Р Е Ш Е Н И Е № 255 гр. София, 31 май 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 май, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. М.ова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1122/2011 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Н. Ю. от [населено място] поле, обл. Р., чрез неговия защитник – адвокат М. М. и на Н. М. М., Б. М. Х. и С. М. А. – частни обвинители по делото, чрез техния повереник – адвокат А. К., против въззивна присъда на Великотърновския апелативен съд, постановена по внохд № 339/2010 г. Сочи се в първата жалба, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - явно несправедливо. Във втората като касационно основание е посочено явната несправедливост на наложеното наказание. Исканията са за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане, а в жалбата на частните обвинители – за увеличаване размера на наказанието. Повереникът на частните обвинители счита жалбата на подсъдимия за неоснователна. Защитникът на подс. Ю. намира, че жалбата на частните обвинители не следва да бъде уважавана. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че и двете жалби са неоснователни, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 328/06.12.2010 г., Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение, е отменил присъда № 46/27.09.2010 г., постановена по нохд № 169/2010 г., на Русенския окръжен съд, като вместо нея е признал подсъдимия Х. Н. Ю. за виновен в това, че на 23.02.2000 г., в гр. Р., умишлено умъртвил С. Ю. М. от с. гр., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 и чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на дванадесет години лишаване от свобода, при “ строг” първоначален режим на изтърпяване в затвор. Произнесъл се е по направените разноски и веществените доказателства. По довода в жалбата на подс. Х. Ю. за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод посочен в жалбата, се свеждат до твърдението, че неоснователно второинстанционният съд е постановил осъдителна присъда, въпреки липсата на преки доказателства и неправилна оценка на събраните по делото. При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно. По своята същност възраженията на подсъдимият и неговата защита, се свеждат до оспорване обосноваността на въззивната присъда във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция, при установяване на правнорелевантните факти, свързани с предмета на доказване в процеса и извършвайки своя собствена преценка на данните от доказателствените средства, не ги е възприела превратно в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия Ю., в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са подкрепени от обясненията му дадени на 27.02.2008 г.в ДП, в присъствие на защитник и приобщени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК, показанията на посочените в мотивите свидетели – стр. 6, протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбумите към тях, експертните заключения по СМЕ, дактилоскопни, СППЕ и ДНК на веществени доказателства експертизи. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен състава на посоченото престъпление. Противоречията в свидетелските показания са били обсъдени подробно и задълбочено в мотивите – стр. 11 – 14,, съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Точно е посочено на кои се дава пълна вяра и на кои не и защо и на кои се градят направените изводи за виновността на подсъдимия. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение, на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване изводите, че се касае до убийство извършено по особено мъчителен начин за убитата от подсъдимия са напълно законосъобразни. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този направен довод, са стояли на вниманието на второинстанционния съд при обсъждане на въпросите извършено ли е деянието от подсъдимия и формата на вината. Същият в мотивите си подробно се е занимал с твърденията, че липсват преки доказателства доказващи вината му, като е изложил убедителни съображения, защо ги отхвърля, въз основа на кои данни по делото събрани от доказателствените средства приема, че е осъществен състава на престъплението от обективна и субективна страна. В тази връзка е изложил и законосъобразни съображения защо дава пълна вяра на обясненията му от ДП и не кредитира тези дадени в съдебно заседание – стр. 14 – 18 от мотивите, за достоверността на свидетелските показанията. Отговорено е точно, в съответствие със събраните доказателства и за намерените дактилоскопни следи върху чинийките и чаши за кафе, за експертните заключения по ДНК експертизите, СППЕ, за изключването като доказателствени източници показанията на св. К. и К., за твърдението на подсъдимия, че обясненията му от ДП са били изтръгнати с насилие и психически натиск. Изложените в тази връзка мотиви са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото от събраните доказателства, поради което се споделят и от настоящата инстанция. Второинстанционният съд е извършил всестранен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства и е направил еднозначен извод, че този подсъдим е автор на това престъпление. Осъдителна присъда може да се постанови и на база само на косвени доказателства при положение, че след цялостното им и задълбочено обсъждане, съдът стигне до единствено възможен извод за виновността на подсъдимия. В случая, са налице негови обяснения, свидетелски показания, протоколи за оглед, експертни заключения, на които е направен изключително подробен и задълбочен анализ от този съд, съпоставени са помежду си и с останалите събрани доказателства, вследствие на което е стигнато до законосъобразния извод, че същите са последователни и непротиворечиви и обосновано им е дадена пълна вяра. И настоящата инстанция счита, че посочените събрани доказателства в съвкупност, водят до единствено възможния извод, за виновността на подсъдимия, като изключват останали възможни версии. Налице е едно хармонично единство между уликите и останалите обективни доказателства, поради което този извод не буди никакво съмнение. Съставът на Върховният касационен съд изцяло възприема изводите на въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подсъдимия Ю. е извършил престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба за отмяна на въззивната присъда и оправдаването му. По довода в жалбата на подс. Ю., за допуснати съществени процесуални нарушения: И по това касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изложените в жалбата възражения, са неоснователни. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Ю. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Великотърновският апелативен съд по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за искания и устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията на въззивната инстанция относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК при постановяването на новата присъда. Подсъдимият е имал възможност да се защитава в присъствие на защитник и да дава обяснения по обвинението. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Второинстанционният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, /както се твърди в касационната жалба/, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства /част от тях, от досъдебното производство/, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е било установено по несъмнен начин, че е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. В изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като е постановила нова присъда, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от подсъдимия, от обективна и субективна страна, посочвайки в мотивите си установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, кои се приемат и кои отхвърлят и какви са правните съображения за взетото решение. Затова възражението за липса на мотиви в тази връзка, се явява неоснователно. С оглед на изложеното, доводът за допуснати съществени процесуални нарушения в жалбата и искането за отмяна на присъдата с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, се явяват неоснователни. По довода в жалбата на подс. Х. Ю., за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишено от основание е и възражението и по този направен довод. При определяне размера на наказанието за този подсъдим, въззивният съд е подложил на задълбочен анализ всички онези обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца - стр. 20 от мотивите. Правилно в случая е било прието наличие на изключително смекчаващо вината обстоятелство – единадесетгодишния период от извършване на деянието до постановяване на присъдата и наказанието е наложено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, под долния предвиден от закона размер – от дванадесет години лишаване от свобода. С оглед на това, по - нататъшното намаляването размера на санкцията е напълно неоправдано, тъй като няма да отговаря на целите по чл. 36 НК, на задачите на наказателната репресия. Имайки в пред вид всичко изложено, настоящата инстанция счита жалбата на подс. Ю. за изцяло неоснователна, поради което не следва да бъде уважавана. По жалбата на частните обвинители за явна несправедливост на наложеното наказание: Жалбата е неоснователна. Твърдението е, че размера на санкцията е занижен, като се иска да бъде определен на 18 години лишаване от свобода. С оглед на изложеното по – горе в мотивите, за законосъобразността на приложението, на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК при определяне размера на наказанието, същият се явява справедлив. Определен е под долната граница предвидена в закона, така както го задължават посочените разпоредби, поради което и искането на частните обвинители не следва да бъде уважавано. Съобразен е с всички данни по делото за извършеното деяние и личността на дееца, с целите на наказанието по чл. 36 НК. В тази връзка важат изложените съображения по същият довод направен в жалбата на подс. Ю.. Ето защо и жалбата на частните обвинители, като неоснователна не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 328/ 06.12.2010 г., постановена по внохд № 339/2010 г., на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: