Р Е Ш Е Н И Е № 197 гр. София, 17.08.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Чобанова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 520 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. П. Ц. против въззивно решение № 142/24.03.2017 г. на Софийски апелативен съд, НО, 5-ти състав, постановено по ВНОХД № 1361/2016 г., с което е била изменена присъда № 220/04.08.2015 г. на Софийски градски съд, НО, 23-ти състав по НОХД № 1656/2015 г. С цитираната присъда Софийски градски съд е признал подсъдимия А. П. Ц. за виновен в това, че на 07.03.2014 г., за времето от 18:20 ч. до 21:39 ч., в [населено място], [улица], от склад на фирма [фирма] в съучастие като извършител с неустановени по делото лица отнел чужди движими вещи на обща стойност 23 997,56 лева, а именно: кабел тип „ПВ-А1 10 мм.“ с дължина 1015.00 м. на стойност 827.23 лв.; кабел тип тип „ПВ-А1 10 мм.“ с дължина 431.00 м. на стойност 628.40 лв.; кабел тип тип „ПВ-А1 10 мм.“ с дължина 411.00 м. на стойност 319.35 лв.; кабел тип тип „ПВ-А2 10 мм.“ с дължина 3029.00 м. на стойност 4322.38 лв.; кабел тип тип „ПВ-А2 16 мм.“ с дължина 2629.00 м. на стойност 5323.73 лв.; кабел тип тип „ПВ-А2 35 мм.“ с дължина 975.00 м. на стойност 4458.68 лв.; кабел тип тип „ПВ-А2 50 мм.“ с дължина 175.00 м. на стойност 1224.13 лв.; кабел тип тип „ППВ-МБ1 3*4“ с дължина 600.00 м. на стойност 1016.60 лв.; кабел тип тип „ПВВ-МБ1 3*2.5“ с дължина 400.00 м. на стойност 436.00 лв.; кабел тип тип „ПВВ-МБ1 3*2.5“ с дължина 600.00 м. на стойност 362.50 лв.; кабел тип тип „ШВПЛ-А 3*2.5 транспарант“ с дължина 100.00 м. на стойност 87.90 лв. и златен пръстен, инкрустиран с бял планински кристал и бяла плочка с тегло 6.5 гр., 18 карата на стойност 436.80 лева от владението на К. А. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /ударил го с дървен кол и го вързал с въже за ръцете и краката, притискайки го с лице към земята/ и заплаха /казал му „Не гледай, ще те убием“, държейки пистолет/, като грабежът е в големи размери и представлява опасен рецидив – Ц. е извършил деянието , след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по– малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, предл. 1 и предл. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и “б“, за което при условията на чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 12 години при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено и приспаднато времето от 24.08.2014 г. до влизане на присъдата в сила, през което време подсъдимият е бил задържан. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 339.39 лева, представляваща направените разноски в досъдебното производство и по сметка на ВСС – сумата 799.99 лева – разноски по делото и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Преди постановяването на понастоящем обжалваното въззивно решение, първоинстанционната присъда е проверявана два пъти по въззивен и касационен ред, съответно изменяна с решение № 369/11.11.2015 г. на Софийски апелативен съд, НО, 8-ми състав, постановено по ВНОХД № 869/2015 г. (отменено с решение № 27/15.02.2016 г. по н.д. № 1659/2015 г. на второ н.о. на ВКС) и решение № 336/29.07.2016 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по ВНОХД № 155/2016 г. (отменено с решение № 258/28.12.2016 г. по н.д. № 1037/2016 г. на трето н.о. на ВКС). С последно постановеното въззивно решение № 142/24.03.2017 г. на Софийски апелативен съд, НО, 5-ти състав, постановено по ВНОХД № 1361/2016 г., предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда е изменена като е намален размера на наложеното на подсъдимия А. П. Ц. наказание „лишаване от свобода“ от 12 на 10 години, което следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Поради описаното процесуално развитие на делото, настоящето производство се разглежда по реда на чл. 354, ал. 5 от НПК. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Доводите в тяхна подкрепа са липса на отговор по направените възражения, неизпълнение на дадените с предходни решения на ВКС указания и формално извършена проверка от апелативния съд на постановената първоинстанционна присъда. Сочи се още, че присъдата почива на предположения за оставени биологични следи от подсъдимия върху пластмасова часа, както и че решението на въззивния съд не може да се основава само на едно косвено доказателство, каквото се явява ДНК експертизата. Оспорва се авторството на деянието като се излагат съображения за липса на доказателства, че именно подсъдимият е отнел от владението на К. К. инкриминирания златен пръстен. Изразено е и недоволството от наложеното на подсъдимия А. Ц. наказание лишаване от свобода. Въз основа на посочените оплаквания е направено искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Редовно призовани за с. з., подсъдимият А. П. Ц. и защитникът му адв. Д. Г. поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от ВКП счита жалбата за неоснователна. Намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, материалният закон е приложен правилно, а наложеното наказание не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, както и с оглед правомощията си по чл. 354, ал. 5 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. В изпълнение на задължението си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда апелативният съд е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване. Събраните по реда на чл. 371, т. 1 от НПК свидетелски показания, експертните заключения и писмените доказателства са били обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание. Единствено показанията на свидетелите А. Н., А. Й. и А. Т., за които страните са постигнали съгласие при предварителното изслушване по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, не са били обсъждани в мотивите на решението. Това обаче не е довело до нарушение на процесуалните правила, тъй като изявленията на посочените свидетели са били неотносими към главния факт на доказване в наказателното производство и не са допринасяли за разкриване на обективната истина. Правилно въззивният съд се е доверил на показанията на свидетелят К. К., като е изложил убедителни аргументи за това /л. 27 от решението/. Изложените от пострадалия факти и обстоятелства, които са основен източник на информация, са идентични с тези съдържащи се в показанията на свидетелите В. Р., И. Г. и М. П.. На възприетите с доверие показания на свидетеля К. съдът е противопоставил обясненията на подсъдимия А. Ц.. Неговите твърдения са анализирани обективно и правилно, но решаващият съдебен състав не е намерил основание да им се довери. Това е така, тъй като обясненията на подсъдимия, че не е посещавал местопрестъплението не се подкрепят от нито едно от събраните доказателства, а представляват явен израз на защита. Особено внимание въззивният съд е отделил на изготвената допълнителна ДНК експертиза № 16/ ДНК – 287, като така е изпълнено задължителното указание на първото отменително решение на ВКС. Вещото лице е извършило сравнение на профилните данни от изследваната чаша със сравнителните образци, иззети от подсъдимия по реда на чл. 146 от НПК. Заключението, поддържано в съдебно заседание, категорично установява, че ДНК профилът на подсъдимия А. Ц. съвпада с профила, определен за биологичен материал по пластмасовата чаша, описана като обект № 7 в СМЕ на ВД № 14/ ДНК – 245 на НИКК – МВР. Впрочем, основното възражение на подсъдимия и защитника му, поддържано през цялото наказателно производство и основен акцент на същото е свързано с пластмасовата чаша от местопрестъплението с установени по нея биологични следи от подсъдимия. Докато при първата ДНК експертиза сравнителните материали са били депозирани в процедура, различна от предвидената в НПК /информация от Националната ДНК база данни, в която подсъдимият е регистриран през 2001г./ и това е оставило съмнение относно експертното заключение, то при допълнителната експертиза са спазени правилата на чл. 145 и чл. 146 от НПК и не възниква съмнение за пълнота и яснотата на експертизата. Изводът е категоричен – ДНК профилът на А. Ц. съвпада с профила, определен за биологичен материал по пластмасова чаша, описана като обект № 7 в СМЕ на ВД № 14/ ДНК – 245 на НИКК – МВР. Възможността ДНК профила да е оставен от различно от подсъдимия лице е единствено теоретична, с оглед посочената вероятност от вещото лице, а случайното му попадане върху пластмасовата чаша е изцяло изключена. Голословно се явява възражението на защитата, че решението се основава само на резултатите от изготвената допълнителна ДНК експертиза, която представлявала косвено доказателство. Преди всичко, следва да се припомни, че експертизата не е косвено доказателство, а способ за изясняване и проверка на конкретни обстоятелства по делото, за които са необходими специални знания в определена област. От друга страна, съвсем очевидно е, че макар и с голяма тежест данните за установен биологичен материал на подсъдимия върху открита при огледа чаша за вода в помещението на пазача, не са единствените, поставени в основата на осъдителните заключения. Те са били обсъдени в съвкупност с показанията на св. К. и св. Р., които са представили достоверна информация за липсата на достъп на външни лица до помещението на охраната, разположението на машината за вода, ползваните чаши за гости и основно със заявленията на първия, който е чул, че по време на грабежа един от дейците еднократно си е сипвал вода от същата машина. Биологичният материал от подсъдимия е бил открит именно по единствената намерена при огледа използвана пластмасова чаша, поставена върху микровълнова печка, където обичайно не са оставяни чаши, а и такива не е имало преди деянието. Последователната и логична оценка на всички тези данни еднозначно е определяла подсъдимият като един от участниците в престъплението. Всъщност, извън посоченото дотук, в касационната жалба липсват значими възражения по повод установеното от фактическа страна, че на посочената дата и място подсъдимият е действал като съизвършител с неустановени по делото лица и е отнел кабели на обща стойност 23, 997, 56 лв. Единствено се оспорва, че лично той е отнел и златния пръстен на св. К.. И това възражение не намира опора в доказателствената съвкупност и конструкцията на престъплението. Всички надлежно събрани и оценени косвени доказателства категорично са идентифицирали подсъдимият като участник в извършването на грабежа Невъзможността да се конкретизира, дали с действията си той е участвал в реализиране на принудата, или в прекъсване на фактическата власт върху движимите вещи, упражнявана от свидетеля К., или всички съучастници заедно са вършили всичко това, не повлиява по-различно заключение. Престъплението е съставно и извършено при предварително обмислена задружна престъпна дейност, поради което за отговорността на всеки от извършителите е достатъчно участие в принудата или отнемането на всички или част от чуждите вещи, както и съзнание на всеки един от тях, че действа заедно с другите за постигане на общия престъпен резултат. В този аспект, доказаната предварителната уговорка на тримата дейци за извършване на престъплението, съгласуваността помежду им и разпределението на ролите, обуславят ангажиране на наказателната им отговорност за всички вещи, вкл. за отнетия златен пръстен. При така изложените съображения настоящата инстанция намира, че по делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да поставят под съмнение изводите относно авторството на деянието и начина на извършването му, а също и за неговия предмет. Въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите след пълна и задълбочена проверка и анализ на събраните доказателствени източници, спазвайки принципните правила на чл. 13, 14 и 107 от НПК. Въз основа на установените факти материалният закон е бил приложен правилно с осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК. По този повод не са изложени възражения, които да изискват и детайлен касационен отговор. Намаленото от въззивната инстанция наказание от 12 на 10 години лишаване от свобода не разкрива касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като в тази връзка отсъстват и конкретни мотивирани възражения в касационната жалба. Прегледът на въззивните мотиви обаче демонстрира, че индивидуализацията е проведена в съгласие с изискванията на чл. 54 от НК, като обемът, тежестта и съотношението между установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, разгледани самостоятелно и в тяхната съвкупност, съпоставени с индивидуалната тежест на самото деяние, не оправдават по-голямо смекчаване на наложеното наказание. В посочения размер санкцията съответства на извършеното и е достатъчна за постигането на целите по чл. 36 от НК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 142/24.03.2017 г. на Софийски апелативен съд, НО, 5-ти състав, постановено по ВНОХД № 1361/2016 г.. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.