д. № 2523/2003 г. на Софийския районен съд, 66 с-в, с което е уважен предявеният от Б. С. Г., срещу Министерски съвет на Република България /МС на РБ/ иск, с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, за сумата 10000 лв.. представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от 10 месеца, като със същото решение искът е отхвърлен, поради липса на пасивна материал ноправна легитимация. Ответникът по жалбата Министерски съвет на РБ, чрез процесуалния си представител М. В., главен експерт юрист, оспорва същата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмена защита. С определение № 1077 от 12.08.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос, значим за изхода на спора затова, кой е субектът на служебното правоотношение по иск с правно основание чл. 121,ал.3,т.1 З.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Предявен е от касатора иск срещу МС на РБ, за заплащане на сумата 10000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за период от 10 месеца, поради прекратяване на служебното правоотношение със заповед № Н-933/30.11.2001 на министър-председателя на РБ, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение на Върховния административен съд по адм.д. № 10678/2001 г. С решение от 02.07.2003 г. по гр.д. № 2523/2003 г. на СРС, ТСК, 66 състав, искът е уважен. По жалба на МС на РБ, с решение от 20.12.2004 г. по гр.д. № 1404/2004 г. на СГС, ВК, IV-Б отделение, първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено. За да постанови своето решение, СГС е приел, че страна по служебното правоотношение е Администрацията на МС, а не М. съвет. По жалба на ищеца, с решение № 444 от 24.03.2008 г. по гр.д. № 1901/2005 г. на ВКС, IV г.о., е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Дадени са задължителни указания, при новото разглеждане на делото въззивният съд да даде на страната срок за отстраняване на недостатъка относно пасивната легитимация, като изрично посочи срещу кого е предявен искът. При новото разглеждане на делото, с молба от 23.04.2008 г. ищецът чрез повереника си адв. К. Л., е посочил като ответник Администрацията на МС на РБ, представлявана от министър-председателя на РБ. С решение № 409 от 10.11.2008 г. по гр.д. № 1101/2008 г. на СГС, ВК, IV "Д" отделение, първоинстанционното решение е отменено и искът е отхвърлен. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът е предявен срещу орган на държавна власт - МС на РБ, различен от субекта на служебното правоотношение, който е Администрацията на МС. Във връзка с направения отвод за пресъдено нещо от процесуалния представител на МС на РБ М. В., главен експерт юрист и при извършената служебна проверка относно допустимостта на обжалваното въззивно решение, настоящият състав на ВКС, III г.о. констатира, че с решение № 169 от 05.03.2010 г. по гр.д. № 973/2009 г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, е оставено в сила въззивно решение от 02.02.2009 г., постановено по гр.д. № 2188/2007 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 с-в, с което Администрацията на МС на РБ е осъдена да заплати на Б. С. Г. от [населено място] сумата от 9 500, 33 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, за периода от 30.11.2001 г. до 30.09.2002 г./десет месеца/, ведно със законната лихва считано от 02.12.2004 г. до окончателното изплащане. Решението по настоящото дело е постановено между същите страни, предвид направеното уточнение от адв. Л. като пълномощник на Б. Г. във въззивното производство с молба от 23.04.2008 г., на същото правно основание — чл. 121, ал. 1 т. 3, вр. с чл. 104, ал. 1 З., за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 10 000 лв. по настоящото дело и в размер на 10 600 лв. по гр.д. № 1086/2005 г. на СГС, Г.О., за същия период от 30.11.2001 г. до 30.09.2002 г., т.е. претендираното обезщетение произтича от същите юридически факти, предмет на обсъждане и по гр.д. № 973/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о., респ. по гр.д. № 2188/2007 г. на САС, ГК и гр.д. № 1086/2005 г. на СГС, I г.о., 9 с-в. Наличието на пълно обективно и субективно тъждество между правото, предмет на силата на пресъдено нещо и правото предмет на настоящото производство дава основание да се уважи отвода за пресъдено нещо на ответника по иска като се приложи разпоредбата на чл. 299 ГПК за непререшимост на спор, разрешен с влязло в сила решение. Съгласно чл. 299, ал. 2 ГПК повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Тъй като вече има постановено съдебно решение същото като недопустимо следва да бъде обезсилено. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените деловодни разноски в размер на 450 лв. юриск. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 80 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение. РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 409 от 10.11.2008 г.. постановено по в.гр.д. № 1101/2008 г. на Софийски градски съд, ВК, IV-Д отделение и отмененото с него решение от 02.07.2003 г. по гр.д. № 2523/2003 г. на Софийския районен съд, 66 с-в. на основание чл. 299 ГПК, като недопустимо. ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Б. С. Г. от [населено място] срещу Министерски съвет на Република България, с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 104. ал. 1 от Закона за държавния служител, за сумата 10000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от 10 месеца, считано от 30.11.2001 г. до 30.09.2002 г. ОСЪЖДА Б. С. Г. от [населено място] да заплати на Министерски съвет на Република България деловодните разноски в размер на 450/четиристотин и петдесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: