Р Е Ш Е Н И Е № 356 София 09.12.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2946/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу решение №37 от 13.03.2014 г. по гр. дело №67/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 13.12.2013 г. по гр. дело №1780/2013 г. на Варненския окръжен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на М. Н. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 25 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди заедно с мораторна лихва от 945.72 лв. за периода 29.10.2010 г. – 27.08.2012 г. върху главницата от 5 000 лв. Въззивният съд е приел, че с обвинителен акт по преписка вх.№ 1063/03 г. на О. В. по отношение на ищеца са били повдигнати и поддържани обвинения в извършване на престъпления по чл.202, ал.2,т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.220, ал.1 НК. С присъда по НОХД № 793/07 г. на В. ищецът е бил признат за виновен по първото обвинение и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено с изпитателен срок от три години и шест месеца и признат за невинен по второто обвинение. След отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, с присъда по НОХД № 1822/10 г. на В., влязла в сила на 29.10.2010 г., ищецът е бил оправдан и по първото обвинение. С оглед характера на претърпените неимуществени вреди и времетраенето на наказателния процес искът за обезщетение за неимуществени вреди е доказан за сумата 25 100 лв. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд не е изложил мотиви защо е необходимо съобразно принципа на справедливостта искът за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата 25 100 лв. Наказателното производство е приключило за около пет години, като досъдебната фаза е продължила само седем месеца. Не са събрани доказателства за претърпени неимуществени вреди над обичайните. Присъденото обезщетение не е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба М. Н. К., [населено място], оспорва жалбата. С определение №725 от 28.05.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение №37 от 13.03.2014 г. по гр. дело №67/2014 г. на Варненския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях включително и наличието на две оправдателни присъди за две престъпления, постановени в едно наказателно производство по различно време и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита постановяване на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. на РБ по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил оправдан по повдигнатите и поддържани обвинения в извършване на престъпления по чл.202, ал.2,т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.220, ал.1 НК. Наказателното производство срещу ищеца е образувано на 22.11.2005 г. и е продължило около пет години. От свидетелските показания и приетата по делото експертиза се установява, че ищецът е заемал отговорни постове като командир на поделение, служител на [община], главен административен офицер и секретар на [община]. Образуваните срещу него дела са променили живота му, чувствал се е унизен и злепоставен. Влошило се е здравословното му състояние. От сърдечен и отворен човек станал раздразнителен, затворен и нервен. При тази безспорно установена фактическа обстановка трябва да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишен. Това е така, защото не са съобразени всички релевантни факти за определяне на обезщетението. Наказателното производство срещу ищеца действително не е приключило в разумен срок. Продължило е около пет години. По делото обаче не са събрани доказателства за увреждания, имащи трайни последици за психичното и физическото му състояние, които да се в причинна връзка с проведеното наказателно производство. При съобразяване тежестта на обвиненията, постановяването на една невлязла в сила осъдителна присъда по едно от двете обвинения, приложените мерки на процесуална принуда /няма задържане под стража или домашен арест/ и продължителността на наказателното производство, следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца са необходими 10 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над 10 000 лв. до 25 100 лв. и искът трябва да се отхвърли за сумата 15 100 лв., както и в частта, с която на ищеца са присъдени деловодни разноски над 697.20 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 796.80 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №37 от 13.03.2014 г. по гр. дело №67/2014 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на М. Н. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 25 100 лв., както и в частта относно присъдените деловодни разноски над 697.20 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. К., [населено място], срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 15 100 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконни обвинения в престъпления по чл.202, ал.2,т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.220, ал.1 НК, като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА решение №37 от 13.03.2014 г. по гр. дело №67/2014 г. на Варненския апелативен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на М. Н. К., [населено място], 796.80 лв. деловодни разноски за касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.