Р Е Ш Е Н И Е № 13 София, 7 май 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. дванадесети януари ……........... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова .......................... ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова ................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Румяна Виденова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Атанас Гебрев ..................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... КНОХД № .. 2971 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от А. М. – частен тъжител и граждански ищец по делото. Атакува се решение № 354 от 08.11.11 год., постановено по ВНЧХД № 1332/11 год. по описа на Пловдивския окръжен съд. Със същото е отменена изцяло присъда № 86 от 15.11.10 год. по НЧХД № 28/09 год. по описа на РС – гр.Елхово, прекратено е наказателното производство и М. е осъден да заплати на подсъдимия В. И. 1 300.00 лв. разноски по делото. Визират се основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В подкрепа на жалбата се цитират множество решения на касационната инстанция. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представят се писмени бележки. Защитата на подсъдимия И. моли решението да се остави в сила. Претендира за направените разноски пред касационната инстанция. Прокурорът счита жалбата за основателна. Пледира за отмяна на въззивното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид сочените основания и доводи и становището на страните, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА. С цитираната присъда подсъдимият В. И. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147 НК. Отхвърлен е изцяло предявения срещу него граждански иск в размер на 10 000.00 лв., представляващи причинени на пострадалия М. неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. М. е осъден да заплати на И. направените по делото разноски в размер на 300.00 лв. Присъдата е обжалвана от тъжителя М.. В проведеното открито съдебно заседание на 04.10.11 год. въззивният съд е констатирал, че към 03.06.11 год. е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване по повдигнатото срещу И. обвинение, на която изрично се е позовал подсъдимия. Съобразявайки се с редица решения на ВКС, окръжният съд е отменил изцяло присъдата и е прекратил наказателното производство по делото, в това число и в гражданската му част. Настоящият състав на ВКС намира, че решението в гражданската му част е постановено при нарушение на чл. 317, вр. чл. 307 НПК, което е довело до ограничаване на процесуалните права на частния тъжител във връзка с гражданската му претенция – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 НПК. Първоинстанционният съд в проведените съдебни заседания е събрал всички възможни доказателства и е постановил съдебния си акт по наказателната и деликтната отговорност на И.. Оправдал е последния по повдигнатото му с тъжбата обвинение и е отхвърлил предявения срещу него граждански иск като неоснователен и недоказан. По жалба на М., атакуваща наказателната и гражданската части на присъдата, е образувано въззивното производство. В рамките на последното е възникнало прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, на което изрично се е позовал подсъдимия. Ето защо, в наказателната част решението, с което е отменена присъдата и е прекратено наказателното производство по делото е законосъобразно. Същият извод не може да се сподели по отношение на решението на въззивния съд във връзка с приетата за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданска претенция. Акцесорният характер на гражданската претенция в наказателния процес предопределя неговата зависимост от решаването на въпросите, свързани с повдигнатото обвинение, поради което той по принцип споделя неговата съдба. Ето защо, когато подсъдимият бъде оправдан, понеже не се установява описаното в обвинителния акт или частната тъжба деяние да е извършено противоправно или виновно, или не е доказано в необходимата степен авторството – предявения граждански иск се отхвърля. От друга страна, гражданската отговорност може да се реализира и без наказателната. Такива са случаите на: престъпна обективна или субективна несъставомерност на инкриминираното деяние, при които не е изключен гражданският деликт; при последвала амнистия; при погасена наказателна отговорност, поради изтичане на предвидената в Наказателния кодекс давност. Във всички случаи, обаче, когато са събрани всички доказателства по делото, приключило е съдебното следствие и са изслушани пледоариите, по силата на чл. 307 НПК съдът е длъжен да се произнесе по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, независимо от решението му за наказателната отговорност на дееца. Горното следва да се разграничи от случаите, уредени с чл. 298, ал. 1 и 2 НПК, по които възниква противоречива съдебна практика. Възможни са две хипотези. Когато не е приключило съдебното следствие, т.е. не са събрани всички необходими доказателства за произнасяне на съда по наказателната и деликтната отговорност на подсъдимия, в съдебно заседание се разкрият основанията по 24, ал. 1, т. 3 НПК и подсъдимият направи искане за прекратяване на производството, то се прекратява и в гражданската му част, като се запазва възможността искът да се предяви пред гражданския съд. Определението за прекратяване подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа НПК. Когато, обаче, са събрани всички възможни доказателства, съдът дължи произнасяне по гражданския иск с присъда, независимо от позицията на подсъдимия по чл. 24, ал. 2 НПК за основанията по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. Тази аргументация предопределя правомощието на наказателния съд да се произнесе по приетия за разглеждане гражданския иск, не само по осъдителни, но и по оправдателни присъди, като го задължава да реализира необходимите процесуални действия съгласно закона и събраните по делото доказателства и да постанови законосъобразен и обоснован съдебен акт в частта за гражданската претенция. Както при уважаване, така и при отхвърляне на гражданския иск, съдът е задължен мотивирано да посочи обстоятелствата за изводите си. Неспазването на разпоредбата на чл. 307 НПК води до висящност на инициираното с приетия граждански иск в наказателния процес гражданско производство. Посочените хипотези, макар и спорни, не се отнаст до настоящия случай. По настоящото дело има постановен съдебен акт по наказателната и деликтната отговорности на подсъдимия И.. Основанието по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е възникнало по-късно. По силата на чл. 317, вр. чл. 307 НПК, задължението за произнасяне по същество по гражданската претенция изцяло се отнася и до правомощията на въззивния съд, когато основанията по чл. 24, ал. 1, т.3 НПК възникнат преди и по време на образувано въззивно производство. Окръжният съд е бил сезиран от защитата на подсъдимия И., че абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за повдигнатото срещу подзащитния му обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147 НК е изтекла на 03.06.11 год. В проведеното на 04.10.11 год. заседание подсъдимият изрично е заявил, че желае наказателното производство да се прекрати. Във връзка с тази позиция в пледоарията си защитата му е поискала да се постанови съдебно решение, с което да се отмени оправдателната присъда на РС – гр.Елхово в наказателната й част и да се прекрати производство в същата. Пледирала е за потвърждаване на присъдата в гражданската й част. Произнасяне по същество по гражданската претенция е поискал и повереникът на частния тъжител. Позициите на страните по въззивното дело са били съобразени с постановление № 1 от 07.02.55 год. на ПВС, изм. с постановление № 7/87 год. на ПВС. Съгласно същото, щом гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, той трябва да бъде разрешен с присъдата по същия. Само в случаите, посочени в чл. 13 НПК /чл. 64, ал. 3 НПК, в сила от 01.03.1975 год., съответно чл. 88, ал. 3 НПК, в сила от 29.04.06 год./, а именно, когато преследването бъде прекратено, преди да е постановена присъда от първата инстанция, гражданският иск не се разглежда и се предоставя на гражданския съд да се произнесе по него. Ако наказателното преследване не бъде прекратено на някоя от причините, посочени в чл. 13 НПК /чл. 64, ал. 3 НПК, в сила от 01.03.1975 год., съответно чл. 88, ал. 3 НПК, в сила от 29.04.06 год./, наказателния съд следва да се произнесе с присъдата си и по гражданския иск, независимо от това, дали с нея подсъдимият се признава за виновен в извършването на приписаното му деяние, или се признава за невиновен. Чл. 210, б. „г” НПК /чл. 305 НПК, в сила от 01.03.1975 год., съответно чл. 307 НПК, в сила от 29.04.06 год./ изрично задължава наказателния съд да се произнесе с присъдата си по основателността и размера на гражданския иск. В същата насока е и постановление № 9 от 25.12.61 год. на Пленума на ПВС, изм. с постановление № 7/87 год., Пл./. Съгласно същото, когато съдът приеме, че деянието не е престъпно, не е виновно или не се наказва, той е длъжен съгласно чл. 13, ал. 2 НПК / чл. 305 НПК, в сила от 01.03.1975 год., съответно чл. 307 НПК, в сила от 29.04.06 год./ да се произнесе по гражданския иск. И в тези случаи основанието на иска остава деянието, предмет на обвинението. Затова съдът, макар и да е оправдал подсъдимия, следва да уважи гражданския иск за причинените с деянието вреди, ако са налице условията на гражданска отговорност. Не на последно място, действащо в момента е и постановление № 1 от 11.11.81 год. на ПВС, изм. с постановление № 7/87 год. на ПВС, по силата на което, съгласно чл. 305 НПК / чл. 307 НПК, в сила от 29.04.06 год. /, съдът е длъжен да се произнесе по гражданския иск и когато признае подсъдимия за невинен или го освободи от наказателна отговорност, а също и при погасяване на тази отговорност. В тези случаи, ако предявеният граждански иск е отхвърлен и делото се разглежда само по жалба на гражданския ищец, втората инстанция може да измени присъдата и уважи иска, ако приетите от съда фактически положения сочат на граждански деликт. В същия смисъл е отразеното в Наказателен процес на Народна Република България, изд. „Наука и изкуство”, [населено място], 1979 год., академик С. П., стр. 313, т. 5, съгласно която теория гражданската отговорност е независима от наказателната, поради което съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност / чл. 305 НПК, в сила от 01.03.1975 год., съответно - чл. 307 НПК, в сила от 29.04.06 год./. Макар и с друга насоченост, посоченото от акад. С. П. е в синхрон с практиката на ЕСПЧ по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, отразена в дело Анагностопулос с/у Гърция, № 54589/00, пар. 31 и 32, 03.04.03 год., дело А. с/у България, 72001, пар. 36-47, 31.10.08 год., дело Гусис с/у Гърция, 8863/03, пар. 34 и 35, 29.03.07 год. и дело Д. с/у България, 23057/03, пар. 31, 41 и 48, 22.01.09 год. Всичко това, отразено по-горе, води до извод, че атакуваното решение в гражданската му част е довело до ограничаване на процесуалните правила на гражданския ищец по делото, поради което е реализирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, вр чл. 346, т. 4 НПК, поради което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 354 от 08.11.11 год., постановено по ВНЧХД № 1332/11 год. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е прекратено производството по отношение на гражданския иск. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в отменената част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: